Баща ми купуваше боб с чували по 160 килограма наведнъж. Сутрин, обед, вечер… няма първо, второ, трето – все незапържен боб със салатка от лук, оцет и олио, малко маслинки и здравословен черен хляб. И така всеки ден. Но въпреки всичко, и четиримата станахме хора с университетско образование... Уважавани хора!
Баща ми беше велик възпитател – в това отношение не мога да се сравнявам с него. Той умееше да направи всичко смислено. Най-често чрез ограничения, оскъдица, чрез създаване на интерес.
Отгледа четири деца – всички с университетско образование. Принципът му беше прост: "Не събирай богатства, които молец ги гризе и ръжда ги пояжда", тоест нещо, което могат да ти вземат.
Докато другите родители се молеха на децата си да хапнат по една лъжица „за мама, за тати, за леля“, а децата отказваха и плюеха кашата, при нас такива неща нямаше. В кухнята имаше един кафез, окачен с верига на тавана, в който се заключваше храната. Когато баща ми се връщаше вечер от работа, отваряше кафеза и вадеше храната. А ние, като малки зверове, бяхме наредени около масичката и чакахме. Ядяхме, тенджерата се захлупваше, заключваше се отново в кафеза, и така до следващото ядене. Няма "ще ядеш ли?" – ядеш, защото друг начин няма. И резултатът? Всички с червени бузки, здрави и силни – като в приказките!
Теодосий Теодосиев е единственият учител в България, награден с почетен диплом от Българския парламент. За дългогодишния си безкористен труд и за издигането на авторитета на България, той е удостоен със званието „Почетен гражданин“ на родния си град Казанлък.
