Както е тръгнало в скоро време Морската градина ще заприлича на поляна със скулптори от съвършено непознати хора. След "извънземния" Христо Фотев и Петя Дубарова това се очертава с мемориала на друг известен бургазлия - Георги Калоянчев. Поне така изглежда от проекта на известния скуплтор Георги Чапкънов - Чапа. Бронзовият Калоянчев няма нищо общо с истинския Калоянчев. Освен липсата на прилика с Калата този на Чапа прилича на провинциален чиновник от началото на миналия век. Грам артистичност или намек от характерна поза, които да напомнят за големия български актьор. Дори няма усещане за Калата. Има напън за припознаване на актьора, което не се випсва в идеята на общината да го сложи пред входа на Летния театър редом до другия голям бургазлия Апостол Карамитев. Ако на постамента не пише, че това е Калоянчев, бургазлии и туристи с право ще се питат "Тоз пък кой е". Вярно е, че във всяко изкуство има голяма доза художествена условност, но в случая тя е неуместна. За такъв артист като Калоянчев, който е изиграл най-земните роли в българския театър и кино, всеки щрих, различен от него, го прави гротеска. Това е все едно да направиш бай Ганьо кльощав, без мустаци и дисаги. Който междувпрочем Калоянчев блестящо изигра и направи най-пластичния му образ 100 години след Алеко - без поза, маниерничене и модерни интерпретации. Както актьорът пресъздаваше едно към едно образите на своите герои, би трябвало така и творците, опитващи се да го пресъздадат, да се отнасят посмъртно и с него. При пластиката на Чапа дори не говорим за модерен прочит - такъв няма, а и не е нужен, а за творческа безпомощност, което е учудващо за големия скулптор. Единственото обяснение е, че Калата е толкова колоритен, че продължава да живее триизмерно в публичното пространство и всеки опит за запечатването му било на картина или с пластика, се разминава с реалността. Хубавото е, че това е само макет и е толкова безличен, че би трябвало без да се замисля художественият съвет на общината ще го върне на поправителен. Ако не иска да имаме поредният паметник на незнайния войн...
Велко Тасев 
Както е тръгнало в скоро време Морската градина ще заприлича на поляна със скулптори от съвършено непознати хора. След "извънземния" Христо Фотев и Петя Дубарова това се очертава с мемориала на друг известен бургазлия - Георги Калоянчев. Поне така изглежда от проекта на известния скуплтор Георги Чапкънов - Чапа. Бронзовият Калоянчев няма нищо общо с истинския Калоянчев. Освен липсата на прилика с Калата този на Чапа прилича на провинциален чиновник от началото на миналия век. Грам артистичност или намек от характерна поза, които да напомнят за големия български актьор. Дори няма усещане за Калата. Има напън за припознаване на актьора, което не се випсва в идеята на общината да го сложи пред входа на Летния театър редом до другия голям бургазлия Апостол Карамитев. Ако на постамента не пише, че това е Калоянчев, бургазлии и туристи с право ще се питат "Тоз пък кой е". Вярно е, че във всяко изкуство има голяма доза художествена условност, но в случая тя е неуместна. За такъв артист като Калоянчев, който е изиграл най-земните роли в българския театър и кино, всеки щрих, различен от него, го прави гротеска. Това е все едно да направиш бай Ганьо кльощав, без мустаци и дисаги. Който междувпрочем Калоянчев блестящо изигра и направи най-пластичния му образ 100 години след Алеко - без поза, маниерничене и модерни интерпретации. Както актьорът пресъздаваше едно към едно образите на своите герои, би трябвало така и творците, опитващи се да го пресъздадат, да се отнасят посмъртно и с него. При пластиката на Чапа дори не говорим за модерен прочит - такъв няма, а и не е нужен, а за творческа безпомощност, което е учудващо за големия скулптор. Единственото обяснение е, че Калата е толкова колоритен, че продължава да живее триизмерно в публичното пространство и всеки опит за запечатването му било на картина или с пластика, се разминава с реалността. Хубавото е, че това е само макет и е толкова безличен, че би трябвало без да се замисля художественият съвет на общината ще го върне на поправителен. Ако не иска да имаме поредният паметник на незнайния войн...
Велко Тасев 
