Всяка година, четем възмутителни коментари из социалните мрежи и сайтове, за това колко излишно и суетно нещо е БАЛЪТ. Колко е пошъл, скъп и префърцунен, как на другия ден всичко е същото и скъпите ни абитуриенти се връщат в реалността. Как “горките” им родители, пръскат луди пари за да направят кефа на децата си и организират пищни тържества, равностойни на цяла сватба. Да, всичко това е факт, балът е доста скъпо удоволствие, но пък, кои сме ние за да съдим цялата тази шумотевица, която други хора са решили да си създадат, носейки радост на децата си и на самите тях.
Скъпи рокли, костюми, обувки, коли и всичко това само за един приказен ден, след който всичко ще си е същото. Отново градски транспорт, дънки и тениска, връщане към нормалния живот. Тогава, защо не? Не живеем ли именно заради такива хубави моменти. Балът бил еквивалент на сватбата, да ама не. Балът е веднъж в живота, за разлика от сватбата, която може да се повтори десетки пъти, особено в наши дни.
Балът е едно такова нещо, което дава право на родителите да се порадват и гордеят с децата си, да поканят приятели с които да споделят радостта си, макар на всички да им е пределно ясно, че едно средно образование не е повод за голямо празнуване. Но пък е повод за стартиране на ново начало, за което и деца, родители и приятели се надяват, че ще бъде цветно, светло и прекрасно.
Балът не е избиване на комплекси, а празник отбелязващ се всяка година, навлязъл в нашата култура, носещ в себе си предпоставка, за краят на безгрижните дни и началото на успешен и щастлив живот, в който живот, абитуриента ще има късмет, ако и сватбата му е веднъж.
Силвана Бодурова
