На детско чалга парти с визията на Крисия и амбиция за слава като на Преслава
Добре дошли в България! Където бащи пият мастика и мента на вересия в местната кръчма, докато дъщерите им отстрани внимателно попиват всяка дума и всяко движение от последния клип на Емануела. Където ценностната система на подрастващите момичета стига до там, че мечтаят от Крив Миндил да се издигнат до Долна Кифла.
Срам, срам, срам! Шок и ужас! Не, ние не сме слепи, напротив. Ние много добре виждаме какво се случва и нямаме нищо против. Толкова сме изгубили себе си и до такава степен вече нищо не може да ни впечатли. Нагледали сме се на публичните изяви на всички поп-фолк дивачки, изгледахме всичките риалити шоута с Иван и Андрей и затова разхищаваме таланта на децата си. На големите ни надежди, бъдещето ни.
Убихме всичко човешко в себе си. Не, че другите народи не направиха същото, но поне подходиха по малко по-цивилизован начин. Майли Сайръс може да е не крие афинитета си към сексуални извращения и наркотици днес, но тя проби като малко, сладко и невинно момиченце. А ние превръщаме невинните момиченца директно в продукт, не чакаме да пораснат, директно ги лишаваме от това да са деца. Славата много ни се услажда, задоволяваме се с най-малкото. Не учим талантливите деца да имат амбиции за голямата сцена, да покорят Света, ние им казваме, че щом стигнат до Шоуто на Слави са преуспели.
И после пияните и потни чичковци в кварталната кръчма се чешат по боксерките и чакат 10-годишната Крисия да порасне с годинка или две, че да е годна за.... Ето докъде стигнахме. Криско, Преслава, Азис, Николета Лозанова, отчаяна за слава, продала душата си на чалгата- Атанаска и едно изгубено поколение. Не, нямаме право да се оплакваме, защото от самото начало именно това сме целяли. И ето ни, тук сме. Детско чалга парти- напълно нормално.
Нека Азис да възпитава децата ни и да ги учи на морал. Докато ние слушаме поредната миска, която се изживява като журналистка и проповядва Истината. Самата истина такава, каквато си е- чалга, коли, разврат, безморалност, дрога. Какви са всъщност големите ни надежди? На какво повече от това аджеба се надяваме?
Добре дошли в България! Където бащи пият мастика и мента на вересия в местната кръчма, докато дъщерите им отстрани внимателно попиват всяка дума и всяко движение от последния клип на Емануела. Където ценностната система на подрастващите момичета стига до там, че мечтаят от Крив Миндил да се издигнат до Долна Кифла.
Срам, срам, срам! Шок и ужас! Не, ние не сме слепи, напротив. Ние много добре виждаме какво се случва и нямаме нищо против. Толкова сме изгубили себе си и до такава степен вече нищо не може да ни впечатли. Нагледали сме се на публичните изяви на всички поп-фолк дивачки, изгледахме всичките риалити шоута с Иван и Андрей и затова разхищаваме таланта на децата си. На големите ни надежди, бъдещето ни.
Убихме всичко човешко в себе си. Не, че другите народи не направиха същото, но поне подходиха по малко по-цивилизован начин. Майли Сайръс може да е не крие афинитета си към сексуални извращения и наркотици днес, но тя проби като малко, сладко и невинно момиченце. А ние превръщаме невинните момиченца директно в продукт, не чакаме да пораснат, директно ги лишаваме от това да са деца. Славата много ни се услажда, задоволяваме се с най-малкото. Не учим талантливите деца да имат амбиции за голямата сцена, да покорят Света, ние им казваме, че щом стигнат до Шоуто на Слави са преуспели.
И после пияните и потни чичковци в кварталната кръчма се чешат по боксерките и чакат 10-годишната Крисия да порасне с годинка или две, че да е годна за.... Ето докъде стигнахме. Криско, Преслава, Азис, Николета Лозанова, отчаяна за слава, продала душата си на чалгата- Атанаска и едно изгубено поколение. Не, нямаме право да се оплакваме, защото от самото начало именно това сме целяли. И ето ни, тук сме. Детско чалга парти- напълно нормално.
Нека Азис да възпитава децата ни и да ги учи на морал. Докато ние слушаме поредната миска, която се изживява като журналистка и проповядва Истината. Самата истина такава, каквато си е- чалга, коли, разврат, безморалност, дрога. Какви са всъщност големите ни надежди? На какво повече от това аджеба се надяваме? 
