Авторите на плана „Ран – Ът“: Вие сами сте си виновни за икономическата криза

    Авторите на плана "Ран Ът" - Ричард Ран, Роналд Ът и Марк Блумфийлд гостуваха в България по покана на Института за пазарна икономика и на 31 март вечерта при неголям интерес в една от залите на хотел "Шератон", преди дискусията с тяхно участие, бе прожектиран документалният филм "Преходът, който не стана така, както бе замислен". Ето какво споделя по темата Ричард Ран в интервю за БГНЕС. Успя ли, според Вас, г-н Ран, планът "Ран Ът", във варианта, в който го подготвихте за българското правителство преди 24 г.? Очертахме доста препоръки, много от тях бяха въведени много късно, а други- изобщо не бяха въведени. Да ви дам един пример-препоръчах валутен борд през 1990 г. Доведохме през 1991 г. тук група експерти, сред които главният икономически съветник на г-н Роналд Рейгън, главният икономически съветник на г-жа Тачър и тогава отново очертахме какви мерки трябва да бъдат въведени. А кои мерки се приложиха от Вашия план? От реализираните - валутният борд, който бе приложен през 1997 г., след 7 загубени години след периода, в който ние го препоръчахме. Част от приватизацията също бе изгубена- така че бих нарекъл тази мярка частичен успех. Сега вече се въведе единната данъчна ставка върху доходите, която е много добра. И много други реформи в земеделието. В България планът "Ран Ът" е синоним на разруха - стопанска, културна, духовна. Ако можете да си позволите малко искреност бих желала да ми отговорите - не се ли възползвахте от екипа на проекта, вашите и наши икономисти, от пазарната "девственост" и алчността на отиващата си номенклатура в началото на прехода? Когато пристигнахме икономиката на България беше в колапс, тя не функционираше. Така че ние се опитвахме да разработим мерки, чрез които да я съживим. Да я приведем в движение, защото старите държавни компании не функционираха, държавата нямаше чужда валута. Така че ние натискахме да се осигури свободна търговия, да се намалят регулациите, да се създаде възможност за частен бизнес, както и да се освободи пазарът... Но сега България има много по-лоши показатели от преди и икономиката ни е почти ликвидирана... Българската икономика не се придвижи така, както бе при балтийските държави, Естония, например, но пък се справихте добре в сравнение с други държави. И, примерно, процентите на растеж в България са доста по-високи, отколкото другаде. А това можете ли да го обясните на 99 % от българите, които имат проблем с изхранването, с плащането на сметките си? Иначе макроикономически наистина стоим добре. Доходът на глава от населението в България е почти три пъти по-висок отпреди 20 г. И условията са значително по-добри. Инфлацията смятахте ли я? Всяка една обективна мярка, всеки един измерител, който можем да споменем е на много по-добро ниво, отколкото в миналите години. Българите са свободни да пътуват. Когато, примерно, за първи път дойдох в България хората се страхуваха да говорят свободно, журналисти изобщо не смееха да вземат интервю ... Ние наистина имаме тази свобода, но нямаме икономическата свобода. Не е толкова лесно у нас да се прави бизнес и това е мнението масово на предприемачите ни. Има прекалено много корупция и това е един от проблемите, с който не успяхте да се справите. Когато имаш държавен монопол нямаш никаква свобода - държавата ви казваше какво да потребявате. Сега българите имат свободата да си купят всяко едно нещо, което друг човек по света иска да си купи и да правите бизнес... Прекалено много корупция и бюрокрация имате все още, но, все пак, имате свободата да предприемате бизнес стъпки. Неолибералният модел в момента е оспорван навсякъде по света от ключови икономисти и анализатори като, примерно, Джоузеф Стиглиц и Нуриел Рубини, на срещите в Давос се коментира неведнъж това- вашето мнение какво е? Смятате ли, че все още има живот в този модел? Не знам точно какво имате пред вид като казвате неолиберален модел- знам кое действа и кое не. Свободният пазар работи, ниското ниво на данъчното облагане, свободната търговия са успешно работещи, поддържането на държавните разходи е ниско, има стабилна валута, както и върховенство на закона, най-важно- да имаме компетентни съдии, а също и опазването на основните права. Ако всички тези неща продължавате да ги поддържате както в Чили, в Южна Корея, в Хонконг, този модел работи. В Естония - също. Държавната намеса, социализмът, това са неща, които не работят, които водят до провал. Кажете ми, икономическата инвазия като модел и практика на неолибералния капитализъм, на "демократичния капитализъм", както Вие го наричате, не е ли просто начин да се придобиват нови пазари? Не става ли същото и с Украйна? В Украйна имаме капитализъм, който ние наричаме крони капитализъм или капитализмът на престъпниците. Украинската икономика се контролира все още от предприятия, които, може би, не се държат вече от държавата, но собствениците им са хора, които се ползват от специални привилегии, били са близо до държавата. Икономики, обаче, които имат реален свободен пазар като Швейцария, Естония, дори и Швеция - там, в тези икономики виждаме много добри резултати. Но там, където имаме тесни връзки между бизнесмените и правителството хората страдат. Между нас, колегите, говорим, че крони капитализмът е измислен като една хитринка, с която да се замажат неуспехите на неолиберализма... Не знам какво имате пред вид, когато кажете неолиберализъм, не знам какво означава този термин. Това е пълната приватизация и всичко, което направихте с Вашия план или по-точно, принципите, които залегнаха в този проект. Да, има ситуации, при които държавата контролира всичко, но имаме и другата ситуация - свободният пазар. А няма ли и нещо средно - това, което правят в Китай? Китай е интересен случай, той не е нещо средно. По-скоро там част от икономиката е свободна, можеш да създадеш собствено предприятие, можеш да се занимаваш със свободна търговия. Има и други части от икономиката, които са силно контролирани като финансовия сектор, банките- там все още всичко е една бъркотия. Ами, че той, финансовият сектор, се ползва от пълна свобода - там все още няма закон за облагане на финансовите трансакции... Финансовият капитал се ползва от пълната свобода, за него няма толкова сериозна регулация, независимо от труса през 2008 г. Банките /в Китай- бел.р./ са предимно държавна собственост, много малко от банките са частни. В едно интервю казвате, че препоръчвате на европейските държави добивът на шистов газ, за да се избегне зависимостта им от Русия. Същото ли съветвате и България? И се говори, че имате партньори от една политическа партия... България може да стане изцяло енергийно независима, защото разполагате с ресурсите. Ние в нашата програма сме препоръчали да приватизирате правата на вторично обслужване, както е направено в САЩ. Но вие не го направихте. В резултат на това станахте зависими от руснаците, т.е. вие сами се простреляхте в стъпалото, точно както да се опиташ да избягаш от затвора, обаче да си заключиш сам вратата. А случайно ли е Вашето посещение тук, по едно и също време с визитата на помощник- държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд? Не знаех изобщо, че тя ще бъде в страната. /Смее се-бел.р./ Вие познавате ли я? Не. Ричард Ран е бивш главен икономист и вицепрезидент на Националната търговска камара на САЩ, с България го свързва създаденият през 1993 г. Институт за пазарна икономика. Председател е на Института за глобален икономически растеж.