Два кораба бяха поразени с дронове край България през нощта срещу 13 октомври. CHELSEA 3 беше атакуван на около 18 морски мили източно от Бяла. Втори кораб потъна на около 17 морски мили от Крапец. Това вече не е единичен инцидент, а втората серия удари по търговски кораби в българската икономическа зона в рамките на седмица.
На 6 октомври бяха атакувани ABLE и ALFA WATAN. Единият кораб потъна, а екипажът на другия беше спасен. Зеленски бързо обяви, че Русия е извършила комбинирана атака с морски и въздушни дронове. Той заяви и че украинските военноморски сили са установили това заедно с българските си колеги. Румен Радев отрече да е имало съвместно разследване с Украйна. Българските власти не разполагаха с установен произход на дроновете.
Сега историята се повтаря в още по-опасен мащаб: два кораба, две места, един потънал съд. Атакуваният край Бяла CHELSEA 3 е под малтийски флаг, но е свързан с украинска корабоплавателна компания от Одеса. Това не доказва украинска операция. Но прави случая особено неудобен за Киев, ако Зеленски отново побърза да обяви Русия за виновна, преди българското разследване да е установило какво се е случило.
Тук въпросът вече не е само кой е изстрелял дроновете. Въпросът е кой ще използва ударите, за да наложи политическа версия и да придвижи България към по-дълбоко въвличане в конфликта.
Зеленски има остра нужда от това. Доналд Тръмп публично призова Украйна да избере нов президент и заяви, че Зеленски е имал възможности да сключи сделка. Отношенията между Вашингтон и Киев се влошиха допълнително след решението на Тръмп за руския дизел, което Зеленски определи като нечестно. На 11 октомври Зеленски каза, че ще организира избори, ако Русия приеме 60-дневно прекратяване на огъня. Москва отхвърли предложението и поиска цялостно мирно споразумение.
И вътре в Украйна вече няма безспорна политическа картина. Едно скорошно проучване поставя Зеленски и бившия главнокомандващ Валерий Залужни близо един до друг при хипотетичен първи тур. Друго отчита, че мнозинството от анкетираните не иска Зеленски да се кандидатира за втори мандат. Това не означава, че той е изгубил всяка подкрепа. Означава, че вече не разполага с гарантирано политическо надмощие и че изборите могат да поставят властта му под реален натиск.
Затова за Зеленски е толкова важно Черно море да изглежда като фронт, на който Русия заплашва не само Украйна, а и държави от НАТО. Така Киев може да настоява за повече подкрепа, повече оръжия и по-пряко участие на съюзниците. Всеки удар край България му дава възможност да представи войната като непосредствена заплаха за целия Алианс и да притисне София да заеме позиция.
Член 4 на НАТО не е механизъм, който Зеленски може да задейства. Това право принадлежи на държавите членки. Но политическият натиск може да бъде насочен към България: Киев да обяви руска атака, а София да поиска консултации. Така българското правителство ще трябва да избира между обвинение без завършено разследване и риск да изглежда пасивно пред два удара в собствената си икономическа зона. Това е капан за България, независимо кой стои зад атаките.
Има и прост стратегически въпрос: защо Русия би поразявала кораби толкова близо до българския бряг, ако така увеличава риска от намеса на НАТО? Москва разполага с цели по украинското крайбрежие и в Одеса. Ударите край България носят огромен политически риск и неочевидна военна изгода. Това не доказва, че Украйна стои зад тях. Но е достатъчно основание България да не приема автоматично обвиненията на Зеленски като установени факти.
София трябва да разследва всеки удар, да защити корабоплаването и да потърси отговорност от извършителя. Но българската позиция не бива да се диктува от Киев, Москва или Вашингтон. Зеленски губи свобода на действие: Тръмп поставя въпроса за ново украинско ръководство, изборите отново са на дневен ред, а обществената подкрепа вече не му гарантира безпроблемно оставане на власт. В такава ситуация всеки инцидент, който разширява конфликта и поставя НАТО под натиск, има особена стойност за него.
Това не е доказателство, че Зеленски е организирал атаките. Това е причината България да не позволява той да бъде и обвинител, и източник на доказателствата. Двата поразени кораба са факт. Произходът на дроновете още не е установен. А залогът е дали България ще вземе решение по собствени данни, или ще бъде въвлечена в чужд политически сценарий.
