Предлагаме Ви част от публикуваното във вестник "Щоу" интервю на Добринка Корчева с Ивайло Зартов.
Името на Зартов нашумя преди месеци, след като пусна в интернет собствено видео, на което беше заснел как реже без упайка, захапал колан, кутрето на лявата си ръка. Ритуалното рязане Зартов извърши като знак на протест против осъдителната му присъда, по силата на която сега излежава девет години за измама. Според бургаските магистрати Зартов е измамил своя бивш съдружник-депутатът от руската Дума, Генадий Губков.
Преди години Зартов беше сред най-приближените съратници на бившия бургаски кмет Йоан Костадинов. Медиите го наричаха "благодетел на Бургас". Според присъдата жестовете на щедрост на Зартов са били правени с пари на руския му съдружник, дадени за строителство на вилно селище край езерото "Мандра".
По късно Зартов се скара с друг близък приятел на Йоан Костадинов-почетния руски консул и бивш офицер от полицията Тонко Фотев. Зартов обвини Фотев, че блудствал с една от дъщерите му.
Фотев не му остана длъжен и помогна Гудков да постигне осъдителни присъда против Зартов.
По време на делата Зартов обяви гладна стачка, после си пусна брада и заприлича на Маркс, а след окончателното решение на Върховния съд извърши ритуалното рязане на пръста си. Сега излежава присъдата в столичния централен затвор. Не иска да се връща в бургаския, защото щяли да го убият. Зартов дава първото си интервю, като в него не пропуска да спомене врагът си Тонко Фотев и бившия си съпартиец Александър Томов. Разбира се не с добро. Отдава се и на философски разсъждения за живота.
Ето част от интервюто със съкращения:
- Ивайло, чувстваш ли някаква промяна в отношението към теб - в смисъл на по-голям солидаризъм? Изобщо какво мислиш за солидаризма - има ли почва у нас, тъй като след прословутия "колективизъм" българите съвсем се атомизираха. Но без солидаризъм се стига до разпад и на обществото, и на отделните “атоми”...
- България е най-корумпираната и най-мизерстващата държава именно защото не разбрахме какво означава солидарност. Зле сме, защото не осъзнавахме, че няма чужда болка и несправедливост. Няма нещастие, което да не засегне и нас самите утре, нищо че днес то се е случило на съседа, колегата, съгражданина, сънародника. ДОПГ /Държавната Организирана Престъпна Група/ всячески се старае да разбива, да разделя жертвите си – българските данъкоплатци. Така лесно се справят поединично с всеки, дръзнал да се бори, да се опълчи, да не мълчи.
Но от известно време забелязвам пробуждане. 2011-а, 2012-а, 2013-а, с всяка следваща година се увеличава броят на прогледналите. На знаещите кои са истинските виновници за геноцида. Солидарността вече има и български пример – случаят с Гергана Червенкова го доказа. Обикновени, непознати един за друг българи се обединиха и защитиха Гергана от системата. Към тях се присъединиха като по чудо и медиите. Дори се събудиха и българските интелектуалци. Артисти, музиканти… спомниха си, че и те са част от този същия народ. И те защитиха Гергана с имената си. Ето, това е мъничък урок по солидарност. Слава на Бога, че се случи. Но все още сме далеч от полския пример и тяхното движение „Солидарност”, което помете изгнилата система в Полша преди десетилетия.
Така или иначе, вървим напред. Все повече и повече стават смелите, прогледнали българи. Дори и в моя казус се вижда. Преди да ме поръчат – руският почетен консул в Бургас, обявеният чрез съдебно решение за блудник Тонко Фотев и експолковникът от КГБ, ексдепутат и вечна мутра Генадий Гудков. Преди руският посланик да смачка българския главен прокурор Борис Велчев и той да нареди да ме осъдят за присвояване и безстопанственост, без да правят ревизия на фирмата, на която бях управител.
Преди да се струпат облаците около мен, имах стотици, хиляди приятели в цяла България. Поне за такива се представяха. След като ме пуснаха в държавната месомелачка и корумпираните особи в тоги започнаха да се гаврят с мен, преброих 4-5 приятели. И тук идва добрата новина. След „прочистването” на приятелския списък започнах да пиша. И сега, след 2-3 години, отново имам стотици, хиляди приятели. Тези хора са с мен само заради това, че харесват написаното от мен. Те са солидарни с моето писмено слово. И това е страхотно усещане. Щастлив съм, виждам, че всички тези хора разбират – това, което се случва с мен, може да се случи и на тях.
Всеки може да бъде поръчан
Наемниците в тоги са излетели в космоса заради безнаказаността си. Поръчителите – олигарси, феодали и надуваемите кукли-политици, са недосегаеми. Никой няма да се самоарестува и самоосъди. И все повече хора го осъзнават. Разбират, че няма да дочакаме обещаваните справедливост и възмездие. Именно защото ги чакаме, вместо да се самозащитаваме. Сами да си извоюваме справедливост, законност, възмездие, правосъдие. И начинът е да бъдем солидарни. Да усещаме всяка болка като своя. Да защитаваме себе си, чрез защитата на всеки един български гражданин. Днес нападат Иван, утре – Драган, а вдругиден ще е този, който си е позволил глупостта да си помисли, че него не го засяга нищо.
- В дипломатическите /и не само/ среди повече от месец се коментира, че Тонко Фотев вече няма да е почетен консул на Русия у нас. Това радва ли те, или реваншизмът е напълно чужд на природата ти?
- Реваншизмът, отмъщението, възмездието изобщо не са ми чужди. Напротив – ще танцувам танца на радостта. Но не вярвам някой да пипне господаря на Югоизточна България. А това, че се коментира, не е нищо ново. От години само се коментира, но нищо не се прави. Нито руската държава, нито българската - никой не смее да го пипне. Руските посланици и генерални консули се правят на слепи и глухи. За него ходатайства огромна армия от български и руски бизнесмени, политици, магистрати, журналисти... Има решение на СГС, което не подлежи на обжалване. В него Тонко Фотев е доказан блудник, действително е извършил блудствени действия спрямо една от доведените ми дъщери и е отправил закани, че ще унищожи семейството ни и ще ни изсели от Бургас.
Фотев се е обзавел с огромни чадъри над главата си. Прокуратурата го пази. Бившият кмет на Бургас и настоящият са зависими от него. Йоан и Митко са само послушни изпълнители на волята на блудника. Той ги държи с компромати. Така, както държи и шефове на полиция, съд, прокуратура, следствие, медии, бизнесмени, мутри... Всъщност Фотев е местният феодал. Дори Митко Събев и подобни величия му съдействат на драго сърце. Силата на Фотев не е само регионална. За него няма никакво значение коя партия е на власт. Първо, защото всички партии са всъщност от един отбор и второ, защото той се е погрижил през годините да се обзаведе със свои слуги и авери на всички нива. Димитър Иванов, последният зам.-шеф на VI отдел на ДС, не би допуснал да падне и косъм от плешивата глава на блудника. Оттук е лесно обяснимо какво прави и Татяна Дончева в отбора на Фотев. Няма министерство или държавна агенция, комисия или друго звено, в които Тонко Фотев да няма свои верни кучета. Лично ми го е демонстрирал. Дори се хвалеше с мощта си и ми правеше показни изпълнения. Блудникът се пази. Той е част от ДОПГ /Държавна Организирана Престъпна Група/. Могат да го махнат само ако стане прекалено неудобен или ако настъпи по мазола някой свой колега от групата.
- Александър Томов - Лупи обяви наскоро, че ще създава нова партия, за да помага на българите в кризисната политическа ситуация. Благородно, НО - как да вярваме на човек и политик, който не е плащал осигуровки и заплати на своите служители?! Вие навремето дори сте подали по този повод сигнал до НАП. Разкажете по-подробно за нарушенията на Лупи и успяха ли данъчните “да го вкарат в правия път”?
- Лупи – създател?! Абсурд! Но да карам поред. Бях зам.-председател на ПП „Движение за социален хуманизъм”, коалиционен „партньор” на БСП. Разбрах, че Станишев и червените шамани няма да допуснат друга партия в лявото пространство. Не че БСП е лява, но са се настанили и са твърдо решени да останат еднолични собственици на левите гласове. За целта те сами са си създали 12-13 партии, с които уж се коалират. Контролът го държат чрез председателите. Те са кучетата-пазачи, които бдят собствените им формации да не се разрастват. Да не би някоя от тях да се превърне в конкурент на БСП. Създавах по 4 нови структури всеки месец. И когато обхванахме половин България, верният на Станишев Александър Радославов пусна гилотината. Просто спря да регистрира новите структури.
ДСХ се водеше като социалдемократическа партия. Затова се огледах за друга формация, която обаче да не е под шапката на БСП. Партия „Българска Социалдемокрация” беше такава. Вече ми беше станало ясно, че политически партии в България няма. Всички обслужват интересите на сплотената шайка от олигарси, местни феодали, назначени за политици кукли на конци и корумпирани магистрати. Но към онзи момент все още си мислех, че за да се справим с корупцията, трябва да използваме инструменти като партии, избори, демокрация...
За Александър Томов - Лупи бях чел по вестниците, че е мошеник и лъжец. Обвиняваха го за съсипването на ЦСКА и “Кремиковци”. За мен пък имаше само суперлативи – колко съм бил помагал на хората, какви добри дела съм извършил… Канеха ме от всевъзможни организации да присъединявам съм тях, дори чичковци от БСП открито се чудеха как така, като чукнели в Гугъл, за мен излизали само хубави неща. Не било нормално.
Та, както ме канеха отвсякъде, така и Лупи ме беше канил 2-3 пъти за заместник-председател на БСД /Българска Социалдемокрация/. Ясно ми беше, че той има търкания със Станишев покрай ЦСКА и “Кремиковци”. Когато се реших да заема този пост, казах на Лупи следното: „Не те познавам, от медиите виждам, че си нарочен. Дали е истина, или не – не знам.
Но ако ме излъжеш един път, няма да има втори
Просто не ме лъжи! Разбрахме ли се?” Той каза: “ ОК”, и това беше.
Издържа около половин година, без да ме лъже. Забелязах някои много интересни неща за Лупи. Пусни го в зала с 50-60 човека, които са настроени против него, след 20 минути омайване и сладки приказки същите тези хора ще са на негова страна и даже ще го харесват. Правил го е няколко пъти пред мен в различни градове. Беше ми изключително любопитно. С „честните” си сини очи ги хипнотизираше. Това му го отчитам като плюс.
В общочовешки план мога да бъда сигурен, че Лупи е лъжец. Дребен мошеник, щипе от заплатите на служителите в централата на партията. Примерно – има да плаща 500 лв., дава 450 с думите: “Абе, ще ти ги дам другия път”. И така – всеки път. За конгрес на партията привиква хора от провинцията. Местните координатори плащат автобусните разходи след хиляди клетви и обещания на Лупи, че като дойдат в София, ще им върне парите. Те идват и той се прави на разсеян. Не е за вярване, че все се намираха нови балъци да му се вържат. Има и още много други „дреболии”, показващи некрасивата физиономия на Томов в междуличностните взаимоотношения.
Върхът беше, когато се оказа, че от половин година не е плащал здравните осигуровки на служителите в централата на партията. Всъщност... не беше плащал никакви осигуровки! Разбрах го, след като те самите служители ми се оплакаха. При това тези хора са работили с него години. Аз ги познавах съвсем отскоро. Отидох при Лупи и го попитах: “Вярно ли е, защо така?” И ако има финансови проблеми, просто да си каже честно, за да направим план кое, какво, кога ще бъде плащано. Той ми каза с усмивка, че нямало никакви проблеми, че щял да ги плати за ден-два.
Мина седмица и нищо. Пак отидох при него и пак насаме, да не го излагам уж. Повтори се сценката. Отпрати ме с усмивка и с обещания, че след ден-два всичко ще е наред. Не беше наред. Трети път отидох при него и го предупредих, че ще поставя въпроса на оперативката. На следващия ден наистина го поставих пред 6-7 човека, които присъствахме на сутрешните спявки. Той отново замаза положението. Предупредих го, че ще повдигна въпроса на изпълнително бюро. Обясних на присъстващите и пред него, че няма как да градиш отбор, да привличаш хора около себе си, ако лъжеш тези, които са най-близо до теб. Предупредих го, че ще извикам НАП, НОИ и Инспекцията по труда да го заставят да бъде коректен. Лупи се направи на мъж, разфуча се, че аз няма да посмея да викна никого. Изведнъж мазното му, усмихнато лице придоби гневно изражение. Казах му, че прави грешка.
На следващия ден от моята електронна поща изпратих официална покана до НАП, НОИ, Инспекцията по труда да дойдат да направят проверка на партията. Написах си имената и длъжността, дадох и телефона си за връзка. Седнах пред НДК да гледам мачове с приятели, това беше през 2010 г. И... телефонът ми „полудя”. Звъняха ми от институциите и не вярваха. Питаха: Ама това наистина ли сте вие?! Това да не е някаква шега?” Звъняха ми от медиите, чудеха се какъв е тоя пиар. Общо взето, никой не вярваше. Така или иначе ги убедих, че съм сериозен и ще ги чакам в 10 сутринта на следващия ден в централата на партията. Да дойдат и да извършат проверка. Нали това им е работата. Дойдоха, от НАП, НОИ и Инспекцията по труда. Аз ги посрещнах. Служителите в централата бяха втрещени, сякаш си бях отрязал пръста пред очите им. Така изглеждаха. И Лупи беше там. И без да преувеличавам, без да си измислям, за първи път през живота си видях човек с пяна на устата. Дотогава бях само чувал този израз – “да ти излезе пяна” от яд. Е, сега го видях с очите си.
Провериха го. Изкараха му още нередности. Съставиха му актове и го принудиха да си плати. И Лупи плати осигуровките на служителите си, а и не само това.
Ето защо Томов никога не може да направи партия. Още по-малко с цел да помага на другите хора. Той е свикнал само да взима, да получава. Разгони всички около себе си. Има си две студентчета - Хари и Митко Митев. Те са свестни, но той ги бута насам-натам. И ако случайно някой клъвне, Лупи ще дръпне въдицата. Така е и с поредното му начинание, гордо наречено „Българска пролет”.
Deprecated: strlen(): Passing null to parameter #1 ($string) of type string is deprecated in /home/eburgas/public_html/template/default/post.php on line 318
Предлагаме Ви част от публикуваното във вестник "Щоу" интервю на Добринка Корчева с Ивайло Зартов.
Името на Зартов нашумя преди месеци, след като пусна в интернет собствено видео, на което беше заснел как реже без упайка, захапал колан, кутрето на лявата си ръка. Ритуалното рязане Зартов извърши като знак на протест против осъдителната му присъда, по силата на която сега излежава девет години за измама. Според бургаските магистрати Зартов е измамил своя бивш съдружник-депутатът от руската Дума, Генадий Губков.
Преди години Зартов беше сред най-приближените съратници на бившия бургаски кмет Йоан Костадинов. Медиите го наричаха "благодетел на Бургас". Според присъдата жестовете на щедрост на Зартов са били правени с пари на руския му съдружник, дадени за строителство на вилно селище край езерото "Мандра".
По късно Зартов се скара с друг близък приятел на Йоан Костадинов-почетния руски консул и бивш офицер от полицията Тонко Фотев. Зартов обвини Фотев, че блудствал с една от дъщерите му.
Фотев не му остана длъжен и помогна Гудков да постигне осъдителни присъда против Зартов.
По време на делата Зартов обяви гладна стачка, после си пусна брада и заприлича на Маркс, а след окончателното решение на Върховния съд извърши ритуалното рязане на пръста си. Сега излежава присъдата в столичния централен затвор. Не иска да се връща в бургаския, защото щяли да го убият. Зартов дава първото си интервю, като в него не пропуска да спомене врагът си Тонко Фотев и бившия си съпартиец Александър Томов. Разбира се не с добро. Отдава се и на философски разсъждения за живота.
Ето част от интервюто със съкращения:
- Ивайло, чувстваш ли някаква промяна в отношението към теб - в смисъл на по-голям солидаризъм? Изобщо какво мислиш за солидаризма - има ли почва у нас, тъй като след прословутия "колективизъм" българите съвсем се атомизираха. Но без солидаризъм се стига до разпад и на обществото, и на отделните “атоми”...
- България е най-корумпираната и най-мизерстващата държава именно защото не разбрахме какво означава солидарност. Зле сме, защото не осъзнавахме, че няма чужда болка и несправедливост. Няма нещастие, което да не засегне и нас самите утре, нищо че днес то се е случило на съседа, колегата, съгражданина, сънародника. ДОПГ /Държавната Организирана Престъпна Група/ всячески се старае да разбива, да разделя жертвите си – българските данъкоплатци. Така лесно се справят поединично с всеки, дръзнал да се бори, да се опълчи, да не мълчи.
Но от известно време забелязвам пробуждане. 2011-а, 2012-а, 2013-а, с всяка следваща година се увеличава броят на прогледналите. На знаещите кои са истинските виновници за геноцида. Солидарността вече има и български пример – случаят с Гергана Червенкова го доказа. Обикновени, непознати един за друг българи се обединиха и защитиха Гергана от системата. Към тях се присъединиха като по чудо и медиите. Дори се събудиха и българските интелектуалци. Артисти, музиканти… спомниха си, че и те са част от този същия народ. И те защитиха Гергана с имената си. Ето, това е мъничък урок по солидарност. Слава на Бога, че се случи. Но все още сме далеч от полския пример и тяхното движение „Солидарност”, което помете изгнилата система в Полша преди десетилетия.
Така или иначе, вървим напред. Все повече и повече стават смелите, прогледнали българи. Дори и в моя казус се вижда. Преди да ме поръчат – руският почетен консул в Бургас, обявеният чрез съдебно решение за блудник Тонко Фотев и експолковникът от КГБ, ексдепутат и вечна мутра Генадий Гудков. Преди руският посланик да смачка българския главен прокурор Борис Велчев и той да нареди да ме осъдят за присвояване и безстопанственост, без да правят ревизия на фирмата, на която бях управител.
Преди да се струпат облаците около мен, имах стотици, хиляди приятели в цяла България. Поне за такива се представяха. След като ме пуснаха в държавната месомелачка и корумпираните особи в тоги започнаха да се гаврят с мен, преброих 4-5 приятели. И тук идва добрата новина. След „прочистването” на приятелския списък започнах да пиша. И сега, след 2-3 години, отново имам стотици, хиляди приятели. Тези хора са с мен само заради това, че харесват написаното от мен. Те са солидарни с моето писмено слово. И това е страхотно усещане. Щастлив съм, виждам, че всички тези хора разбират – това, което се случва с мен, може да се случи и на тях.
Всеки може да бъде поръчан
Наемниците в тоги са излетели в космоса заради безнаказаността си. Поръчителите – олигарси, феодали и надуваемите кукли-политици, са недосегаеми. Никой няма да се самоарестува и самоосъди. И все повече хора го осъзнават. Разбират, че няма да дочакаме обещаваните справедливост и възмездие. Именно защото ги чакаме, вместо да се самозащитаваме. Сами да си извоюваме справедливост, законност, възмездие, правосъдие. И начинът е да бъдем солидарни. Да усещаме всяка болка като своя. Да защитаваме себе си, чрез защитата на всеки един български гражданин. Днес нападат Иван, утре – Драган, а вдругиден ще е този, който си е позволил глупостта да си помисли, че него не го засяга нищо.
- В дипломатическите /и не само/ среди повече от месец се коментира, че Тонко Фотев вече няма да е почетен консул на Русия у нас. Това радва ли те, или реваншизмът е напълно чужд на природата ти?
- Реваншизмът, отмъщението, възмездието изобщо не са ми чужди. Напротив – ще танцувам танца на радостта. Но не вярвам някой да пипне господаря на Югоизточна България. А това, че се коментира, не е нищо ново. От години само се коментира, но нищо не се прави. Нито руската държава, нито българската - никой не смее да го пипне. Руските посланици и генерални консули се правят на слепи и глухи. За него ходатайства огромна армия от български и руски бизнесмени, политици, магистрати, журналисти... Има решение на СГС, което не подлежи на обжалване. В него Тонко Фотев е доказан блудник, действително е извършил блудствени действия спрямо една от доведените ми дъщери и е отправил закани, че ще унищожи семейството ни и ще ни изсели от Бургас.
Фотев се е обзавел с огромни чадъри над главата си. Прокуратурата го пази. Бившият кмет на Бургас и настоящият са зависими от него. Йоан и Митко са само послушни изпълнители на волята на блудника. Той ги държи с компромати. Така, както държи и шефове на полиция, съд, прокуратура, следствие, медии, бизнесмени, мутри... Всъщност Фотев е местният феодал. Дори Митко Събев и подобни величия му съдействат на драго сърце. Силата на Фотев не е само регионална. За него няма никакво значение коя партия е на власт. Първо, защото всички партии са всъщност от един отбор и второ, защото той се е погрижил през годините да се обзаведе със свои слуги и авери на всички нива. Димитър Иванов, последният зам.-шеф на VI отдел на ДС, не би допуснал да падне и косъм от плешивата глава на блудника. Оттук е лесно обяснимо какво прави и Татяна Дончева в отбора на Фотев. Няма министерство или държавна агенция, комисия или друго звено, в които Тонко Фотев да няма свои верни кучета. Лично ми го е демонстрирал. Дори се хвалеше с мощта си и ми правеше показни изпълнения. Блудникът се пази. Той е част от ДОПГ /Държавна Организирана Престъпна Група/. Могат да го махнат само ако стане прекалено неудобен или ако настъпи по мазола някой свой колега от групата.
- Александър Томов - Лупи обяви наскоро, че ще създава нова партия, за да помага на българите в кризисната политическа ситуация. Благородно, НО - как да вярваме на човек и политик, който не е плащал осигуровки и заплати на своите служители?! Вие навремето дори сте подали по този повод сигнал до НАП. Разкажете по-подробно за нарушенията на Лупи и успяха ли данъчните “да го вкарат в правия път”?
- Лупи – създател?! Абсурд! Но да карам поред. Бях зам.-председател на ПП „Движение за социален хуманизъм”, коалиционен „партньор” на БСП. Разбрах, че Станишев и червените шамани няма да допуснат друга партия в лявото пространство. Не че БСП е лява, но са се настанили и са твърдо решени да останат еднолични собственици на левите гласове. За целта те сами са си създали 12-13 партии, с които уж се коалират. Контролът го държат чрез председателите. Те са кучетата-пазачи, които бдят собствените им формации да не се разрастват. Да не би някоя от тях да се превърне в конкурент на БСП. Създавах по 4 нови структури всеки месец. И когато обхванахме половин България, верният на Станишев Александър Радославов пусна гилотината. Просто спря да регистрира новите структури.
ДСХ се водеше като социалдемократическа партия. Затова се огледах за друга формация, която обаче да не е под шапката на БСП. Партия „Българска Социалдемокрация” беше такава. Вече ми беше станало ясно, че политически партии в България няма. Всички обслужват интересите на сплотената шайка от олигарси, местни феодали, назначени за политици кукли на конци и корумпирани магистрати. Но към онзи момент все още си мислех, че за да се справим с корупцията, трябва да използваме инструменти като партии, избори, демокрация...
За Александър Томов - Лупи бях чел по вестниците, че е мошеник и лъжец. Обвиняваха го за съсипването на ЦСКА и “Кремиковци”. За мен пък имаше само суперлативи – колко съм бил помагал на хората, какви добри дела съм извършил… Канеха ме от всевъзможни организации да присъединявам съм тях, дори чичковци от БСП открито се чудеха как така, като чукнели в Гугъл, за мен излизали само хубави неща. Не било нормално.
Та, както ме канеха отвсякъде, така и Лупи ме беше канил 2-3 пъти за заместник-председател на БСД /Българска Социалдемокрация/. Ясно ми беше, че той има търкания със Станишев покрай ЦСКА и “Кремиковци”. Когато се реших да заема този пост, казах на Лупи следното: „Не те познавам, от медиите виждам, че си нарочен. Дали е истина, или не – не знам.
Но ако ме излъжеш един път, няма да има втори
Просто не ме лъжи! Разбрахме ли се?” Той каза: “ ОК”, и това беше.
Издържа около половин година, без да ме лъже. Забелязах някои много интересни неща за Лупи. Пусни го в зала с 50-60 човека, които са настроени против него, след 20 минути омайване и сладки приказки същите тези хора ще са на негова страна и даже ще го харесват. Правил го е няколко пъти пред мен в различни градове. Беше ми изключително любопитно. С „честните” си сини очи ги хипнотизираше. Това му го отчитам като плюс.
В общочовешки план мога да бъда сигурен, че Лупи е лъжец. Дребен мошеник, щипе от заплатите на служителите в централата на партията. Примерно – има да плаща 500 лв., дава 450 с думите: “Абе, ще ти ги дам другия път”. И така – всеки път. За конгрес на партията привиква хора от провинцията. Местните координатори плащат автобусните разходи след хиляди клетви и обещания на Лупи, че като дойдат в София, ще им върне парите. Те идват и той се прави на разсеян. Не е за вярване, че все се намираха нови балъци да му се вържат. Има и още много други „дреболии”, показващи некрасивата физиономия на Томов в междуличностните взаимоотношения.
Върхът беше, когато се оказа, че от половин година не е плащал здравните осигуровки на служителите в централата на партията. Всъщност... не беше плащал никакви осигуровки! Разбрах го, след като те самите служители ми се оплакаха. При това тези хора са работили с него години. Аз ги познавах съвсем отскоро. Отидох при Лупи и го попитах: “Вярно ли е, защо така?” И ако има финансови проблеми, просто да си каже честно, за да направим план кое, какво, кога ще бъде плащано. Той ми каза с усмивка, че нямало никакви проблеми, че щял да ги плати за ден-два.
Мина седмица и нищо. Пак отидох при него и пак насаме, да не го излагам уж. Повтори се сценката. Отпрати ме с усмивка и с обещания, че след ден-два всичко ще е наред. Не беше наред. Трети път отидох при него и го предупредих, че ще поставя въпроса на оперативката. На следващия ден наистина го поставих пред 6-7 човека, които присъствахме на сутрешните спявки. Той отново замаза положението. Предупредих го, че ще повдигна въпроса на изпълнително бюро. Обясних на присъстващите и пред него, че няма как да градиш отбор, да привличаш хора около себе си, ако лъжеш тези, които са най-близо до теб. Предупредих го, че ще извикам НАП, НОИ и Инспекцията по труда да го заставят да бъде коректен. Лупи се направи на мъж, разфуча се, че аз няма да посмея да викна никого. Изведнъж мазното му, усмихнато лице придоби гневно изражение. Казах му, че прави грешка.
На следващия ден от моята електронна поща изпратих официална покана до НАП, НОИ, Инспекцията по труда да дойдат да направят проверка на партията. Написах си имената и длъжността, дадох и телефона си за връзка. Седнах пред НДК да гледам мачове с приятели, това беше през 2010 г. И... телефонът ми „полудя”. Звъняха ми от институциите и не вярваха. Питаха: Ама това наистина ли сте вие?! Това да не е някаква шега?” Звъняха ми от медиите, чудеха се какъв е тоя пиар. Общо взето, никой не вярваше. Така или иначе ги убедих, че съм сериозен и ще ги чакам в 10 сутринта на следващия ден в централата на партията. Да дойдат и да извършат проверка. Нали това им е работата. Дойдоха, от НАП, НОИ и Инспекцията по труда. Аз ги посрещнах. Служителите в централата бяха втрещени, сякаш си бях отрязал пръста пред очите им. Така изглеждаха. И Лупи беше там. И без да преувеличавам, без да си измислям, за първи път през живота си видях човек с пяна на устата. Дотогава бях само чувал този израз – “да ти излезе пяна” от яд. Е, сега го видях с очите си.
Провериха го. Изкараха му още нередности. Съставиха му актове и го принудиха да си плати. И Лупи плати осигуровките на служителите си, а и не само това.
Ето защо Томов никога не може да направи партия. Още по-малко с цел да помага на другите хора. Той е свикнал само да взима, да получава. Разгони всички около себе си. Има си две студентчета - Хари и Митко Митев. Те са свестни, но той ги бута насам-натам. И ако случайно някой клъвне, Лупи ще дръпне въдицата. Така е и с поредното му начинание, гордо наречено „Българска пролет”.
