Този цитат от историческата реч на Тодор Живков пред профсъюзите по време на перестройката, изречен с непринудено правешко простодушие, предизвиква насмешка и подигравка, но винаги във времето след него си намира своя съвременен прочит. Въпреки че словото е в контекста на бурните събития в бившия СССР с идването на Горбачов на власт, и Бургас изчаква бурята да отмине. Поне така изглеждаше отстрани през изминалата година.
Лежерният дух толкова бе завладял града, че не се забелязваха резки движения в нито една посока, ако не броим словесните изригвания между власт и опозиция в общинския съвет, заради които се радваше предимно на медиен, а не на обществен интерес. Бургас дори не трепна пред народния софийски гняв срещу Пеевски и думата "Оставка" му звучи все едно поздрав от екзотична държава. През февруарските шествия срещу правителството на Бойко Борисов пък се включи вяло с десетина маргинали по "Александровска" за разлика от пламтящата от живи факли Варна. Което роди поредния мит, че бургазлии живеят добре и затова не протестират.
Самодоволството и самодостатъчността, която демонтрираме през последните години, обаче ни изигра лоша шега.
Свикнахме да печелим всевъзможни смислени и безсмислени призове и изведнъж в края на годината се оказа, че не сме достойни за културна столица на Европа през 2019 г. заедно с далеч по-непретенциозни градове като Шумен и Габрово. Парадокс, при положение, че отново ни обявиха за най-добър град за живеене в България?! Отпаднахме на втория кръг и както си му е редът, обвинихме варненското лоби в заговор срещу вечния си враг Бургас. Което възроди другия позабравен през последните години мит, че когато БСП са на власт, Варна цъфти, а Бургас линее. Въпреки че и варненци си избраха кмет от ГЕРБ, тази мантра стана сочна дъвка в устата на местните гербери по-скоро като себеуспокоение за тяхното присъствие в парламента и местната власт.
Тази година и Spirit-а ни беше толкова постен, че по-добре фестивалът да го нямаше.
Липсата му повече щеше да зарадва бургазлии заради безплатните чадъри на централния плаж, отколкото камуфлажното пълнене на сцените със светлини и ефекти и с по-малко качествена музика. За "Бургас и морето" да не говорим. И тази година шлагерният конкурс продължи традицията да оставя спомени предимно с махленските си скандали, а не с песните си. За капак през декември дойде и фалита на корабостроителницата, която още повече отрезви бургазлии. Точно за празника на града Никулден 150 бургазлии останаха без работа и развалиха бодряшкото ни самочуствие за пред останалите ни сънародници в страната, че живеем в проспериращ град със силна икономика. Колапсът на предприятието вероятно ще отдалечи с още една година възможността да пътуваме до остров Света Анастасия. Построяването на корабчето бе възложено на дружеството, но сега ще се наложи друг да го прави и в най-добрия случай ще е готово до края на август, а дотогава бургазлии ще гледат на картичка иначе облагородения остров. Гордостта ни остана да се крепи от челното място на класация, според която в Бургас се падат най-много молове на глава от населението, нищо че вече сме и на пето място по заплати в страната. Но каквото и място да ни отреждат класациите и статистиките, едно "приземяване" не трябва да се тълкува толкова зле, а по-скоро като отрезвяване от фанфарите.
Велко Тасев 
Deprecated: strlen(): Passing null to parameter #1 ($string) of type string is deprecated in /home/eburgas/public_html/template/default/post.php on line 318
Този цитат от историческата реч на Тодор Живков пред профсъюзите по време на перестройката, изречен с непринудено правешко простодушие, предизвиква насмешка и подигравка, но винаги във времето след него си намира своя съвременен прочит. Въпреки че словото е в контекста на бурните събития в бившия СССР с идването на Горбачов на власт, и Бургас изчаква бурята да отмине. Поне така изглеждаше отстрани през изминалата година.
Лежерният дух толкова бе завладял града, че не се забелязваха резки движения в нито една посока, ако не броим словесните изригвания между власт и опозиция в общинския съвет, заради които се радваше предимно на медиен, а не на обществен интерес. Бургас дори не трепна пред народния софийски гняв срещу Пеевски и думата "Оставка" му звучи все едно поздрав от екзотична държава. През февруарските шествия срещу правителството на Бойко Борисов пък се включи вяло с десетина маргинали по "Александровска" за разлика от пламтящата от живи факли Варна. Което роди поредния мит, че бургазлии живеят добре и затова не протестират.
Самодоволството и самодостатъчността, която демонтрираме през последните години, обаче ни изигра лоша шега.
Свикнахме да печелим всевъзможни смислени и безсмислени призове и изведнъж в края на годината се оказа, че не сме достойни за културна столица на Европа през 2019 г. заедно с далеч по-непретенциозни градове като Шумен и Габрово. Парадокс, при положение, че отново ни обявиха за най-добър град за живеене в България?! Отпаднахме на втория кръг и както си му е редът, обвинихме варненското лоби в заговор срещу вечния си враг Бургас. Което възроди другия позабравен през последните години мит, че когато БСП са на власт, Варна цъфти, а Бургас линее. Въпреки че и варненци си избраха кмет от ГЕРБ, тази мантра стана сочна дъвка в устата на местните гербери по-скоро като себеуспокоение за тяхното присъствие в парламента и местната власт.
Тази година и Spirit-а ни беше толкова постен, че по-добре фестивалът да го нямаше.
Липсата му повече щеше да зарадва бургазлии заради безплатните чадъри на централния плаж, отколкото камуфлажното пълнене на сцените със светлини и ефекти и с по-малко качествена музика. За "Бургас и морето" да не говорим. И тази година шлагерният конкурс продължи традицията да оставя спомени предимно с махленските си скандали, а не с песните си. За капак през декември дойде и фалита на корабостроителницата, която още повече отрезви бургазлии. Точно за празника на града Никулден 150 бургазлии останаха без работа и развалиха бодряшкото ни самочуствие за пред останалите ни сънародници в страната, че живеем в проспериращ град със силна икономика. Колапсът на предприятието вероятно ще отдалечи с още една година възможността да пътуваме до остров Света Анастасия. Построяването на корабчето бе възложено на дружеството, но сега ще се наложи друг да го прави и в най-добрия случай ще е готово до края на август, а дотогава бургазлии ще гледат на картичка иначе облагородения остров. Гордостта ни остана да се крепи от челното място на класация, според която в Бургас се падат най-много молове на глава от населението, нищо че вече сме и на пето място по заплати в страната. Но каквото и място да ни отреждат класациите и статистиките, едно "приземяване" не трябва да се тълкува толкова зле, а по-скоро като отрезвяване от фанфарите.
Велко Тасев 
