Черноморец отпадна от турнира за Купата на България, след загуба като домакин от Локомотив (Сф) с 2:3. Това се прие сравнително спокойно от щаба на „акулите” и техните привърженици, най – малкото защото бе очаквано. Очаквано, на фона на моментното състояние на бургазлии и загубата в първата среща с 1:0 в столицата. Макар че, развоят на срещата – реванш не предвещаваше отпадане за тима на Херо, но това е тема на друг разговор…
Та, както вече споменехме, от треньорското ръководство на Черноморец не направиха драма от недостигането до полуфинал, приеха го повече от спокойно. Не така обаче бе прието то от „другия бряг”- зеления. Там настана небивала еуфория, отпадането се прие като манна небесна. То не бяха приказки, то не бяха наздравици, то не бяха поздрави, то не бе радост, не бе чудо… „Видяхте ли ги шараните”, „Смешници”, „Тия за какви се взеха”, „Айде на село”, „Б група”, бяха само част от най- меките изказвания на привърженици на Нефтохимик. Радостта пък беше неописуема: „Тия ми напълниха душата”, „Оправиха ми настроението”, „След тежкия ден, как добре ми се отрази това”.
Наум ми идват няколко поговорки, предавани от поколение на поколение, две от които са: „Я не гледам я да съм добре, а Вуте да е зле”, както и „Който не може да се учи, започва да учи другия”. Последната би следвало да се перифразира, поради спецификата на бургаския фенски манталитет. Та, общо взето, тя би трябвало да звучи по следния начин: „Като не мога да се радвам на успехи на любимия си отбор, ще се радвам на неуспехите на другия”. Къпещи се в омраза и завист, няма да я докараме доникъде. Всъщност, може и да стигнем… до кривата круша. Там, където в момента се намира и Нефтохимик. Там, където и ще си остане, ако техните привърженици продължават да злорадстват, вместо да мислят само за любимия си тим и за това как да му помогнат.
Любовта, уважаеми привърженици, всякога е била по- силна от омразата. Надявам се някога да го проумеете. Защото тук не ставаше въпрос само за Черноморец, а за бургаския футбол. Ако градът имаше 4 отбора в „А” група, радвайте се, че „акулите” са отпаднали, изпаднали и т.н. Сега, вместо на „Лазур” да гледаме 1/8 – финалиста в турнира за Купата на УЕФА, ще гледаме Любимец, примерно. Вместо догодина отново да гледаме срещи от „А” група, ама на живо, а не по телевизията, ще си викаме по дербитата от „Б” група… А те се очертават сериозни, че и много. При приемането на новия формат на втория ни ешелон, ще има срещи между Черноморец, Нефтохимик, Мастер, Созопол и Несебър. Така че, „зелени” фенове – радвайте се... Като не можете на своя отбор, то поне на чуждото нещастие и на упадъка на бургаския футбол. Все си е радост, нали?
Така че, ЧЕСТИТО, „ЗЕЛЕН” БУРГАС!
Черноморец отпадна от турнира за Купата на България, след загуба като домакин от Локомотив (Сф) с 2:3. Това се прие сравнително спокойно от щаба на „акулите” и техните привърженици, най – малкото защото бе очаквано. Очаквано, на фона на моментното състояние на бургазлии и загубата в първата среща с 1:0 в столицата. Макар че, развоят на срещата – реванш не предвещаваше отпадане за тима на Херо, но това е тема на друг разговор…
Та, както вече споменехме, от треньорското ръководство на Черноморец не направиха драма от недостигането до полуфинал, приеха го повече от спокойно. Не така обаче бе прието то от „другия бряг”- зеления. Там настана небивала еуфория, отпадането се прие като манна небесна. То не бяха приказки, то не бяха наздравици, то не бяха поздрави, то не бе радост, не бе чудо… „Видяхте ли ги шараните”, „Смешници”, „Тия за какви се взеха”, „Айде на село”, „Б група”, бяха само част от най- меките изказвания на привърженици на Нефтохимик. Радостта пък беше неописуема: „Тия ми напълниха душата”, „Оправиха ми настроението”, „След тежкия ден, как добре ми се отрази това”.
Наум ми идват няколко поговорки, предавани от поколение на поколение, две от които са: „Я не гледам я да съм добре, а Вуте да е зле”, както и „Който не може да се учи, започва да учи другия”. Последната би следвало да се перифразира, поради спецификата на бургаския фенски манталитет. Та, общо взето, тя би трябвало да звучи по следния начин: „Като не мога да се радвам на успехи на любимия си отбор, ще се радвам на неуспехите на другия”. Къпещи се в омраза и завист, няма да я докараме доникъде. Всъщност, може и да стигнем… до кривата круша. Там, където в момента се намира и Нефтохимик. Там, където и ще си остане, ако техните привърженици продължават да злорадстват, вместо да мислят само за любимия си тим и за това как да му помогнат.
Любовта, уважаеми привърженици, всякога е била по- силна от омразата. Надявам се някога да го проумеете. Защото тук не ставаше въпрос само за Черноморец, а за бургаския футбол. Ако градът имаше 4 отбора в „А” група, радвайте се, че „акулите” са отпаднали, изпаднали и т.н. Сега, вместо на „Лазур” да гледаме 1/8 – финалиста в турнира за Купата на УЕФА, ще гледаме Любимец, примерно. Вместо догодина отново да гледаме срещи от „А” група, ама на живо, а не по телевизията, ще си викаме по дербитата от „Б” група… А те се очертават сериозни, че и много. При приемането на новия формат на втория ни ешелон, ще има срещи между Черноморец, Нефтохимик, Мастер, Созопол и Несебър. Така че, „зелени” фенове – радвайте се... Като не можете на своя отбор, то поне на чуждото нещастие и на упадъка на бургаския футбол. Все си е радост, нали?
Така че, ЧЕСТИТО, „ЗЕЛЕН” БУРГАС!
