Спомняте ли си Матрицата? Да, онзи филм от края на 90-те, в който Киану Рийвс носеше шлифер и тъмни очила, за да бие някакви костюмирани агенти, защото са от лошите.
Постапокалиптичната фентъзи продукция всъщност рисува страховита картинка от бъдещето, в която човечеството е роб на машините, но не осъзнава това, защото живее красив измислен сън, изобразяващ съвременното ни общество.
Психологическият момент в целия екшън беше именно дилемата пред хората: Да живеят в изфабрикуваната реалност на Матрицата, която предлага фалшиво благоденствие или да избягат в реалния свят, където нещата са много по-сложни, но истински. Синьото или червеното хапче?
Въпросът не е лесен и за щастие си остава само в киното. Истината обаче е, че живият живот нерядко ни предлага подобни дилеми.
Бургас
Какво общо има Бургас ли? Това, че градът ни отдавна е направил своя избор и той е живот в Матрицата.
Поредният национален протест бе проспан снощи от бургазлии, които трябваше да надигнат глава срещу високата цена на горивата. Вместо това на уговореното място се появи само един “бунтовник”, докато другите избраха да прекарат една спокойна лятна вечер, далеч от проблемите и сложните избори.
И това щеше да бъде изненада, ако не беше тенденция. Всъщност от дълго време се знае, че Бургас е град, който не обича да протестира. Тук хората могат да се съберат заедно площада само на празник. Дори мащабните антиправителствени протести преди две години преминаха сравнително вяло тук, докато в другите по-големи градове на страната вреше и кипеше. Още десетки са случаите, в които митинги и шествия са се проваляли, въпреки предварителната заявка за участие на десетки или стотици недоволни. Истината обаче е, че бургазлии предпочитат да живеят в красивия измислен свят, който сам са създали в съзнанието си, вместо да поемат някаква отговорност и да се опитат променят нещата.
Вероятно за всички това има някакво обяснение. Може би в Бургас никога не става достатъчно студено, може би новите плочки по улиците ни създават фалшиво усещане за богатство. a и една разходка в Морската градина лесно прогонва тъмните мисли...
Понякога обаче човек трябва да избере по-сложния път и да отстоява позицията си. Понякога трябва да избере червеното хапче. 
Спомняте ли си Матрицата? Да, онзи филм от края на 90-те, в който Киану Рийвс носеше шлифер и тъмни очила, за да бие някакви костюмирани агенти, защото са от лошите.
Постапокалиптичната фентъзи продукция всъщност рисува страховита картинка от бъдещето, в която човечеството е роб на машините, но не осъзнава това, защото живее красив измислен сън, изобразяващ съвременното ни общество.
Психологическият момент в целия екшън беше именно дилемата пред хората: Да живеят в изфабрикуваната реалност на Матрицата, която предлага фалшиво благоденствие или да избягат в реалния свят, където нещата са много по-сложни, но истински. Синьото или червеното хапче?
Въпросът не е лесен и за щастие си остава само в киното. Истината обаче е, че живият живот нерядко ни предлага подобни дилеми.
Бургас
Какво общо има Бургас ли? Това, че градът ни отдавна е направил своя избор и той е живот в Матрицата.
Поредният национален протест бе проспан снощи от бургазлии, които трябваше да надигнат глава срещу високата цена на горивата. Вместо това на уговореното място се появи само един “бунтовник”, докато другите избраха да прекарат една спокойна лятна вечер, далеч от проблемите и сложните избори.
И това щеше да бъде изненада, ако не беше тенденция. Всъщност от дълго време се знае, че Бургас е град, който не обича да протестира. Тук хората могат да се съберат заедно площада само на празник. Дори мащабните антиправителствени протести преди две години преминаха сравнително вяло тук, докато в другите по-големи градове на страната вреше и кипеше. Още десетки са случаите, в които митинги и шествия са се проваляли, въпреки предварителната заявка за участие на десетки или стотици недоволни. Истината обаче е, че бургазлии предпочитат да живеят в красивия измислен свят, който сам са създали в съзнанието си, вместо да поемат някаква отговорност и да се опитат променят нещата.
Вероятно за всички това има някакво обяснение. Може би в Бургас никога не става достатъчно студено, може би новите плочки по улиците ни създават фалшиво усещане за богатство. a и една разходка в Морската градина лесно прогонва тъмните мисли...
Понякога обаче човек трябва да избере по-сложния път и да отстоява позицията си. Понякога трябва да избере червеното хапче. 
