За последно дошъл младеж да й посее лук в градината
Елате и снимайте, снимайте и покажете на хората какво представлява манастирът и къде живеем. Снимайте…
С тези думи игуменката на манастира „Света Богородица” край „Меден Рудник” майка Серафима посреща всички, които идват. Дали са журналисти, туристи, доброволци да помогнат, малки, големи всички бърза да запознае с окаяния и съсипан от природни бедствия манастир.
80-годишната игуменка доскоро е гледала 16 крави, но някои й ги бил изтровил. Сега е останала с няколко кучета и котки. Може би, защото само те ще оцелеят, ако пак удари някои потоп.
В момента от летните наводнения почти нищо не е оправено. Още си стои калта по постройките, ел. таблото й е оголено, банята й е изцяло в кал, оградите са паднали, дърветата също. Единствено доброволческата помощ от бургазлии от време на време я крепят, затова пък тя ги благославя.
„Тук Господ е слизал веднъж на 24 часа, византииците са направили 40 параклиса и дом за душевно болни, представете си каква сила има мястото. Тук съм от 32 години. Седем месеца и половина станаха от наводненията, които съсипаха всичко. Последно тук се наводни през септември. През февруари тук се размина, малко беше. Лятото от общината докараха някакви хора да помагат и това беше. От кметството след това казаха „без” повече средства, кои са те, за да казват „без” на такъв хубав духовен обект”, ядосва се майка Серафима.
[caption id="attachment_94948" align="alignnone" width="800"]
Банята е пълна с кал[/caption]
Тя е благодарна на доброволците, които идват да и помагат. За последно дошъл младеж, който и посял лук преди няколко дни. Надява се единствено на бригадите млади хора, когато започне да вали продължително. И се моли ежедневно да не надвиснат черни облаци над манастира.
[caption id="attachment_94934" align="alignnone" width="600"]
Подът в Олтара е осеян с мазилка[/caption]
Елате и снимайте, снимайте и покажете на хората какво представлява манастирът и къде живеем. Снимайте…
С тези думи игуменката на манастира „Света Богородица” край „Меден Рудник” майка Серафима посреща всички, които идват. Дали са журналисти, туристи, доброволци да помогнат, малки, големи всички бърза да запознае с окаяния и съсипан от природни бедствия манастир.
80-годишната игуменка доскоро е гледала 16 крави, но някои й ги бил изтровил. Сега е останала с няколко кучета и котки. Може би, защото само те ще оцелеят, ако пак удари някои потоп.
В момента от летните наводнения почти нищо не е оправено. Още си стои калта по постройките, ел. таблото й е оголено, банята й е изцяло в кал, оградите са паднали, дърветата също. Единствено доброволческата помощ от бургазлии от време на време я крепят, затова пък тя ги благославя.
„Тук Господ е слизал веднъж на 24 часа, византииците са направили 40 параклиса и дом за душевно болни, представете си каква сила има мястото. Тук съм от 32 години. Седем месеца и половина станаха от наводненията, които съсипаха всичко. Последно тук се наводни през септември. През февруари тук се размина, малко беше. Лятото от общината докараха някакви хора да помагат и това беше. От кметството след това казаха „без” повече средства, кои са те, за да казват „без” на такъв хубав духовен обект”, ядосва се майка Серафима.
[caption id="attachment_94948" align="alignnone" width="800"] Банята е пълна с кал[/caption]
Тя е благодарна на доброволците, които идват да и помагат. За последно дошъл младеж, който и посял лук преди няколко дни. Надява се единствено на бригадите млади хора, когато започне да вали продължително. И се моли ежедневно да не надвиснат черни облаци над манастира.
[caption id="attachment_94934" align="alignnone" width="600"] Подът в Олтара е осеян с мазилка[/caption]
