Днес е 1-ви март. На тази дата българите спазват традиция да закичват мартеница на близките си хора. Мартеницата се дава за здраве, а в някои райони на България мартениците, могат да се видят окичени на различни животни. По този начин се отдава значение не само на близките хора, но и на поминъка. Мартениците не се срещат само в България, а из целия Балкански полуостров. Подобен обичай има и в някои части на Албания, Сърбия, Румъния и Молдова, но най-разпространен е в България. Обичаят с даването на мартеници се наблюдава и в различни градове в чужбина, където преобладават големи български общности.
Защо Баба Марта? - Името на Баба Марта идва от месец март. Идването на този месец символизира края на зимата, а Баба Марта е фолклорен персонаж, прогонващ студа и зимата. Краят на зимата е важен момент за българските земеделци. Освен Баба Марта, в българския фолклор съществуват още два персонажа, свързани със сезоните. Това са Голям и Малък Сечко. Според фолклора те са братя и символизират съответно месец януари и февруари. Баба Марта е тяхна сестра, която символизира месец март и края на зимата. С Баба Марта най-често се свързва обичаят с даването на мартеници и при вързването на мартеници ние, българите, добавяме "Честита Баба Марта".
Легенда за мартеницата - Има различни теории откъде произлиза обичая с даването на мартеници. Една от легендите за мартеницата ни отвежда около 1300 години назад, по времето на Хан Аспарух. Според нея, цветовете на мартеницата (бяло и червено) са се получили, след като върху бял плат се е проляла кръв и част от него се оцветил в червено. Легендата се появява в началото на 20-ти век. По-вероятно е мартеницата да произлиза от още по-древни, езически, времена. Земеделието винаги е било важна част от битието на балканските народи.
В България гласи поверие, че когато човек види лястовица или щъркел трябва да закичи мартеницата си на дърво. 
