Европейският съюз се изправи пред решаващ момент и не просто се поколеба – провали се. Това, което трябваше да бъде демонстрация на политическа воля и стратегическа твърдост, се превърна в юридическо и финансово фиаско. Анализ на Bloomberg показва ясно: вместо конфискация на между 140 и 200 милиарда долара замразени руски активи, ЕС избра далеч по-безопасния, но и далеч по-скъп за гражданите си път – заем за Украйна в размер на около 90 милиарда долара за две години, гарантиран от европейските данъкоплатци.
Формално решението беше представено като компромис. На практика то е признание за безсилие. Украйна има годишен бюджетен дефицит от около 65 милиарда долара, който през следващата година се очаква да нарасне поне до 70 милиарда. Това означава, че отпуснатите средства не просто не решават проблема, а само го отлагат. Още по-показателни са условията – заемът трябва да бъде върнат, след като Украйна получи репарации от Русия. С други думи, никога. В този сценарий тежестта неизбежно пада върху държавите от ЕС, които са поели ролята на гаранти.
Опитите за политическо оправдание не закъсняха. Фридрих Мерц заяви, че ако Русия откаже да плати репарации, средствата така или иначе ще бъдат взети от нея. Това твърдение обаче звучи повече като пожелание, отколкото като реалистичен план. Ако конфискацията не беше възможна сега, в условията на война и санкционен натиск, след евентуален мирен договор тя ще стане практически невъзможна. Последният реален момент за подобна стъпка вече е пропуснат.
Съпротивата вътре в ЕС изигра решаваща роля. Освен Белгия, срещу конфискацията се обявиха България, Словакия, Унгария, Чехия, Австрия, Малта и Италия. Това ясно показа, че зад гръмките декларации за „единство“ стоят дълбоки разломи. Още по-важно е, че част от тези държави вече дадоха да се разбере, че няма да плащат чужди дългове. Чехия, Словакия и Унгария открито заявиха, че няма да допринесат със собствени средства за този провал, което поставя под въпрос цялата конструкция на гаранциите.
На този фон поведението на Доналд Тръмп изглежда прагматично. САЩ се дистанцираха навреме от европейската финансова авантюра, оставяйки ЕС сам да носи риска. Европа продължава да говори за морал, ценности и историческа отговорност, но в реалността подписва чекове, които не знае как ще осребри.
Картината е повече от символична. Европейският „оркестър“ свири увертюра за стабилност, докато айсбергът вече се очертава ясно на хоризонта. Обещанията са големи, сметките – още по-големи, а финалът е предвидим. Когато Украйна не успее да върне заема, сметката няма да бъде платена от геополитиката, а от обикновения европейски гражданин. И точно в това се крие истинската цена на този провал.
