[caption id="attachment_94256" align="alignnone" width="960"]
Една от дамгосаните къщи в "Ченгенето"[/caption]
В непрекъснат страх и ужас от това да не дамгосат с номер в синьо единствения покрив над главите им вече няколко години живеят рибарите от "Ченгене скеле" . И към момента в горната махала на селището постоянно пребивават около стотина- двеста души. 90% от тях са с номера на къщите и постановления за събаряне от строителната дирекция в Бургас. Друга част пък вече са съборени, а някои от едноетажните постройки празни. Само изоставената покъщнина показва, че някога в тях е имало домакинство.
Днес страхът на хората отново взе връх, когато в "Ченгенето" влезе тежката техника. Багерът се насочи към точно определена къща, наполовина съборена, вероятно от собствениците. Набързо около нея се насъбраха местните, очевидно притеснени от случващото се.
Никола е потомствен рибар. Поминъка наследил от баща си. Живее заедно с възрастните си родители, съпругата и децата си вече 15 години в къщичка близо до "канала". "Ние сме следващите. Оставаме на улицата 5 души...Не знам къде ще идем, на квартира..", споделя Никола, гледайки как багерът руши къщата на съседите му.
Не вижда надежда. Угаснала е. Отмили са я двете преживяни наводнения и многобройните неспазени предизборни обещания на политиците.
"До пролетта всички ще ни махнат. Пречим на проекта на общината за яхтеното пристанище. Там където е моята къща трябва да има паркинг, тука ресторант. Всички си отиваме", допълва Никола докато отпива от кафето си.
Мъжът пита как е възможно ромското население у нас да се ползва с превилегии пред работещите и плащащите данъци българи. И сам си отговаря – електорат!
"И ние сме електорат. Сигурно затова отложиха събарянето за днес, докога обаче не е ясно. Гледали сме го тоя филм", коменират обезверени хората.
Една от дамгосаните къщи в "Ченгенето"[/caption]
В непрекъснат страх и ужас от това да не дамгосат с номер в синьо единствения покрив над главите им вече няколко години живеят рибарите от "Ченгене скеле" . И към момента в горната махала на селището постоянно пребивават около стотина- двеста души. 90% от тях са с номера на къщите и постановления за събаряне от строителната дирекция в Бургас. Друга част пък вече са съборени, а някои от едноетажните постройки празни. Само изоставената покъщнина показва, че някога в тях е имало домакинство.
Днес страхът на хората отново взе връх, когато в "Ченгенето" влезе тежката техника. Багерът се насочи към точно определена къща, наполовина съборена, вероятно от собствениците. Набързо около нея се насъбраха местните, очевидно притеснени от случващото се.
Никола е потомствен рибар. Поминъка наследил от баща си. Живее заедно с възрастните си родители, съпругата и децата си вече 15 години в къщичка близо до "канала". "Ние сме следващите. Оставаме на улицата 5 души...Не знам къде ще идем, на квартира..", споделя Никола, гледайки как багерът руши къщата на съседите му.
Не вижда надежда. Угаснала е. Отмили са я двете преживяни наводнения и многобройните неспазени предизборни обещания на политиците.
"До пролетта всички ще ни махнат. Пречим на проекта на общината за яхтеното пристанище. Там където е моята къща трябва да има паркинг, тука ресторант. Всички си отиваме", допълва Никола докато отпива от кафето си.
Мъжът пита как е възможно ромското население у нас да се ползва с превилегии пред работещите и плащащите данъци българи. И сам си отговаря – електорат!
"И ние сме електорат. Сигурно затова отложиха събарянето за днес, докога обаче не е ясно. Гледали сме го тоя филм", коменират обезверени хората.
