Окръжен съд – Бургас остави без разглеждане подадената от Пламен Дишков жалба в частта, с която се иска отмяна на определение на Районен съд – Бургас за прекратяване на наказателното производство, образувано по частна тъжба на Дишков срещу две длъжностни лица – служители на Института по психология на МВР- гр. София. С тъжбата той ги обвинява за престъпление по чл. 148, ал.2 вр. ал.1, т.4 вр. чл.147, ал.1 от НК . В нея се твърди, че като са изготвили заключение по съдебно-психиатрична експертиза по следствено дело, са разгласили позорни обстоятелства и приписали престъпление на тъжителя. Първоинстанционният съд е прекратил наказателното дело от частен характер, след преценка за изтекъл абсолютен давностен срок за наказателно преследване.
Окръжен съд – Бургас уважи жалбата на Дишков в частта, в която иска да бъде отменено протоколното определение, с което е осъден да заплати направените от единия подсъдим разноски. Съдебният състав посочва, че в наказателното производство не е предвидено законово основание да се прави преценка за съразмерност на договореното възнаграждение между подсъдимия и защитника му, нито за намаляване на договореното и заплатеното до минималните размери за адвокатските възнаграждения. По делото обаче липсват доказателства за извършено от въпросния подсъдим плащане в брой или по банков път. В самия договор за правна помощ също не е посочено как е получено плащането, за да се приеме, че той има значение и на разписка. Тези обстоятелства мотивират въззивния съд да приеме за основателно възражението на тъжителя, че определението на първоинстанционния съд, с което го е осъдил за заплати на единия подсъдим 5 000 лв. разноски по делото, е необосновано. 
Окръжен съд – Бургас остави без разглеждане подадената от Пламен Дишков жалба в частта, с която се иска отмяна на определение на Районен съд – Бургас за прекратяване на наказателното производство, образувано по частна тъжба на Дишков срещу две длъжностни лица – служители на Института по психология на МВР- гр. София. С тъжбата той ги обвинява за престъпление по чл. 148, ал.2 вр. ал.1, т.4 вр. чл.147, ал.1 от НК . В нея се твърди, че като са изготвили заключение по съдебно-психиатрична експертиза по следствено дело, са разгласили позорни обстоятелства и приписали престъпление на тъжителя. Първоинстанционният съд е прекратил наказателното дело от частен характер, след преценка за изтекъл абсолютен давностен срок за наказателно преследване.
Окръжен съд – Бургас уважи жалбата на Дишков в частта, в която иска да бъде отменено протоколното определение, с което е осъден да заплати направените от единия подсъдим разноски. Съдебният състав посочва, че в наказателното производство не е предвидено законово основание да се прави преценка за съразмерност на договореното възнаграждение между подсъдимия и защитника му, нито за намаляване на договореното и заплатеното до минималните размери за адвокатските възнаграждения. По делото обаче липсват доказателства за извършено от въпросния подсъдим плащане в брой или по банков път. В самия договор за правна помощ също не е посочено как е получено плащането, за да се приеме, че той има значение и на разписка. Тези обстоятелства мотивират въззивния съд да приеме за основателно възражението на тъжителя, че определението на първоинстанционния съд, с което го е осъдил за заплати на единия подсъдим 5 000 лв. разноски по делото, е необосновано. 
