Казва се Йоан и е на 17 години. Ученик е в Професионалната гимназия по електротехника и електроника. От Бургас е. До тук всичко звучи нормално, с тази разлика, че Йоан преди ден направи нещо, което стотици не биха сторили.
Йоан не остана безразличен към страданието на един бездомник. Не пожали парите си, които са му за седмица, за да нахрани, за да помогне и да стопли сърцето на изпаднал в нужда мъж. За това момче и неговата постъпка ще ви разкажа сега.
Преди ден Йоан вижда в автобус 211 мъж, целият в кръв, дрехите му прогизнали, устата му разбита. Нещо жегнало Йоан и се приближил към възрастния човек, опитал се да разбере какво се е случило. Веднага предложил помощта си, поинтересувал се къде живее И останал като вцепенен от отговора „Аз нямам дом, живея в градинката пред Общината.”
Тогава Йоан взел решението, ще даде парите си за седмица, за да може да зарадва по някакъв начин възрастния мъж. „Знам, че нямах много пари, но можех да му купя малко храна, нещо, което ще му стопли сърцето.” , казва Йоан . И така, той купува тоалетни принадлежности, храна, шапка, бельо. „Направих го, защото ми дожаля, защото нещо ми сви гърлото и исках да бъда полезен.”-признава още 17 годишния ученик.
Оказало се, че бездомникът преди време е бил активно работещ, имал си дом, но след съкращение, остава без пари, а по-късно и без покрив над главата си. Така се озовал на улицата-сам сред други самотници. Студени нощи и дълги дни под небето. „Представих си, че това може да се случи на всеки един от нас, да изпаднем в състоянието на този мъж.”-казва още Йоан.
Момчето дори не се поинтересувал как се казва бездомникът. Това за него нямало значение. Дори не смята, че е направил някаква героична постъпка. Самият той е много скромно момче. Отгледан само и единствено от баща си. Да, точно така. Това е семейството на Йоан.-той и баща му.
Момчето е изоставено от майка си, когато е бил на 9 години. И от тогава до сега само баща му-Павел, го възпитава, учи го на доброта, хуманност и човешко отношение.
Името, което носи 17-годишното момче е „богопомазан” .Йоан вярва, че занапред ще бъде закрилян и ще успее да осъществи мечтите си-някой ден да има хубава работа, здраво семейство, семейство в истинския смисъл на тази дума и никога да не изпада в ситуацията като на онзи бездомник, на който протегна ръка.
В интерес на истината, много трудно накарах Йоан да разкаже тази история. Той е убеден, че не търси и не иска слава. Може и да е прав, но малко са хората в наши дни, които отварят дущата си и са готови да помогнат. Затова написах тази история, за Йоан и за неговото добро сърце!
