Бургас е побратимен с 12 града от цял свят, но големият му батко ще ви изненада. Точно така - става дума за Сан Франциско.
Град с население от почти 1 млн. души, разположен на брега на Тихия океан. Град на 10 624 колометра от Бургас. И все пак изненадващо близък...
1) Бургаският Мост и Голдън Гейт
Трудно ще намерите снимка на Сан Франциско, на която да не стои гордо Голдън Гейт. Огромният мост символ на града и логично стои на всички картички, магнити, ключодържатели и всякакви подобни сувенири от американския град.
Сега напишете в някоя интернет търсачка "Бургас", отидете на изображения и вижте резултата. Мостът, който ще видите, не свързва два бряга и няма кой знае каква прагматична функция. На практика той дори не е точно мост, въпреки че точно така е извстен в Бургас. Мост с главна буква, тъй като това по-скоро е името, което е дадено от бургазлии на този кей, пристан, мостик или както там искате да го наречете.
Бургаският мост също е символ на града и това е неговата най-голяма прилика с големия му брат от Сан Франциско. Разликите: на едните снимки ще видите залеза, а на другите изгрева. Какво да правиш - география... Приликите: и едните, и другите снимки са много красиви.
2) Солници и езера
Ако погледнете двата града на картата, ще забележите, че и двата са заобиколени от вода. Тя е толкова много, че те почти приличат на острови.
Но да оставим картите настрана и да погледнем към тях от въздуха. Няма как да не заблежим многоцветните солни езера в залива на Сан Франсциско, които привличат окото с палитра от червени, зелени, жълти и розови цветове. Местните солници се радват на световна популярност, а снимките им може да намерите във всяка туристическа брошура на града.
Ако фотосите са ви познати, може би вече сте виждали тези от Бургас. Там палитрата от цветове не е толкова богата, но гледката е сходна. Бургаските солници са разположени в южната част на Атанасовското езеро и представляват един своебразен безплатен "СПА център". Водата в тях чиста и хомогенна, с тъмносив до черен цвят и мирис на сероводород от множеството гниещи микроорганизми.
И докато солниците на Сан Франциско са световна атракция, то в Бургас все още славата им е по-скоро на местно ниво. В последните години обаче се прави все повече за привличане на туристи, които да се възползват от безплатните услиги на лечебната луга и кал.
3) Котки
Уличните котки приличат не само изумените погледи на чужденците, а често и на сънародници от вътрешността на България. За софиянци например, където още се опитват да се справят с глутниците бездомни кучтета, гледката определено е странна.
Именно липсата на есествен враг обаче е причината за нарастващата популация от котки в Бургас, които по численост могат да си съперничат само с гларусите, с които пък често влизати в спор за храна.
В последните години общината въвежда все по-строги мерки и глоби за хората, които хранят бездомни котки. Те обаче продължават да се множат и да намират начин да оцелеят. Опитайте се да хванете улична котка, която не желае да бъде уловена, а после се опитайте да я кастритате. И така няколко хиляди пъти.
Български проблеми, ще кажете вероятно. В "Големия Бургас", ако ни позволите да наречем поне веднъж така Сан Франциско, има сходен проблем. Е, там едва ли може да видите семейство котки, които да живее под издъното стълбище на панелния ви блок, но все пак бездомни котки в града има.
Властите в Сан Франциско също въвеждат куп ограничения, с които да намалят популацията им. Малките пухкави създания там изобщо не са толкова безобидни. Те са врат номер 1 на птиците, като са отговорни за 70% от смъртността сред пернатите. За целта се стимулира осиновяването на котка от улицата, като се осигурява безплатна ваксинация и кастрация.
Не знаем дали жителите на Сан Фрнциско приемат котките като символ на града, но там си Музей на котката. Може би Бургас трябва да помисли върху идеята.
Трудно ще намерите снимка на Сан Франциско, на която да не стои гордо Голдън Гейт. Огромният мост символ на града и логично стои на всички картички, магнити, ключодържатели и всякакви подобни сувенири от американския град.
Сега напишете в някоя интернет търсачка "Бургас", отидете на изображения и вижте резултата. Мостът, който ще видите, не свързва два бряга и няма кой знае каква прагматична функция. На практика той дори не е точно мост, въпреки че точно така е извстен в Бургас. Мост с главна буква, тъй като това по-скоро е името, което е дадено от бургазлии на този кей, пристан, мостик или както там искате да го наречете.
Бургаският мост също е символ на града и това е неговата най-голяма прилика с големия му брат от Сан Франциско. Разликите: на едните снимки ще видите залеза, а на другите изгрева. Какво да правиш - география... Приликите: и едните, и другите снимки са много красиви.
2) Солници и езера
Ако погледнете двата града на картата, ще забележите, че и двата са заобиколени от вода. Тя е толкова много, че те почти приличат на острови.
Но да оставим картите настрана и да погледнем към тях от въздуха. Няма как да не заблежим многоцветните солни езера в залива на Сан Франсциско, които привличат окото с палитра от червени, зелени, жълти и розови цветове. Местните солници се радват на световна популярност, а снимките им може да намерите във всяка туристическа брошура на града.
Ако фотосите са ви познати, може би вече сте виждали тези от Бургас. Там палитрата от цветове не е толкова богата, но гледката е сходна. Бургаските солници са разположени в южната част на Атанасовското езеро и представляват един своебразен безплатен "СПА център". Водата в тях чиста и хомогенна, с тъмносив до черен цвят и мирис на сероводород от множеството гниещи микроорганизми.
И докато солниците на Сан Франциско са световна атракция, то в Бургас все още славата им е по-скоро на местно ниво. В последните години обаче се прави все повече за привличане на туристи, които да се възползват от безплатните услиги на лечебната луга и кал.
3) Котки
Уличните котки приличат не само изумените погледи на чужденците, а често и на сънародници от вътрешността на България. За софиянци например, където още се опитват да се справят с глутниците бездомни кучтета, гледката определено е странна.
Именно липсата на есествен враг обаче е причината за нарастващата популация от котки в Бургас, които по численост могат да си съперничат само с гларусите, с които пък често влизати в спор за храна.
В последните години общината въвежда все по-строги мерки и глоби за хората, които хранят бездомни котки. Те обаче продължават да се множат и да намират начин да оцелеят. Опитайте се да хванете улична котка, която не желае да бъде уловена, а после се опитайте да я кастритате. И така няколко хиляди пъти.
Български проблеми, ще кажете вероятно. В "Големия Бургас", ако ни позволите да наречем поне веднъж така Сан Франциско, има сходен проблем. Е, там едва ли може да видите семейство котки, които да живее под издъното стълбище на панелния ви блок, но все пак бездомни котки в града има.
Властите в Сан Франциско също въвеждат куп ограничения, с които да намалят популацията им. Малките пухкави създания там изобщо не са толкова безобидни. Те са врат номер 1 на птиците, като са отговорни за 70% от смъртността сред пернатите. За целта се стимулира осиновяването на котка от улицата, като се осигурява безплатна ваксинация и кастрация.
Не знаем дали жителите на Сан Фрнциско приемат котките като символ на града, но там си Музей на котката. Може би Бургас трябва да помисли върху идеята.
