Доц. д-р Кр.Калинова д.м. e ръководител Катедра Детска хирургия,анестезиология и спешна медицина в УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович“
Доц. Калинова е с висше медицинско образование-1988 година,ВМИ-Стара Загора. От 01.11.1990 г. – избрана за асистент в Клиниката по Обща и оперативна хирургия при Медицински факултет при Тракийски университет-Стара Загора.
Дисертация на тема за присъждане на образователната и научна степен ”Доктор” "Клинични проучвания върху диагностиката и лечението на ехинококозата в детска възраст"-защитена през 2002
Автор е на редица монографии и учебници. Специалирала е в Хирургия - Фрайбург, Германия – 2003г., 2004г. и 2006г. Kinderchirurgie Klinikum,“Аberth-Ludwig Universitat ” - Freiburg, Germany, Prof. Dr Кlaus-Dieter Rueckauer, Детска урология Seminar of Urology and Pediatric Urology- Salzburg Weill Medical College of Cornell University -2006,2009, Детска Хирургия, Залцбург, Австрия – 2006 и 2007,2010 Kinderchirurgie Klinikum,”ST.Jonas Spital”-Universitat Hospital, Salzburg, Austria, Prof. Dr Gunter Schimpl, Prof. Dr.Hubert Stein
Доц. Калинова е член на БЛС, Съюза на учените в България, Българското Хирургично дружество, Член на Управителния съвет на Българското дружество по Детска Хирургия, Европейското дружество по Детска хирургия.
Към настоящия момент преглежда в бургаската болница "Света София", преглежда и оперира в МБАЛ "Дева Мария" гр. Ветрен. Графиците и посещенията на доц. Красимира Калинова може да видите на сайта на болницата.
Доц. Калинова, "Детската хирургия" несъмнено е най-трудното място за работа, как избрахте тази специалност и от какво бяхте водена?
-Когато кандидатствах медицина бях абсолютно убедена, че от мен ще стане акушер-гинеколог, защото майка ми беше такъв. Смятах, че при условие, че от 4-ти клас меря коремите на бременните , слушах тоновете на бебетата... още от тогава, смятах, че това е моята специалност, но се случи , че не беше възможно да се започне. Работих 2 години в едно село по разпределение, такова беше условието. И като погледнах, видях, че не по-малко от 10 г. трябва да стоя там започнах да търся своите конкурси. Първи конкурс АГ, втори конкурс пак АГ, не се получи и накрая съвсем случайно дойде едно предложение за три неща - патоанатом, ренгинолог и хирург. Никога не съм се виждала хирург в живота си , не знам защо и в един момент явявайки се на тези конкурси , по-точно хирургичния, тогава беше за детска хирургия и така от 1990 г. до сега, вече 25 години...
В моя живот медицината беше, нещо което с майка ми бяхме решили, че трябва да се случи. След 5-6 г. човек, когато завърши започва да си мисли, че знае повече, напротив , точно обратното е. В първи курс знаеш най-малко и съответно толкова не знаеш, т.с. обратнопропорционално е, след което започвайки хирургия реших, че това е моята специалност, предложиха ми връщане към АГ, но това вече не беше на дневен ред. Така се започна - първа специалност "Обща хирургия", втора специалност "Детска хирургия", защита на дисертация. От 2010 г,аз съм доцент по детска хирургия.
Кое е най-голямото предизвикателство в работата Ви?
- Предизвикателството е да бъдеш точен в диагнозата и да изпратиш един усмихнат пациент. Случвало се е по някога да се сблъскваме и с проблемни пациенти, които не винаги са толкова благодарни, колкото очакваме да бъдат. Безкрайно сме спокойни и безкрайно сме различни, ние детските хирурзи. Хирургията е изкуство, понякога се нарича занаят, този занаят наистина се учи от другия и се краде.
Какво трябва да знаят родителите и от какво трябва да бъдат водени при избора на специалист, все пак говорим за много малки пациенти. Първо за семействата, предполагам е стряскащо да чуят една такава диагноза, при която вариант е единствено оперативната намеса, след това са поставени пред избора, на кой екип , на кой специалист да се доверят и да оставят детето си. Вашето мнение и съвет към родителите?
-Да, абсолютно е така. Преди малко при нас имаше две близначета, които се раждат 1,500 кг. При изписването те са три и при изписването се вижда хирургична патология, която един общ хирург трудно може да поеме. Заедно с това решение дали едно бебе да се оперира или не, съответно това се решава съобразно заболяването и е страшно важно човек да има и този екип от анестезиолози, което страшно важно. В "Дева Мария" съм абсолютно спокойна, тъй като до този момент всички операции са били много точно направени, защото има такъв екип. По отношение на самото заболяване и как да се постави диагнозата и как да се представи на майката и как да се каже, че има проблем, лично аз реагирам като майка, защото знам ако някой ми каже за моя син, как аз ще се почувствам, но при всички положения има показания , които трябва да бъдат чути и аз съм на мнение, че един родител трябва да чуе какво го очаква.
Всеки един от нас хирурзите е безкрайно концентриран тогава, когато е в операционната и вижда проблема, който трябва да реши. Естествено ние ставаме от един отбор с тези родители, с техните родители - баби и дядовци, които след това са безкрайно признателни за това. Искам да ви кажа обаче , че ние се чувстваме като на изпит при всяка една операция, която предстои.
На какво ниво е детската хирургия у нас?
-Аз съм в УС на Асоциацията на детските хирурзи в страната. Имаме едно женско присъствие в тази асоциация, начело е проф. Пенка Стефанова в Пловдив, аз и още двама колеги от "Пирогов" и от "Детска хирургия Пловдив също. "Детска хирургия" Стара Загора е методичен ръководител на този район - Бургас, Сливен , Ямбол. Избрах да бъда тук, защото прецених, че болницата дава възможност за добра изява, както и затова, че моите пациенти ще си излизат от тук здрави.
Състоянието на детска хирургия в България е много интересно защото ние сме малко под 40 души в страната. Имаше случаи, които преди време се занимаваха медиите в североизточна България и съответно стана ясно, че детски хирург във всяка болница няма, и като няма такъв е редно той да бъде търсен при такива заболявания, а не общия хирург, който може само по изискване на НЗОК да се произнесе за деца , които са над 8-годишна възраст, а пък до 3-годишна възраст той няма абсолютно никакво право да пипа пациент в тази възраст. Тези над 8 г. са само по спешност, което означава, че тези центрове в София, Пловдив, Стара Загора и Варна, които са само тези, в които има малко по-голяма хирургия, имам предвид не по един детски хирург, както са в Бургас, Русе , Монтана, там са с по един детски хирург, те няма как да направят такава. Тук в Бургас разбирам, че има колеги, които се занимават с това и разбира се,че те имат своята комуникация с тези центрове, но така или иначе Бургас има своя шанс в лицето на колегите и в мое лице да не се изпращат тези пациенти на други места , а да бъдат в Бургас.
Моето желание е с тези консорциуми, които ще се създават в бъдеще време тази специалност да намери своето място, защото ние сме в много тясна връзка с неонатолозите, преди малко видяхме малки пациенти, които са на по 45 дни и се представете едно такова дете да бъде изпратено в Пловдив или в София да бъде оперирано, то може да бъде оперирано тук. Естествено никой не е пророк в собственото си село и затова прецених, че Бургас може да бъде мястото , където да се развива тази специалност. Още повече един от колегите ми тук, докторант по детска хирургия, със съдействието, което смятам да дам на него и той на мен и другото, което е, че Университетска болница Стара Загора е само на 190 км.
Редно е всеки един родител, който има проблем да потърси наистина най-доброто. Моето впечатление е, че определени софийски болници се считат за върха на сладоледа и това вероятно е така, но човешкия фактор е много важен, така че мнението на повече специалисти може би има своето основание, но когато имаш специалист в самия град има хора, които могат да ти свършат работа, ние не сме магазин, но все пак не е необходимо човек да пътува на други места. Интересното е друго, има един афоризъм. Пациенти питат един възрастен професор професор защо за 2 мин. гледане на една снимка Вашият хонорар е 40 лв., той казва не това не е за две минути, това е за 40 години и 2 минути. Така че много са факторите, които правят хората объркани. Аз съм категорично против да се говори за лекарите като такива, които са неможещи. Лично аз като университетски преподавател смятам, че студентите имат желание, но те трябва да имат и практиката в един момент. Затова си мисля, че в Бургас има шанс да има една гилдия от детски хирурзи и от една добра реанимация, която може да бъде ползвана и най-вече от нашите добри контакти, които имаме навсякъде и в Европа и в България, навсякъде.
Доц. Калинова е с висше медицинско образование-1988 година,ВМИ-Стара Загора. От 01.11.1990 г. – избрана за асистент в Клиниката по Обща и оперативна хирургия при Медицински факултет при Тракийски университет-Стара Загора.
Дисертация на тема за присъждане на образователната и научна степен ”Доктор” "Клинични проучвания върху диагностиката и лечението на ехинококозата в детска възраст"-защитена през 2002
Автор е на редица монографии и учебници. Специалирала е в Хирургия - Фрайбург, Германия – 2003г., 2004г. и 2006г. Kinderchirurgie Klinikum,“Аberth-Ludwig Universitat ” - Freiburg, Germany, Prof. Dr Кlaus-Dieter Rueckauer, Детска урология Seminar of Urology and Pediatric Urology- Salzburg Weill Medical College of Cornell University -2006,2009, Детска Хирургия, Залцбург, Австрия – 2006 и 2007,2010 Kinderchirurgie Klinikum,”ST.Jonas Spital”-Universitat Hospital, Salzburg, Austria, Prof. Dr Gunter Schimpl, Prof. Dr.Hubert Stein
Доц. Калинова е член на БЛС, Съюза на учените в България, Българското Хирургично дружество, Член на Управителния съвет на Българското дружество по Детска Хирургия, Европейското дружество по Детска хирургия.
Към настоящия момент преглежда в бургаската болница "Света София", преглежда и оперира в МБАЛ "Дева Мария" гр. Ветрен. Графиците и посещенията на доц. Красимира Калинова може да видите на сайта на болницата.
Доц. Калинова, "Детската хирургия" несъмнено е най-трудното място за работа, как избрахте тази специалност и от какво бяхте водена?
-Когато кандидатствах медицина бях абсолютно убедена, че от мен ще стане акушер-гинеколог, защото майка ми беше такъв. Смятах, че при условие, че от 4-ти клас меря коремите на бременните , слушах тоновете на бебетата... още от тогава, смятах, че това е моята специалност, но се случи , че не беше възможно да се започне. Работих 2 години в едно село по разпределение, такова беше условието. И като погледнах, видях, че не по-малко от 10 г. трябва да стоя там започнах да търся своите конкурси. Първи конкурс АГ, втори конкурс пак АГ, не се получи и накрая съвсем случайно дойде едно предложение за три неща - патоанатом, ренгинолог и хирург. Никога не съм се виждала хирург в живота си , не знам защо и в един момент явявайки се на тези конкурси , по-точно хирургичния, тогава беше за детска хирургия и така от 1990 г. до сега, вече 25 години...
В моя живот медицината беше, нещо което с майка ми бяхме решили, че трябва да се случи. След 5-6 г. човек, когато завърши започва да си мисли, че знае повече, напротив , точно обратното е. В първи курс знаеш най-малко и съответно толкова не знаеш, т.с. обратнопропорционално е, след което започвайки хирургия реших, че това е моята специалност, предложиха ми връщане към АГ, но това вече не беше на дневен ред. Така се започна - първа специалност "Обща хирургия", втора специалност "Детска хирургия", защита на дисертация. От 2010 г,аз съм доцент по детска хирургия.
Кое е най-голямото предизвикателство в работата Ви?
- Предизвикателството е да бъдеш точен в диагнозата и да изпратиш един усмихнат пациент. Случвало се е по някога да се сблъскваме и с проблемни пациенти, които не винаги са толкова благодарни, колкото очакваме да бъдат. Безкрайно сме спокойни и безкрайно сме различни, ние детските хирурзи. Хирургията е изкуство, понякога се нарича занаят, този занаят наистина се учи от другия и се краде.
Какво трябва да знаят родителите и от какво трябва да бъдат водени при избора на специалист, все пак говорим за много малки пациенти. Първо за семействата, предполагам е стряскащо да чуят една такава диагноза, при която вариант е единствено оперативната намеса, след това са поставени пред избора, на кой екип , на кой специалист да се доверят и да оставят детето си. Вашето мнение и съвет към родителите?
-Да, абсолютно е така. Преди малко при нас имаше две близначета, които се раждат 1,500 кг. При изписването те са три и при изписването се вижда хирургична патология, която един общ хирург трудно може да поеме. Заедно с това решение дали едно бебе да се оперира или не, съответно това се решава съобразно заболяването и е страшно важно човек да има и този екип от анестезиолози, което страшно важно. В "Дева Мария" съм абсолютно спокойна, тъй като до този момент всички операции са били много точно направени, защото има такъв екип. По отношение на самото заболяване и как да се постави диагнозата и как да се представи на майката и как да се каже, че има проблем, лично аз реагирам като майка, защото знам ако някой ми каже за моя син, как аз ще се почувствам, но при всички положения има показания , които трябва да бъдат чути и аз съм на мнение, че един родител трябва да чуе какво го очаква.
Всеки един от нас хирурзите е безкрайно концентриран тогава, когато е в операционната и вижда проблема, който трябва да реши. Естествено ние ставаме от един отбор с тези родители, с техните родители - баби и дядовци, които след това са безкрайно признателни за това. Искам да ви кажа обаче , че ние се чувстваме като на изпит при всяка една операция, която предстои.
На какво ниво е детската хирургия у нас?
-Аз съм в УС на Асоциацията на детските хирурзи в страната. Имаме едно женско присъствие в тази асоциация, начело е проф. Пенка Стефанова в Пловдив, аз и още двама колеги от "Пирогов" и от "Детска хирургия Пловдив също. "Детска хирургия" Стара Загора е методичен ръководител на този район - Бургас, Сливен , Ямбол. Избрах да бъда тук, защото прецених, че болницата дава възможност за добра изява, както и затова, че моите пациенти ще си излизат от тук здрави.
Състоянието на детска хирургия в България е много интересно защото ние сме малко под 40 души в страната. Имаше случаи, които преди време се занимаваха медиите в североизточна България и съответно стана ясно, че детски хирург във всяка болница няма, и като няма такъв е редно той да бъде търсен при такива заболявания, а не общия хирург, който може само по изискване на НЗОК да се произнесе за деца , които са над 8-годишна възраст, а пък до 3-годишна възраст той няма абсолютно никакво право да пипа пациент в тази възраст. Тези над 8 г. са само по спешност, което означава, че тези центрове в София, Пловдив, Стара Загора и Варна, които са само тези, в които има малко по-голяма хирургия, имам предвид не по един детски хирург, както са в Бургас, Русе , Монтана, там са с по един детски хирург, те няма как да направят такава. Тук в Бургас разбирам, че има колеги, които се занимават с това и разбира се,че те имат своята комуникация с тези центрове, но така или иначе Бургас има своя шанс в лицето на колегите и в мое лице да не се изпращат тези пациенти на други места , а да бъдат в Бургас.
Моето желание е с тези консорциуми, които ще се създават в бъдеще време тази специалност да намери своето място, защото ние сме в много тясна връзка с неонатолозите, преди малко видяхме малки пациенти, които са на по 45 дни и се представете едно такова дете да бъде изпратено в Пловдив или в София да бъде оперирано, то може да бъде оперирано тук. Естествено никой не е пророк в собственото си село и затова прецених, че Бургас може да бъде мястото , където да се развива тази специалност. Още повече един от колегите ми тук, докторант по детска хирургия, със съдействието, което смятам да дам на него и той на мен и другото, което е, че Университетска болница Стара Загора е само на 190 км.
Редно е всеки един родител, който има проблем да потърси наистина най-доброто. Моето впечатление е, че определени софийски болници се считат за върха на сладоледа и това вероятно е така, но човешкия фактор е много важен, така че мнението на повече специалисти може би има своето основание, но когато имаш специалист в самия град има хора, които могат да ти свършат работа, ние не сме магазин, но все пак не е необходимо човек да пътува на други места. Интересното е друго, има един афоризъм. Пациенти питат един възрастен професор професор защо за 2 мин. гледане на една снимка Вашият хонорар е 40 лв., той казва не това не е за две минути, това е за 40 години и 2 минути. Така че много са факторите, които правят хората объркани. Аз съм категорично против да се говори за лекарите като такива, които са неможещи. Лично аз като университетски преподавател смятам, че студентите имат желание, но те трябва да имат и практиката в един момент. Затова си мисля, че в Бургас има шанс да има една гилдия от детски хирурзи и от една добра реанимация, която може да бъде ползвана и най-вече от нашите добри контакти, които имаме навсякъде и в Европа и в България, навсякъде.
