Малка Коледа е! Желанията се сбъдват

Бъдни вечер се нарича денят преди Рождество Христово и е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището, но и на умрелите предци-родственици, които също се считат за част от семейството. В различните краища на страната народът я нарича Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. Трапезата на Бъдни вечер е тържествена, но и постна тъй като е последният ден от Рождественския пост. На масата трябва да има 7, 9 или 11 ястия /нечетно число/. Това са три от свещените числа. Задължително се приготвят сарми, пълнени чушки, боб, жито, тиквеник, ошав, и обреден хляб. На трапезата се слага още чесън, пчелен мед, орехи, плодове и вино, за да бъде годината с много храна. Преди да започне вечерята на Бъдни вечер се прекадява трапезата. Празничният хляб в различните краища на България се нарича боговица, вечерник или коледник. На трапезата се разчупва от най-възрастния в семейството. Първото парче се оставя за Богородица и починалите, като се поставя под икона, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта. Момите слагат залък от обредния хляб под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат. Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви годината. Накрая по избраните орехи се гадае ще бъде ли здрав; ако орехът е пълен, няма да боледува. Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, за да не избяга късметът и в символ на очаквания гост. Когато настъпи полунощ идва Коледа, тогава се ражда Христос! Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва. Това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват!