Концесионерите по Южното Черноморие твърдят, че възстановяването на старото положение в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие ще даде възможност на концесионерите на плажове да изпълняват по-добре и по-ефективно задълженията си и да се решат редица проблеми на концесионните територии, натрупани с годините.
За първи път управляващите приеха поканата за конструктивен диалог, вслушаха се в гласа на бизнеса по морето и със съвместни усилия ще защитим интересите на всички потребители (туристи).
Облекчението ще дойде давайки на стопаните да ползват 2 процента от общата площ на плажа за преместваеми обекти. Това означава възможност за изпълнение на изискването за спасителни постове, душове, съблекални, медицински и реанимационни пунктове, пътеки за инвалиди. Скептици обаче твърдят, че концесионерите искат тези промени заради възможността да поставят повече заведения по ивицата.Последното изменение в ЗУЧК от март миналата година наложи сериозни ограничения в площта за преместваемите обекти на пясъка, като 2 процента бяха, не от общата, а от активната площ на плажа. Именно заради това голяма част от плажовете останаха „сираци". Основната причина бе невъзможност да бъдат изпълнени критериите на Закона- високи годишни концесионни такси, които нарастват успоредно с размера на вержиния индекс на инфлацията, огромни разходи за поддръжка на един плаж и свита до максимум възможност за реализация на приходи от плажа. Най-фрапиращите случаи са на големите плажове. Например Слънчев бряг - Юг и Слънчев бряг-Централен, където с 80-90 процента им е намалената територията, върху която може да постави преместваеми обекти. Дълго чаканите промени и облекчения в Закона са предпоставка и за „задържане" цените на плажните услуги.
Концесии на морски плажове се дават от 1998 година. В момента особено сериозно е положението при старите концесии, които са скючени през 98-ма -99-та - 2000 година. Тогава договорите с държавата са сключвани при 20 процента свободна площ за плажуващите. Сега обаче на концесионерите им се дава не 80, а 50 процента стопанска дейност. На практика се получава така, че те са длъжни да се грижат за 100% от плажа, а да получават приходи от само 50 на сто. Т.е. по Закон 50% от плажната ивица трябва да бъдат свободни от платени чадъри и шезлонги, а концесионерите и наемателите трябва да осигурят водно спасяване, медицински пунктове и почистване на ивиците.
Това, за което настояваме е държавата да облекчи задълженията в договорите на концесионерите, да промени неравнопоставеностите и ограниченията, въведени от досегашната правна уредба-да се промени начинът на определяне на наемните и концесионните такси, да се създаде цялостна политика за управлението им, да се промени площта на свободната зона в зависимост от категорията на плажа, да се премахнат двойните такси, които концесионерите плащат на държавата и общините, да се категоризират ивиците.
Концесионерите по Южното Черноморие твърдят, че възстановяването на старото положение в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие ще даде възможност на концесионерите на плажове да изпълняват по-добре и по-ефективно задълженията си и да се решат редица проблеми на концесионните територии, натрупани с годините.
За първи път управляващите приеха поканата за конструктивен диалог, вслушаха се в гласа на бизнеса по морето и със съвместни усилия ще защитим интересите на всички потребители (туристи).
Облекчението ще дойде давайки на стопаните да ползват 2 процента от общата площ на плажа за преместваеми обекти. Това означава възможност за изпълнение на изискването за спасителни постове, душове, съблекални, медицински и реанимационни пунктове, пътеки за инвалиди. Скептици обаче твърдят, че концесионерите искат тези промени заради възможността да поставят повече заведения по ивицата.Последното изменение в ЗУЧК от март миналата година наложи сериозни ограничения в площта за преместваемите обекти на пясъка, като 2 процента бяха, не от общата, а от активната площ на плажа. Именно заради това голяма част от плажовете останаха „сираци". Основната причина бе невъзможност да бъдат изпълнени критериите на Закона- високи годишни концесионни такси, които нарастват успоредно с размера на вержиния индекс на инфлацията, огромни разходи за поддръжка на един плаж и свита до максимум възможност за реализация на приходи от плажа. Най-фрапиращите случаи са на големите плажове. Например Слънчев бряг - Юг и Слънчев бряг-Централен, където с 80-90 процента им е намалената територията, върху която може да постави преместваеми обекти. Дълго чаканите промени и облекчения в Закона са предпоставка и за „задържане" цените на плажните услуги.
Концесии на морски плажове се дават от 1998 година. В момента особено сериозно е положението при старите концесии, които са скючени през 98-ма -99-та - 2000 година. Тогава договорите с държавата са сключвани при 20 процента свободна площ за плажуващите. Сега обаче на концесионерите им се дава не 80, а 50 процента стопанска дейност. На практика се получава така, че те са длъжни да се грижат за 100% от плажа, а да получават приходи от само 50 на сто. Т.е. по Закон 50% от плажната ивица трябва да бъдат свободни от платени чадъри и шезлонги, а концесионерите и наемателите трябва да осигурят водно спасяване, медицински пунктове и почистване на ивиците.
Това, за което настояваме е държавата да облекчи задълженията в договорите на концесионерите, да промени неравнопоставеностите и ограниченията, въведени от досегашната правна уредба-да се промени начинът на определяне на наемните и концесионните такси, да се създаде цялостна политика за управлението им, да се промени площта на свободната зона в зависимост от категорията на плажа, да се премахнат двойните такси, които концесионерите плащат на държавата и общините, да се категоризират ивиците.
