Антон Мудев е на 29 години, от Бургас. Семеен е и има 7-годишен син. Преди броени дни младият мъж е претърпял страшен инцидент и е истинско чудо, че е останал жив! Мудев сам потърси репортера на „ШОУ“, за да разкаже на цяла България за потреса да паднеш от 8-ия етаж с асансьор и да оцелееш!
- Каква е вашата история, която ви накара да се обърнете към вестник „ШОУ”?
- Живея в апартамент на осмия етаж в крилото на блок 76 „А“ в бургаския жк „Славейков“. На 28 април се качих на асансьора, за да сляза до долу. Той тръгна нормално, но от седмия етаж изведнъж полетя надолу със страшна скорост! Нямам спомен как съм стигнал до третия етаж, където спря рязко.
- През това време вие успяхте ли да реагирате по някакъв начин?
- Едва успях да клекна, и то не напълно. Бях чувал, че при такива случаи така трябва да се постъпва – не трябва да си изправен и стегнат, за да не ти се счупи гръбнакът, а най-много да ти се строшат крак или ребра, когато паднеш долу...
- Но какво ви е спасило, за да не се разбиете?
- Нямам представа! Явно това, че асансьорът е увиснал на въжетата – поне така ми казаха от стандартизацията, където на 7 май отидох да подам жалба – заради почивните дни аз се оплаках по-късно.
- Струва ми се, че нещо в отговора на длъжностните лица ви смущава?
- Според изискванията спирачката трябва да „хване“, след като при такава ситуация асансьорът е изминал от 70 сантиметра до 1 метър! А разстоянието от седмия до третия етаж е доста по-голямо! Те казват също, че спирачката „заковава“ рязко – все едно се блъскаш в бетон! А тя „подскочи” два пъти и чак тогава спря!
- А какво ви беше усещането? Осъзнахте ли в момента какво става – предполагам, че сте изпитали много силен стрес? Успяхте ли да съхраните някакви спомени от инцидента?
- Усещането няма как да се опише! Спомням си, че ритнах вратата на асансьора, преди да изляза, но
Оттам нататък не помня вече нищо –
вероятно съм успял да хвана и да дръпна ръчката, и да отворя вратата. Позвъних на домоуправителя и му казах: „Май се скъсаха въжетата на асансьора“ - така си помислих тогава. И тръгнах да вземам детето си от училище. Едва един час след това започнах да осъзнавам какво ми се е случило и какво е можело да стане...
- Защо - да не би да се е случило още нещо, което да ви е подействало като последната капка, която е преляла чашата?
- Разбрах от домоуправителя, че след като съм излязъл от блока, се е чул някакъв зверски гръм – двигателят на асансьора се беше откъснал от постамента, където стои - скъсали се шпилките, и беше паднал целият! Сега си стои в ъгъла на асансьорното – там, където отхвръкнал!
- И сега 32 семейства, които живеете във входа, сте без асансьор?
- Ние вече събрахме пари за ремонта, но чакаме, понеже трябва да мине комисия от стандартизацията, на които съобщих за случилото се, и да изготви констативен протокол. Впрочем те веднъж минали, но никой от нас не е присъствал, а по закон проверката трябва да се осъществи в мое или на домоуправителя присъствие. Наложи се да отида пак в стандартизацията и да ги питам защо без нас са проверявали. Оправдаха се, че съм бил на работа, а мен никой не ме беше предупредил предварително. Настоях комисията повторно да мине на оглед. Вечерта са дошли и в присъствието на домоуправителя и на още един човек от входа са направили оглед – аз бях нощна смяна. Сега ги чакаме да изготвят протокола със становището си, но вече доста го забавиха... От фирмата, която поддържа асансьора, обаче казаха, че дори и да получим протокола, няма да го отремонтират веднага, защото и те искали да наемат друга комисия. Ще почакаме и втората да мине, и ако трябва - аз от своя страна ще повикам трета комисия.
- Смятате ли, че ще се наложи да ангажирате трета комисия?
- Няма да се изненадам - вече не вярваме на никого! Явно, че информация изтича от всякъде - 20 минути, след като подадох жалбата, от фирмата, която се занимава с поддръжката и ремонта на асансьора ни, ми се обадиха на личния телефон, а аз не бях оставил номера му!?! Поискаха да се видят с мен. Срещнах се с млад мъж, май е син на собственика на фирмата. Той настоя да си оттеглим жалбата, защото щели много „да ги дърпат и да ги разпитват”!?! Казах му:
„Ти нормален ли си?
Ами ако беше синът ми вътре, или някое друго дете, какво щеше да стане с тях?“. „Нищо нямаше да стане. Той, асансьорът, му няма нищо, само бърка режимите. Пък и нали спря!...“, се опита да ме „успокои” той. „Да, спря, ама няколко минути след това му се скъсаха шпилките и двигателят се сгромоляса“, отбелязах аз. Той обаче продължи да ме уговаря да си оттегля жалбата, за да им спестя неприятностите.
Но аз вече съм решил - не само че няма да я оттегля, но съм си взел адвокат и ще ги съдя! Само чакам да ми изготвят епикризата от болницата.
- От фирмата, която поддържа асансьора ви, явно доста са се притеснили...
- Вероятно има за какво. Всеки месец ние им плащаме по 40 лева, а те на всеки 10 дена би трябвало да проверяват асансьора ни в какво състояние е и да попълват някакъв журнал. Но това дали се спазва – не знам!...
- А как се чувствате сега?
- Стресът, който изпитах, беше много голям. До 30 април аз не можах да спя – вечер се унасях за десетина минути и се сепвах. Едва след това започнах да осъзнавам, че е станало истинско чудо, благодарение на което аз съм останал жив! Но безсънието ми продължава. Сега обикалям по доктори, пия разни хапчета и се страхувам да не ми се отключат и други заболявания...
Марина Шиварова, БЛИЦ, Шоу
Антон Мудев е на 29 години, от Бургас. Семеен е и има 7-годишен син. Преди броени дни младият мъж е претърпял страшен инцидент и е истинско чудо, че е останал жив! Мудев сам потърси репортера на „ШОУ“, за да разкаже на цяла България за потреса да паднеш от 8-ия етаж с асансьор и да оцелееш!
- Каква е вашата история, която ви накара да се обърнете към вестник „ШОУ”?
- Живея в апартамент на осмия етаж в крилото на блок 76 „А“ в бургаския жк „Славейков“. На 28 април се качих на асансьора, за да сляза до долу. Той тръгна нормално, но от седмия етаж изведнъж полетя надолу със страшна скорост! Нямам спомен как съм стигнал до третия етаж, където спря рязко.
- През това време вие успяхте ли да реагирате по някакъв начин?
- Едва успях да клекна, и то не напълно. Бях чувал, че при такива случаи така трябва да се постъпва – не трябва да си изправен и стегнат, за да не ти се счупи гръбнакът, а най-много да ти се строшат крак или ребра, когато паднеш долу...
- Но какво ви е спасило, за да не се разбиете?
- Нямам представа! Явно това, че асансьорът е увиснал на въжетата – поне така ми казаха от стандартизацията, където на 7 май отидох да подам жалба – заради почивните дни аз се оплаках по-късно.
- Струва ми се, че нещо в отговора на длъжностните лица ви смущава?
- Според изискванията спирачката трябва да „хване“, след като при такава ситуация асансьорът е изминал от 70 сантиметра до 1 метър! А разстоянието от седмия до третия етаж е доста по-голямо! Те казват също, че спирачката „заковава“ рязко – все едно се блъскаш в бетон! А тя „подскочи” два пъти и чак тогава спря!
- А какво ви беше усещането? Осъзнахте ли в момента какво става – предполагам, че сте изпитали много силен стрес? Успяхте ли да съхраните някакви спомени от инцидента?
- Усещането няма как да се опише! Спомням си, че ритнах вратата на асансьора, преди да изляза, но
Оттам нататък не помня вече нищо –
вероятно съм успял да хвана и да дръпна ръчката, и да отворя вратата. Позвъних на домоуправителя и му казах: „Май се скъсаха въжетата на асансьора“ - така си помислих тогава. И тръгнах да вземам детето си от училище. Едва един час след това започнах да осъзнавам какво ми се е случило и какво е можело да стане...
- Защо - да не би да се е случило още нещо, което да ви е подействало като последната капка, която е преляла чашата?
- Разбрах от домоуправителя, че след като съм излязъл от блока, се е чул някакъв зверски гръм – двигателят на асансьора се беше откъснал от постамента, където стои - скъсали се шпилките, и беше паднал целият! Сега си стои в ъгъла на асансьорното – там, където отхвръкнал!
- И сега 32 семейства, които живеете във входа, сте без асансьор?
- Ние вече събрахме пари за ремонта, но чакаме, понеже трябва да мине комисия от стандартизацията, на които съобщих за случилото се, и да изготви констативен протокол. Впрочем те веднъж минали, но никой от нас не е присъствал, а по закон проверката трябва да се осъществи в мое или на домоуправителя присъствие. Наложи се да отида пак в стандартизацията и да ги питам защо без нас са проверявали. Оправдаха се, че съм бил на работа, а мен никой не ме беше предупредил предварително. Настоях комисията повторно да мине на оглед. Вечерта са дошли и в присъствието на домоуправителя и на още един човек от входа са направили оглед – аз бях нощна смяна. Сега ги чакаме да изготвят протокола със становището си, но вече доста го забавиха... От фирмата, която поддържа асансьора, обаче казаха, че дори и да получим протокола, няма да го отремонтират веднага, защото и те искали да наемат друга комисия. Ще почакаме и втората да мине, и ако трябва - аз от своя страна ще повикам трета комисия.
- Смятате ли, че ще се наложи да ангажирате трета комисия?
- Няма да се изненадам - вече не вярваме на никого! Явно, че информация изтича от всякъде - 20 минути, след като подадох жалбата, от фирмата, която се занимава с поддръжката и ремонта на асансьора ни, ми се обадиха на личния телефон, а аз не бях оставил номера му!?! Поискаха да се видят с мен. Срещнах се с млад мъж, май е син на собственика на фирмата. Той настоя да си оттеглим жалбата, защото щели много „да ги дърпат и да ги разпитват”!?! Казах му:
„Ти нормален ли си?
Ами ако беше синът ми вътре, или някое друго дете, какво щеше да стане с тях?“. „Нищо нямаше да стане. Той, асансьорът, му няма нищо, само бърка режимите. Пък и нали спря!...“, се опита да ме „успокои” той. „Да, спря, ама няколко минути след това му се скъсаха шпилките и двигателят се сгромоляса“, отбелязах аз. Той обаче продължи да ме уговаря да си оттегля жалбата, за да им спестя неприятностите.
Но аз вече съм решил - не само че няма да я оттегля, но съм си взел адвокат и ще ги съдя! Само чакам да ми изготвят епикризата от болницата.
- От фирмата, която поддържа асансьора ви, явно доста са се притеснили...
- Вероятно има за какво. Всеки месец ние им плащаме по 40 лева, а те на всеки 10 дена би трябвало да проверяват асансьора ни в какво състояние е и да попълват някакъв журнал. Но това дали се спазва – не знам!...
- А как се чувствате сега?
- Стресът, който изпитах, беше много голям. До 30 април аз не можах да спя – вечер се унасях за десетина минути и се сепвах. Едва след това започнах да осъзнавам, че е станало истинско чудо, благодарение на което аз съм останал жив! Но безсънието ми продължава. Сега обикалям по доктори, пия разни хапчета и се страхувам да не ми се отключат и други заболявания...
Марина Шиварова, БЛИЦ, Шоу
