Какво пропуснаха пасторите за монокините?

Пасторите и свещениците, които в началото на лятото разпространиха отворено писмо, в които изразяват възмущението си от голотиите на бургаския плаж, се оказаха по-прави, отколкото подозират. Представителите на няколко църкви, на които никой не можа да запомни името и функцията, се бяха притеснили сериозно за накърняването на морала чрез публично показване на срамотии, което щяло да разврати обществото и да превърне подрастващите в потенциални перверзници. Те дори навлязоха в дебрите на психологията, заявявайки, че показването на гола плът е вредна за малките деца и щяла да обърка представите им за секса. Какво са представите за секса на самите пастори, така и не разбрахме, но им се доверяваме, че не са объркани. Морал и религия Писмото, от което разбрахме две неща – че пасторите не искат монокини на плажа, както и че в Бургас има повече църкви, отколкото предполагаме, само по себе си нямаше голяма тежест. Въпреки това темата се оказа интересна за гражданското общество, което побърза да се раздели на два лагера. Едните набързо се присъединиха към анатемата, а другите по-скоро опитаха да забранят забраната, още преди да има официални разговори с тази насока. Проблемът стигна и до кмета на Бургас Димитър Николов, който се оказа привърженик на хубавата гледка на плажа, както и на либералните женски права в XXI век и отхвърли всякакви спекулации свързани със забрани, ограничения и анатеми. Много хора пък разказаха своите истории по медиите, в които цветущо бяха описали случки с мастурбиращи мъже, сексуални актове и показване на гeниталии. Каква е връзката между всичко това и монокините не стана ясно. Може би, когато някой реши да се пипа публично, не трябва да изгоним него от плажа, а да се нахвърлим на това, което гледа? Ако е така скоро жените ще трябва да се препичат на плажа по бурка. Впрочем не само жените... И пак не е сигурно, че на някой гледката няма да му се стори привлекателна. Темата все пак поотшумя, тук-там подклаждана от спорадични Фейсбук статуси и вицове за свещеници и цици. Горе-долу по същото време от неизвестните бургаски църкви успяха да съберат 500 души на протест против гей браковете. Тогава отново моралът беше смесен с религията, а на хоризонта се появиха нови анатеми. Здраве и красота Но да се върнем пак на монокините. Задълбавайки се именно в морала, свещениците и пасторите, пропуснаха един важен акцент – здравето. Тук ще станем малко по-сериозни и ще наблегнем именно върху него. Всички са чували, че прекомерното излагане на  слънце е вредно за кожата и че трябва да се използват защитни кремове, когато се препичаме на плажа. Какво е обаче влиянието му върху женските гърди. Бързо проучване в българското Интернет пространство показва, че въпросите са повече от отговорите. Много жени си задават въпроса, дали слънцето вреди повече на тази определена част от тялото им. Отговорът е по-скоро да. Специалистите са единодушни, че кожата на гърдите е много по-деликатна от останалата част и прекомерното излагане на слънце може да има трайни последици. Това според тях се дължи именно на факта, че през повечето време тя е покрита, което я прави по-тънка и чувствителна на всякакви влияния. Слънчевите лъчи от своя страна могат да бъдат вредни за здравето и красотата на женската гордост. Опасност дебне от слънчевото изгаряне, което може да причини загрубяване и задебеляване на кожата, лунички, слънчеви петна и белене. Тук идва друг интересен момент – според някои учени, слънцето може да вреди на кожата, но е полезно против рак на гърдата. Според тях три часа слънчеви бани на ден намаляват наполовина опасността от коварната болест. Това било така, понеже слънцето стимулира производството на витамин D от кожата, а гръдните клетки от своя страна могат да преобразуват витамин D в хормон, който има противоракови свойства. Все пак със слънчевите бани не трябва да се прекалява и задължително да се използва  защитен крем. Всеки си решава сам  Въпреки, че темата отшумя, тя все още е актуална, тъй като лятото е в разгара си, а плажовете през август са по-пълни от всякога. Решението как да се печем на плажа си е лично наше и то може да бъде провокирано от религиозни, морални, естетични, здравословни или други фактори. Всеки преценява тежестта на различните аргументи и вади своите изводи. В крайна сметка най-важното е никой да не пречи на другите и да не им се меси тогава, когато те не му пречат. Закон, който е универсален и важи не само за циците на плажа.