В града на батките „Час Пик” не е прецедент
Ще остане ли бургаската Пепеляшка на бала и след полунощ? Това е топ-темата, с която започна 2015 година в Бургас.
Чалготеката "Час Пик" стана скандално известна по празниците, когато пред нея бе наръган при масово сбиване 23-годишен охранител. Кървавото меле привлече вниманието на националните медии, а оттам и по високите етажи на властта. В Бургас кметът Димитър Николов пръв размаха пръст и отне разрешителното на заведението да работи след полунощ. Малко след това обаче бургаският съд отнеми решението на градоначалника, зад който пък застанаха областният управител Вълчо Чолаков и лидера на БСП в Бургас Евгений Мосинов.
В същото време втори мини-скандал започна да назрява. Без разрешително остана и клуб "Вог", който също се отчете с бой навръх Ивановден. Така прецедентът много бързо се превърна в рецидив, а ефектът на доминото заплашва да събори още нощни клубове в Бургас.
Всичко това е логично, на фона на случващото се. Въпросът е:
Защо чак сега?
Нима в града на батките, анцузите и ножовете за първи път чуваме за бой пред дискотека? От години насам новинарският поток ежедневно ни залива с кървави новини от нощни клубове, в които главни герои са мускулести охранители, пияни посетилети и нахални ухажьори. Те виреят изключително добре в първичната чалга атмосфера, където алкохолът среща тестосторенът в една взривоопасна комбинация, от която счупеният нос е най-малкото, с което можеш да се разминеш.
Истината е, че подобни инциденти често остават далеч от нашите очи и уши, тъй като собствениците на заведения правят всичко възможно да потулят скандала, преди намесата на полицията. Бургаските мелета пък отдавна са влезли в съвременния интернет фолклор на България, откъдето както всички знаем, че "и плочките бият". Бургаският "Адидас" пък вече може да се конкурира единствено с пернишкия винкел, като никой не може да каже кой би победил в сблъсък между тях.
Нека все пак оставим шегата настрана и се вгледаме в зрънцето истина, около което е образувана тя. Бургас със сигурност не е единственият град, в който има подобни инциденти. Те обаче са достатъчно много, за да им се обърне сериозно внимание. И то не типично по български, когато качулката се слага след дъжд.
Е, по-добре късно, отколкото никога. А бургаската Пепеляшка винаги може да потърси принца другаде...
Ще остане ли бургаската Пепеляшка на бала и след полунощ? Това е топ-темата, с която започна 2015 година в Бургас.
Чалготеката "Час Пик" стана скандално известна по празниците, когато пред нея бе наръган при масово сбиване 23-годишен охранител. Кървавото меле привлече вниманието на националните медии, а оттам и по високите етажи на властта. В Бургас кметът Димитър Николов пръв размаха пръст и отне разрешителното на заведението да работи след полунощ. Малко след това обаче бургаският съд отнеми решението на градоначалника, зад който пък застанаха областният управител Вълчо Чолаков и лидера на БСП в Бургас Евгений Мосинов.
В същото време втори мини-скандал започна да назрява. Без разрешително остана и клуб "Вог", който също се отчете с бой навръх Ивановден. Така прецедентът много бързо се превърна в рецидив, а ефектът на доминото заплашва да събори още нощни клубове в Бургас.
Всичко това е логично, на фона на случващото се. Въпросът е:
Защо чак сега?
Нима в града на батките, анцузите и ножовете за първи път чуваме за бой пред дискотека? От години насам новинарският поток ежедневно ни залива с кървави новини от нощни клубове, в които главни герои са мускулести охранители, пияни посетилети и нахални ухажьори. Те виреят изключително добре в първичната чалга атмосфера, където алкохолът среща тестосторенът в една взривоопасна комбинация, от която счупеният нос е най-малкото, с което можеш да се разминеш.
Истината е, че подобни инциденти често остават далеч от нашите очи и уши, тъй като собствениците на заведения правят всичко възможно да потулят скандала, преди намесата на полицията. Бургаските мелета пък отдавна са влезли в съвременния интернет фолклор на България, откъдето както всички знаем, че "и плочките бият". Бургаският "Адидас" пък вече може да се конкурира единствено с пернишкия винкел, като никой не може да каже кой би победил в сблъсък между тях.
Нека все пак оставим шегата настрана и се вгледаме в зрънцето истина, около което е образувана тя. Бургас със сигурност не е единственият град, в който има подобни инциденти. Те обаче са достатъчно много, за да им се обърне сериозно внимание. И то не типично по български, когато качулката се слага след дъжд.
Е, по-добре късно, отколкото никога. А бургаската Пепеляшка винаги може да потърси принца другаде...
