[caption id="attachment_14059" align="aligncenter" width="598"]
Снимка: Дарик[/caption]
Един от най-популярните и добри българси футболни треньори Димитър Димтров-Херо обяви, че обмисля нови бизнес-начинания.До този момент той има инвестиции в няколко сфери, но не е доволен от финансовите резултати. Самият Херо обаче сподели пред, че има нови идеи.”Наистина смятам да направя нещо. От футбол вече не се печелят пари. В Бургас положението е трагично. Три години се мъчим да правим футбол в условията на тежка финансова криза и малък бюджет. Ще трябва да инвестирам в нещо ново. По този начин ще си помагам финансово. Вярно е, че имах добри оферти от Левски и други отбори, но моето желание е да остана в Бургас. По много причини.”-коментира Херо. Той все още не иска да уточни къде точно ще инвестира. Според хора от неговото обкръжение, бургазлията замислял да прави своя футболна школа в региона. За целта е планирал да построи три или четири терена на територията на общината, за да има собствена база. Самата школа щяла да привлича млади таланти от 6 до 16 годишна възраст и да ги тренира по най-новите и модерни методи. Подобна школа в Бургас има и бившият футболист Милен Георгиев, който е и футболен мениджър. Херо обаче имал намерение да създаде още по-модерен клуб, който да има перспективи за развитие. За разлика от мъжките клубове, детските школи въртят добри обороти, и от тях могат да се печелят пари, сочат пазарните проучвания в последните две години.
Друга идея на топтреньора била да започне производство на екозеленчуци. Биопродуктите в момента имат сериозен пазар в Западна Европа и износът им бележи постоянен ръст. За целта, треньорът на Черноморец вече оглеждал терени в Странджа. Той искал да купи над 100 декара земеделска земя, където да инвестира в биоземеделие. Върху плодородната почва и в условията на мек и топъл климат смятал да отглежда домати, краставици, гъби, маруля и аспержи. Продукцията ще се изнася в чужбина, или ще се предлага в луксозните ресторанти по Черноморието. Общо за двете начинания ще са необходими около 3 милиона лева. Херо не искал да вади сам тези пари и търсел съдружници за новите си инвестиции. „Бизнесът не е за всеки. Не мога да преценя дали футболните хора стават за бизнсемени. Това зависи от много фактори. Интелект, връзки, разум, правилен подход. За да развиваш бизнес обаче, трябва да го контролираш постоянно. До този момент нямах тази възможност. Участвах в съдружие с мои пари, но футболните ми ангажименти бяха много сериозни, и нямах време да се занимавам основно с бизнес. Много е важен контролът върху цялата дейност, анализите и адаптацията в пазарните условия. Контактите разбира се, също са от голямо значение.”-коментира още Херо. Една от причините той да иска да бъде в Бургас, са семейните му ангажименти. Сестра му също страда от онкозаболяване и Херо държи да бъде близо до нея. Лекарите пък са му препоръчали да избягва по-тежки емоции. Заради това и той на два пъти отказва оферта от 50 хиляди лева на месец от столичния Левски. До този момент Димитър Димитров има няколко опита за правене на бизнес. В момента той притежава фирма за производство на хляб, хлебни и захарни изделия.
Та се казва „Мосю Еклер“ , като в нея Херо в съдружие с Тодор Велев. Любопитно , е че двамата са създали фирмата с уставен капитал от…..50 лева. В него Херо участва с 20 лева , а съдружникът му с 30 лева . Реалната инвестиция е около 2 милиона лева. Двамата вложиха парите в построяването на сладкарски цех и на поточна линия за производство на хляб. Земята върху, която беше направена инвестицията се намира край Бургас. Целта беше да се завоюват пазарни територии в този бранш най-вече през активния летен сезон. Амбицията на Херо била да се снабдява цяла България с техните изделия и дори да се мисли за износ. Той имал много добри контакти в Саудитска Арабия , където работи като треньор. В мюсюлманската държава се консумират много сладкарски изделия и тя е един отличен пазар за износ. Отделно чрез други свои познати Херо искал да навлезе и на пазара в Турция. Той е разговарял вече по тази тема и е постигнал договорка с двама свои „дистрибутори“ за работа в Истанбул.
Любопитен е факта, че той има опит в бизнеса с тестени изделия. Преди 7 години бургазлията създаде фирма „Марси” заедно с Минчо Бакалов. Тогава в ООД-то двамата имаха дялово участие по 2500 лева . Целта беше да бъде построен малък хлебозавод край Слънчев бряг и да снабдява хотелите и селищата в района . Бизнесът започна добре, но в крайна сметка заради голямата конкуренция, печалби не бяха реализирани. Така Херо загуби една не малка сума пари. Според разлиини информации той е бил на минус от 200 хиляди лева .
Бургаският треньор участваше и в общ бизнес и с боса на Черноморец Митко Събев. Двамата бяха съдружници в мениджърската агенция „Спортелит“. В нея дялово участие имаше и Тодор Хънков – бивш хандбалист и личен приятел на Херо,който почина преди около година половина след тежко боледуване. Няма информация дали през тази фирма са правени трансфери на играчи или на други спортисти. През 2011 година Херо и Хънков излизат от съдружието и на тяхно място партньори на Събев стават Георги Мицов и Таньо Иванов. В момента Димитър Димитров върти бизнес и чрез още една фирма- М енд Т . Двамата държаха под наем няколко кафенета в центъра на Бургас. Негов ортак там беше отново беше покойния Хънков, който не успя да се пребори с тежък тумор на мозъка. За разлика от него Херо успя да се справи с коварния рак на стомаха и вече е в добра кондиция.Независимо от това обаче той продължава да приема профилактично поддържащи медикаменти. Според последните данни около него , той смятал до две-три години да приключи с активната треньорска професия. Лекарите са му препоръчали да избягва вече стресовите фактори . Семейството му също настоявало да спре с това постоянна ежедневие в напрежение и да заживее по -спокойно.
Известно , е че Херо има много емоционални реакции по време на футболните мачове и изживява тежко загубите и съдийските тесли. Според медиците именно този стрес е причинил появата на тумора му в стомаха . Въпреки съветите обаче , той все още не решил окончателно дали да спре с футбола. Ако това стане със сигурност ще се посвети изцяло на бизнес дела.
Интересен е факта, че Херо на няколко пъти е имал предложения да се включи в мениджърския бизнес. Оферти към него е отправял един от най-силните български футболни агенти в Русия- Мирчо Димитров. Двамата поддържат добри контакти от години. Предложения е имал и от бившия президент на „Спартак”Варна Николай Ишков. В момента и той вади парите си като футболен импресарио. Оферта Херо е получил и от една от най-колоритните родни мениджърки фолк- звездата Малина. Тя също е имала интерес от общ футболен бизнес. Бургазлията обаче устоял и на нейния чар. „На този етап нямам интерес към работа като мениджър. Може би след няколко години. Помагал съм при някои сделки. Насочвал съм клубове към определени играчи и обратно, помагал съм на футболисти да започнат проби или подготвка в дадени отбори. Не съм поемал обаче професионални ангажименти за посредничество или мениджърска работа. Действително съм имал предложения, но на този етап оставам треньор.”- коментира още Херо.
Справката показва , че той е спечели хубави пари от футбола. Всъщност неговия „най-беден“ период е като треньор на Нефтохимик от средата и края на 90- те години. Тогава заплатата му е 500 марки , но премиите , които заработва са отлични. „Шейховете“ са стигали бонуси до 6000 марки на мач при една победа над Левски с 5 на 1. За онези години това са колосални суми. Херо взима двойно повече от играчите като премия.
След това той прекарва две години в Литекс , където босът Гриша Ганчев му плаща по 30 хиляди лева на месец. Неговият най-златен период в България е като треньор на Левски – в край на 99-та до средата на 2000 -та година. Тогава Херо получава на ръка 200 бона и се подписва на заплата от 50 хиляди лева на месец. Той обаче е принуден да напусне след скандал с Наско Сираков. Като треньор в Локо Пд той получава „скромните“ 20 хиляди лева на месец. След известен престой в различни клубове си опитва и късмета в чужбина. Тренира Ал Насър – Кувейт,Амкар – Перм- Русия и Ал Кадисия – Саудитска Арабия. Там заплатата му е най-висока в Ал Кадисия , където получава по 850 хиляди долара годишно плюс премии , къща и автомобил. В момента като треньор на Черноморец Херо взима по 10 бона на месец. Той обаче винаги е твърдял , че не е заради пари в Бургас. Сега пред него се отварят нови предизвикателва , а е видно , че намеренията му са да върти заработеното от футбол в различни бизнеси , а не да живее от банкови лихви , както правят много негови колеги.
„Виждам, че много мои колеги нямат куража да налеят пари в бизнес. Други се опариха и загубиха милиони. В световен мащаб също е така. Аз никога не съм се плашил от предизвикателствата. Преболедувах тежка болест. Тези дни, докато се борех за живота си бяха много знаменателни за мен. Направих анализ на целия си живот, и на ценностите в живоа въобще. Това е голям Рубикон, който преминах. Заради това сега спокойно мисля за нов бизнес. Дори да загубя, това няма да е краят на света. В живота има и по-важни неща.”-заключава философски един от най-добрите родни футболни експерти.
Георги Иванов, 168 часа
Снимка: Дарик[/caption]
Един от най-популярните и добри българси футболни треньори Димитър Димтров-Херо обяви, че обмисля нови бизнес-начинания.До този момент той има инвестиции в няколко сфери, но не е доволен от финансовите резултати. Самият Херо обаче сподели пред, че има нови идеи.”Наистина смятам да направя нещо. От футбол вече не се печелят пари. В Бургас положението е трагично. Три години се мъчим да правим футбол в условията на тежка финансова криза и малък бюджет. Ще трябва да инвестирам в нещо ново. По този начин ще си помагам финансово. Вярно е, че имах добри оферти от Левски и други отбори, но моето желание е да остана в Бургас. По много причини.”-коментира Херо. Той все още не иска да уточни къде точно ще инвестира. Според хора от неговото обкръжение, бургазлията замислял да прави своя футболна школа в региона. За целта е планирал да построи три или четири терена на територията на общината, за да има собствена база. Самата школа щяла да привлича млади таланти от 6 до 16 годишна възраст и да ги тренира по най-новите и модерни методи. Подобна школа в Бургас има и бившият футболист Милен Георгиев, който е и футболен мениджър. Херо обаче имал намерение да създаде още по-модерен клуб, който да има перспективи за развитие. За разлика от мъжките клубове, детските школи въртят добри обороти, и от тях могат да се печелят пари, сочат пазарните проучвания в последните две години.
Друга идея на топтреньора била да започне производство на екозеленчуци. Биопродуктите в момента имат сериозен пазар в Западна Европа и износът им бележи постоянен ръст. За целта, треньорът на Черноморец вече оглеждал терени в Странджа. Той искал да купи над 100 декара земеделска земя, където да инвестира в биоземеделие. Върху плодородната почва и в условията на мек и топъл климат смятал да отглежда домати, краставици, гъби, маруля и аспержи. Продукцията ще се изнася в чужбина, или ще се предлага в луксозните ресторанти по Черноморието. Общо за двете начинания ще са необходими около 3 милиона лева. Херо не искал да вади сам тези пари и търсел съдружници за новите си инвестиции. „Бизнесът не е за всеки. Не мога да преценя дали футболните хора стават за бизнсемени. Това зависи от много фактори. Интелект, връзки, разум, правилен подход. За да развиваш бизнес обаче, трябва да го контролираш постоянно. До този момент нямах тази възможност. Участвах в съдружие с мои пари, но футболните ми ангажименти бяха много сериозни, и нямах време да се занимавам основно с бизнес. Много е важен контролът върху цялата дейност, анализите и адаптацията в пазарните условия. Контактите разбира се, също са от голямо значение.”-коментира още Херо. Една от причините той да иска да бъде в Бургас, са семейните му ангажименти. Сестра му също страда от онкозаболяване и Херо държи да бъде близо до нея. Лекарите пък са му препоръчали да избягва по-тежки емоции. Заради това и той на два пъти отказва оферта от 50 хиляди лева на месец от столичния Левски. До този момент Димитър Димитров има няколко опита за правене на бизнес. В момента той притежава фирма за производство на хляб, хлебни и захарни изделия.
Та се казва „Мосю Еклер“ , като в нея Херо в съдружие с Тодор Велев. Любопитно , е че двамата са създали фирмата с уставен капитал от…..50 лева. В него Херо участва с 20 лева , а съдружникът му с 30 лева . Реалната инвестиция е около 2 милиона лева. Двамата вложиха парите в построяването на сладкарски цех и на поточна линия за производство на хляб. Земята върху, която беше направена инвестицията се намира край Бургас. Целта беше да се завоюват пазарни територии в този бранш най-вече през активния летен сезон. Амбицията на Херо била да се снабдява цяла България с техните изделия и дори да се мисли за износ. Той имал много добри контакти в Саудитска Арабия , където работи като треньор. В мюсюлманската държава се консумират много сладкарски изделия и тя е един отличен пазар за износ. Отделно чрез други свои познати Херо искал да навлезе и на пазара в Турция. Той е разговарял вече по тази тема и е постигнал договорка с двама свои „дистрибутори“ за работа в Истанбул.
Любопитен е факта, че той има опит в бизнеса с тестени изделия. Преди 7 години бургазлията създаде фирма „Марси” заедно с Минчо Бакалов. Тогава в ООД-то двамата имаха дялово участие по 2500 лева . Целта беше да бъде построен малък хлебозавод край Слънчев бряг и да снабдява хотелите и селищата в района . Бизнесът започна добре, но в крайна сметка заради голямата конкуренция, печалби не бяха реализирани. Така Херо загуби една не малка сума пари. Според разлиини информации той е бил на минус от 200 хиляди лева .
Бургаският треньор участваше и в общ бизнес и с боса на Черноморец Митко Събев. Двамата бяха съдружници в мениджърската агенция „Спортелит“. В нея дялово участие имаше и Тодор Хънков – бивш хандбалист и личен приятел на Херо,който почина преди около година половина след тежко боледуване. Няма информация дали през тази фирма са правени трансфери на играчи или на други спортисти. През 2011 година Херо и Хънков излизат от съдружието и на тяхно място партньори на Събев стават Георги Мицов и Таньо Иванов. В момента Димитър Димитров върти бизнес и чрез още една фирма- М енд Т . Двамата държаха под наем няколко кафенета в центъра на Бургас. Негов ортак там беше отново беше покойния Хънков, който не успя да се пребори с тежък тумор на мозъка. За разлика от него Херо успя да се справи с коварния рак на стомаха и вече е в добра кондиция.Независимо от това обаче той продължава да приема профилактично поддържащи медикаменти. Според последните данни около него , той смятал до две-три години да приключи с активната треньорска професия. Лекарите са му препоръчали да избягва вече стресовите фактори . Семейството му също настоявало да спре с това постоянна ежедневие в напрежение и да заживее по -спокойно.
Известно , е че Херо има много емоционални реакции по време на футболните мачове и изживява тежко загубите и съдийските тесли. Според медиците именно този стрес е причинил появата на тумора му в стомаха . Въпреки съветите обаче , той все още не решил окончателно дали да спре с футбола. Ако това стане със сигурност ще се посвети изцяло на бизнес дела.
Интересен е факта, че Херо на няколко пъти е имал предложения да се включи в мениджърския бизнес. Оферти към него е отправял един от най-силните български футболни агенти в Русия- Мирчо Димитров. Двамата поддържат добри контакти от години. Предложения е имал и от бившия президент на „Спартак”Варна Николай Ишков. В момента и той вади парите си като футболен импресарио. Оферта Херо е получил и от една от най-колоритните родни мениджърки фолк- звездата Малина. Тя също е имала интерес от общ футболен бизнес. Бургазлията обаче устоял и на нейния чар. „На този етап нямам интерес към работа като мениджър. Може би след няколко години. Помагал съм при някои сделки. Насочвал съм клубове към определени играчи и обратно, помагал съм на футболисти да започнат проби или подготвка в дадени отбори. Не съм поемал обаче професионални ангажименти за посредничество или мениджърска работа. Действително съм имал предложения, но на този етап оставам треньор.”- коментира още Херо.
Справката показва , че той е спечели хубави пари от футбола. Всъщност неговия „най-беден“ период е като треньор на Нефтохимик от средата и края на 90- те години. Тогава заплатата му е 500 марки , но премиите , които заработва са отлични. „Шейховете“ са стигали бонуси до 6000 марки на мач при една победа над Левски с 5 на 1. За онези години това са колосални суми. Херо взима двойно повече от играчите като премия.
След това той прекарва две години в Литекс , където босът Гриша Ганчев му плаща по 30 хиляди лева на месец. Неговият най-златен период в България е като треньор на Левски – в край на 99-та до средата на 2000 -та година. Тогава Херо получава на ръка 200 бона и се подписва на заплата от 50 хиляди лева на месец. Той обаче е принуден да напусне след скандал с Наско Сираков. Като треньор в Локо Пд той получава „скромните“ 20 хиляди лева на месец. След известен престой в различни клубове си опитва и късмета в чужбина. Тренира Ал Насър – Кувейт,Амкар – Перм- Русия и Ал Кадисия – Саудитска Арабия. Там заплатата му е най-висока в Ал Кадисия , където получава по 850 хиляди долара годишно плюс премии , къща и автомобил. В момента като треньор на Черноморец Херо взима по 10 бона на месец. Той обаче винаги е твърдял , че не е заради пари в Бургас. Сега пред него се отварят нови предизвикателва , а е видно , че намеренията му са да върти заработеното от футбол в различни бизнеси , а не да живее от банкови лихви , както правят много негови колеги.
„Виждам, че много мои колеги нямат куража да налеят пари в бизнес. Други се опариха и загубиха милиони. В световен мащаб също е така. Аз никога не съм се плашил от предизвикателствата. Преболедувах тежка болест. Тези дни, докато се борех за живота си бяха много знаменателни за мен. Направих анализ на целия си живот, и на ценностите в живоа въобще. Това е голям Рубикон, който преминах. Заради това сега спокойно мисля за нов бизнес. Дори да загубя, това няма да е краят на света. В живота има и по-важни неща.”-заключава философски един от най-добрите родни футболни експерти.
Георги Иванов, 168 часа 
