Кулите на светлината през погледа на фоторепортера Татяна Байкушева (СНИМКИ)

Преди седмица фоторепортерът Татяна Байкушева показа мистиката и  очарованието  на морските фарове и в същото време  представи съоръженията като нещо тъй необходимо и днес, въпреки иновациите в технологиите. За реализирането на този проект Татяна е получила помощ и подкрепа от Пристанище –Бургас, Хидрографски район –Бургас към Военноморските сили на Република България. За Татяна това е четвърта по ред изложба, в която показва интересните места по Южното Черноморие. Откриването на изложбата  в Бургас се превърна в голямо събитие както за нея самата, за нейните приятели и близки, така и  за всички, които могат да се докоснат отблизо, макар и на снимка до  КУЛИТЕ НА СВЕТЛИНАТА. Татяна Байкушева  започва да се занимава с фотография от ученичка. Била е фоторепортер във вестниците „Бургас днес и утре”, „Черноморски фар”, „Морски труд”, била е сътрудник на вестник „Дневник”, на вестник  „Стандарт”. Хората, които я познават казварт,че тя има усет към красивото и е майстор в улавянето на мига с фотоапарат. Сред любимите й снимки са тези от Ропотамо.   -Здравей,Татяна, как си дни след откриването на изложбата? - Все още съм развълнувана. На изложбата дойдоха много хора, на всички съм много благодарна.Мои колеги,  близки,  познати ме уважиха и бяха съпричастни с вълнението ми, радостта ми. -От къде този интерес към морските фарове? -Темата с морските фарове се явява едно продължение на отдавна започната от мен тема –да  показвам на красиви и интересни места по нашето Черноморие. Това е четвъртата ми изложба на тази тема, като предните бяха за Странджа, за Ропотамо, за красивите плажове на юг от Бургас. Първоначално исках фаровете да ги снимам  от въздуха. Две от предишните ми изложби бяха изцяло от въздуха, исках и тази да е така. Но после реших ,че ще бъдат по-красиви ако ги покажа от към морето, от тяхната естествена за наблюдение гледна точка. Показани са фаровете по Южното Черноморие- от нос Емине до Ахтопол,  включително. Предизвикателство е ,че те са труднодостъпни,  говоря нашите фарове по Южното Черноморие-например на остров свети Иван, на остров Света Анастасия. Там се стига с плавателен съд.  Този проект ми даде възможност да се срещна с много интересни хора. Хората от Хидрографски район –Бургас ми оказаха пълно съдействие и през цялото време бяха до мен. Окаваха ми помощ-всякаква. И може да се каже, че  и те  са съавтори на снимките. Сега искам и по Северното черноморие да покажа морските фарове. Но чак през следващата година ще осъществя този проект. -Колко време ти отне това да снимаш, да обиколиш, да направиш изложбата? -Около една година ми отне, но всъщност някои от снимките съм започнала да ги снимам преди 5-6 години. Просто сега  попълних липсващите звена. -С какво те привличат морските фарове? -За мен те са красиви обекти, както и за повечето туристи. Важни стратегически навигационни съоръжения. Въпреки напредъка на технологиите, останалите устройства за навигация в даден момент могат да откажат по ред причини. Но фарът си остава на-старото и най-надеждното съоръжение за ориентация. Питайте рибарите, които бурята ги е хващала в капан в морето. Освен,че са труднодостъпни, някои от тях са военни обекти. -Коя история от всичките за морските фарове  най-много те развълнува? -Всеки един от тези обекти има интересна история. Моментът на светването на морския фар е много вълнуващ, стоиш и чакаш, да стане тъмно. Дори има голяма доза романтика в това. Много интересен е морския фар край Поморие. Той е навътре в морето. Кулата му е много внушителна. -А какво има в сърцето на Кулите на светлината? -Повечето от тази фарове имат стълба към кулата. Когато се качиш в кулата гледката е много красива. Виждаш морската шир, необясниемо е.   На Маслен нос пък подходът към кулата е отвън, стълбите са отвън. Кулата е куха, но да се изкачиш до нея е голямо приключение и разбираш,че не им е лека работата на фаропазачите. На тях им  се налага да изкачват тази стълба в лошо време, във вятър, обледенена стълба . Но пък фаропазачите са интересни хора-няма да ги чуете да се оплакват, казват,че това им е  работата. -Как приеха у дома твоето отсъствие, докато снимаш Кулите на светлината? -Аз много разчитах на подкрепата на моето семейство, на моите близки. За част от снимките ми помагаше моят съпруг-Галин Байкушев, който много ми съдействаше и съм му много благодарна за това. Знаете ли, аз когато започнах да се занимавам с тази тема, бях на ръба да се откажа , когато видях колко много хора са работили по нея. Реших,че може да е банално. Даже съпругът ми, ми даде пълната си подкрепа, тъй като знаеше колко съм ентусиазирана от всичко това и колко държа да ги снимам тия фарове. Каза ми само: „Дай сега Айвазовски като е направил такива хубави картини на морето, художниците да спрат да рисуват!”. И с това ме убеди. Така,че и преди мен и след мен тази тема с фаровете била е и ще бъде интересна  за хората, които искат да ги снимат тези места. Това с тази изложба  е моята гледна точка. -Какво ти предстои от тук нататък? -Имам запланувани други проекти, но нека си останат тайна.   Изложбата "Кулите на светлината" можете да видите в  Изложбената зала на Бургаска библиотека на бул. “Булаир” №10  до края на месеца.   [gallery ids="87126,87127,87128,87129,87130,87131,87132,87133,87134,87135,87136,87137,87138,87139"]