Пейки, скамейки, резерви, архиви, гелосани, напарфюмирани. Всякакви си там футболисти от пета, шеста, седма и осма глуха плачат за пари. Рев, рев, та рев. Съдят клубовете до дупка. Търсят си глезльовците “заслуженото и изработено с честен труд” . Затова днес ще страда ЦСКА, утре “Левски”, вдругиден някой друг.
Търсачите, между които и пишман треньори, дирят не по хиляда, а по няколко хиляди лева. Не е важно дали са вкарвали голове, дали са вдигали купи, дали са ставали шампиони.
Не може някаква муха да дойде на “Герена” или на “Армията”, да подпише договор за пет чувала с пари, които бай Иван също ги е виждал, ама пълни с плява. После да изпълни два тъча на цена 10-12 бона, да не даде нищо от себе си, ама като не му дадат и на него заплатката, да си преследва до дупка правата в съда. И докато на бай Иван цял живот ще му пука дали отборът му върви, на оня ще му дреме на оная работа за тима.
Ето ви го Спас Делев. И той скочи, и той си търси парите от ЦСКА баш когато лицензът тропа застрашително на вратата. Какви обаче ги свърши Дельо Войвода при последния си престой на “Армията” – не е важно. Изпоти няколко пъти фланелката, подскачаше на терена като в чалготека и толкоз! Ама копче не можеш да му кажеш, защото момчето е имало железен договор. Кълнеше се навремето, че обича червения цвят и ЦСКА. Обича, ама друго – цвета на парите.
Няма ли някой клуб най-сетне да промени ужасяващото безумие. Да въведе нови договори, в които изрично да бъде упоменато, че заплати ще се получават само при свършена работа. Да вкарат една клауза, в която ясно и категорично да пише, че “който ни играи, няма да пичели”, както бе казал едно време Камата. Не играеш ли добре – глоба! Губиш ли домакински мачове – глоба! Нали затуй си дошъл – да побеждаваш! Не му даваш 20 или 30 бона на месец, а максимум два. Но му обещаваш тлъсти премии при това, това и това условие. А ти го нахраниш, напоиш го и после чакаш да ти вкара гол с пълен тумбак. Ще вкара, ама после... в дискотеката. Той като буре се влачи из терена, ти ще искаш голове. Или обратното - омаеш го с хилядарки заплата, не му ги даваш и той се нацупи, па си събере багажа и дим да го няма. Ще те осъди, та свят ще ти се завие. После иди и му се моли да ти спаси лиценза.
Помните ли Босман? Белгиецът направи революция във футбола през 90-те години. Оттогава клубовете вече нямат право да искат трансферна сума за футболист с изтекъл договор. Преди това играчите бяха превърнати в роби на отборите. Днес обаче клубът се превръща в роб на състезателя. В длъжник. Казано по друг начин – робът стана господар. Пълен парадокс, нали? Време е за нови революционни промени. Въпросът е кой ще се осмели да ги направи.
Михаил Доков БЛИЦ
