Няколко месеца преди кметския вот "спирането на изборния туризъм" отново стана любима дъвка за парламентарните политически сили. Опитът сочи, че преди избори партиите се активизират на думи, но действията им не водят до резултат. В деловодството на НС са внесени два проекта за изменение на закона за гражданската регистрация, ползата от които също е съмнителна. "Усилията" идват на фона на излезлите преди три седмици данни на регионалното министерство за преселението на хиляди българи основно към обезлюдяващи региони, за да се преодолее 6-месечната уседналост.
Съвместният проект на Реформаторския блок (РБ) и Патриотичния фронт (ПФ) се отнася за броя на живущите на един адрес. В момента за регистрация по постоянен адрес няма ограничения, а по настоящ може да се впишат "не повече от три пъти от лицата, които обичайно могат да обитават жилището". РБ и ПФ настояват таванът за вписване и по двата вида адрес да е най-много два пъти над "обичайно обитаващите". Спорните моменти са два. Първо, законопроектът позволява изключения за роднини, т.е. ромските фамилии, които са основен инструмент в изборния туризъм, пак ще могат да променят адресите си. Второ, дефиницията "лицата, които обичайно могат да обитават жилището", е твърде неясна. Тя съществува сега и позволява тълкувания. РБ и ПФ предлагат "обичайното обитаване" да се изчислява така - разгънатата застроена площ на жилището се дели на броя на обитателите, като на едно лице не бива да се падат по-малко от 15 кв. м. Това значи четиричленно семейство да се регистрира върху не по-малко от 60 кв. м жилище. Много фамилии обаче делят по-малка площ.
РБ и ПФ предлагат още в местата за подслон регистрацията да е максимум 4 месеца. Спорният момент тук е доколко настаняването в хотели, мотели и т.н. се ползва при изборен туризъм.
Проектът на БСП също въвежда таван по постоянен адрес (не повече от три пъти от "обичайно обитаващите"), но цели основно засилен контрол - чрез глоби от 500 до 3000 лв., както и анулиране на неправомерна регистрация. В промените е записано, че кметовете трябва да извършват проверки на незаконни регистрации при "писмен сигнал, по сигнал на собственика или по собствена инициатива", но не става ясно трябва ли да предприемат нещо, ако няма официални жалби.
В парламента отлежава и по-стар проект - на ДПС, за изменение на закона за гражданската регистрация. Той позволява създаването на "служебен временен адрес" и не е насочен към ограничавания на изборния туризъм, а директно го насърчава.
В МИНАЛОТО
Баталиите около адресните регистрации обикновено настават непосредствено преди местни избори. През 2007 г. ДСБ неуспешно внесе проект гласуването да се извършва само по постоянен адрес. Четири години по-късно БСП след множество сигнали за преселение на електорат предложи вотът да се извърши по старата регистрация, т.е. новите адреси да не важат. Управляващата ГЕРБ не прие идеята, но на свой ред обеща да сложи таван от 10 души за вписване по настоящ адрес. И това не се случи, макар министерството на регионалното развитие да предложи подобна промяна.
СЕГА
Няколко месеца преди кметския вот "спирането на изборния туризъм" отново стана любима дъвка за парламентарните политически сили. Опитът сочи, че преди избори партиите се активизират на думи, но действията им не водят до резултат. В деловодството на НС са внесени два проекта за изменение на закона за гражданската регистрация, ползата от които също е съмнителна. "Усилията" идват на фона на излезлите преди три седмици данни на регионалното министерство за преселението на хиляди българи основно към обезлюдяващи региони, за да се преодолее 6-месечната уседналост.
Съвместният проект на Реформаторския блок (РБ) и Патриотичния фронт (ПФ) се отнася за броя на живущите на един адрес. В момента за регистрация по постоянен адрес няма ограничения, а по настоящ може да се впишат "не повече от три пъти от лицата, които обичайно могат да обитават жилището". РБ и ПФ настояват таванът за вписване и по двата вида адрес да е най-много два пъти над "обичайно обитаващите". Спорните моменти са два. Първо, законопроектът позволява изключения за роднини, т.е. ромските фамилии, които са основен инструмент в изборния туризъм, пак ще могат да променят адресите си. Второ, дефиницията "лицата, които обичайно могат да обитават жилището", е твърде неясна. Тя съществува сега и позволява тълкувания. РБ и ПФ предлагат "обичайното обитаване" да се изчислява така - разгънатата застроена площ на жилището се дели на броя на обитателите, като на едно лице не бива да се падат по-малко от 15 кв. м. Това значи четиричленно семейство да се регистрира върху не по-малко от 60 кв. м жилище. Много фамилии обаче делят по-малка площ.
РБ и ПФ предлагат още в местата за подслон регистрацията да е максимум 4 месеца. Спорният момент тук е доколко настаняването в хотели, мотели и т.н. се ползва при изборен туризъм.
Проектът на БСП също въвежда таван по постоянен адрес (не повече от три пъти от "обичайно обитаващите"), но цели основно засилен контрол - чрез глоби от 500 до 3000 лв., както и анулиране на неправомерна регистрация. В промените е записано, че кметовете трябва да извършват проверки на незаконни регистрации при "писмен сигнал, по сигнал на собственика или по собствена инициатива", но не става ясно трябва ли да предприемат нещо, ако няма официални жалби.
В парламента отлежава и по-стар проект - на ДПС, за изменение на закона за гражданската регистрация. Той позволява създаването на "служебен временен адрес" и не е насочен към ограничавания на изборния туризъм, а директно го насърчава.
В МИНАЛОТО
Баталиите около адресните регистрации обикновено настават непосредствено преди местни избори. През 2007 г. ДСБ неуспешно внесе проект гласуването да се извършва само по постоянен адрес. Четири години по-късно БСП след множество сигнали за преселение на електорат предложи вотът да се извърши по старата регистрация, т.е. новите адреси да не важат. Управляващата ГЕРБ не прие идеята, но на свой ред обеща да сложи таван от 10 души за вписване по настоящ адрес. И това не се случи, макар министерството на регионалното развитие да предложи подобна промяна.
СЕГА
