Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс хвърли тежка сянка върху бъдещето на трансатлантическите отношения, като директно заяви, че Западна Европа може да се превърне в реален риск за сигурността на Америка. Причината, според него, не е външна военна заплаха, а вътрешна ерозия – разпад на националната идентичност, масова имиграция и политически решения, които постепенно късат културната и ценностна връзка със САЩ.
В интервю за UnHerd Ванс заяви, че държави като Великоброрания и Франция, които разполагат със собствени ядрени арсенали, все по-слабо приличат на обществата, с които Америка е изграждала стратегическото си партньорство след Втората световна война. Според него, когато една държава загуби ясна представа кои са „ние“ и какви ценности защитава, рискът не е абстрактен, а напълно реален – включително по отношение на контрола върху стратегически оръжия.
Ванс формулира тезата си без дипломатични украси. Ако европейските общества бъдат „залети от разрушителни морални идеи“, както той ги нарича, и ако политическата власт постепенно се измести към сили, които нямат историческа, културна или ценностна връзка със Запада, тогава ядрените оръжия могат да се окажат под контрола на хора, които не просто не споделят американските интереси, а потенциално са враждебни към тях. Той изрично посочи, че вече се наблюдава възход на политически фигури и движения, които са „свързани с ислямизма или идеологически близки до него“, и предупреди, че в хоризонт от 10–15 години подобни сили могат да имат сериозно национално влияние в някои европейски държави.
Тези изказвания не са изолирани. На Munich Security Conference Ванс доразви същата линия, като заяви, че най-голямата заплаха за Европа не идва отвън – нито от Русия, нито от Китай – а отвътре. Според него става дума за системно подкопаване на свободата на словото, политическия плурализъм и демократичните механизми, често оправдавано с „висши цели“, но водещо до социална фрагментация и недоверие между управляващи и управлявани.
В този контекст темата за ядрените оръжия не е случайна. Великобритания и Франция са единствените европейски държави със собствени ядрени сили и те са ключов елемент от общата архитектура на сигурността на НАТО. Изказванията на Ванс всъщност поставят под съмнение не техническата надеждност на тези арсенали, а политическата стабилност и идеологическата предсказуемост на държавите, които ги контролират. Това е качествено нов момент в отношенията между Вашингтон и европейските му съюзници – за първи път високопоставен американски лидер говори за Европа не само като за „по-слаб партньор“, а като за потенциален риск.
Напрежението между САЩ и Европа и без това расте на фона на войната между Украйна и Русия, различията около военната помощ, санкциите и дългосрочната стратегия за сигурност. Изказванията на Ванс наливат допълнително масло в огъня, защото засягат не конкретна политика, а самата легитимност на европейския политически модел в очите на Вашингтон.
Европейските реакции не закъсняха. Част от лидерите определиха думите му като неприемлива намеса във вътрешните им работи, други ги отхвърлиха като идеологическа пропаганда. Но зад публичното възмущение остава неудобният въпрос, който Ванс всъщност поставя: доколко САЩ могат да разчитат в дългосрочен план на съюзници, чиито общества се променят бързо, дълбоко и в посока, която Вашингтон очевидно не разбира и не одобрява.
Независимо дали човек споделя оценките на Ванс или не, едно е ясно – това вече не е обикновен спор за миграция или културна политика. Това е сигнал, че в САЩ все по-открито се поставя под въпрос самата основа на трансатлантическия съюз. И когато в този разговор влязат ядрени оръжия, темата престава да бъде идеологическа и става екзистенциална.
