Не САЩ, а ЕС е главният враг на Москва. И затова Кремъл се опитва да разедини европейците. Прави го с най-различни средства, включително купувайки цели парламенти - например в България, твърди историкът Тимъти Снайдър.
Тимъти Снайдър, който преподава в Йейлския университет, през последните месеци публикува поредица от статии и интервюта в редица големи международни медии. Снайдър защитава правото на украинците сами да решават съдбата си и критикува политиката на Путин, който, според него, просто отказва да признае, че Украйна съществува. Историкът изтъква и много грешки на така наречения „Западен свят".
Според него Европа не умее да защитава собствените си интереси и остава пасивна, докато официалната руска пропаганда ? приписва какви ли не грехове, включително и съучастие в свалянето на бившия украински президент Янукович. Европа не бива да отстъпва пред претенциите на Кремъл, че Украйна е руска сфера на влияние, Европа е длъжна да покаже морална устойчивост и да защитава своите либерални ценности, свободата, върховенството на закона и правото на самоопределение, твърди историкът. Украинската криза поставя целия Запад на голямо изпитание, убеден е Снайдър, който в статиите и интервютата си описва точно параметрите на това изпитание.
Мирогледът на Путин
Според Снайдър, руско-украинската криза онагледява две различни схващания за политиката. Първото гласи, че политиката е доброволно сдружаване на хора с определена цел - както се случи на киевския Майдан. Второто схващане тълкува политиката най-вече като низ от тайни споразумения, които се постигат далеч от очите на хората. Историкът вярва в индивида и неговата политическа воля - той смята, че мнозинството от украинците са изразили именно тази воля и стремежа си към независимост. Но в мирогледа на Путин няма място за такова нещо, там просто не се предвижда възможността свободните индивиди да взимат свободни решения. Ето защо за Путин и неговите съмишленици има само едно обяснение: събитията на Майдана са резултат от заговор на външни сили, твърди Тимъти Снайдър.
„В продължение на 40 години Евросъюзът получаваше удовлетворението, че много страни искат да се присъединят към него. И тъкмо разширяването се превърна в негов единствен, голям политически проект. Сега обаче ЕС е изненадан от цели три съвсем нови тенденции. Първо - САЩ станаха доста по-непредвидими. Второ - една голяма страна, каквато е Украйна, в труден за нея момент иска да се приобщи към ЕС. И трето, всъщност най-важното: Русия иска да разруши ЕС". Снайдър прави тази неочаквано остра констатация в интервю за германския седмичник „Ди Цайт". Историкът е убеден, че за сегашното руско ръководство тъкмо Европа е най-опасният враг - най-вече заради общите ценности на европейците, но и заради икономическата мощ на ЕС.
Аналогии с "1984" на Оруел
„В Русия просто заявяват, че западните ценности са невалидни. Сегашното ръководство е убедено, че всеки, който се позовава на тези ценности, е или лицемер, или идиот. Но тези ценности са факт", казва Снайдър и припомня, че в европейските страни правата на гражданите са гарантирани, че никой не може, например, току-така да ти отнеме собственост, както се случва в Русия. А във всички спорни случаи на гражданите е гарантирано правото на честен процес, на какъвто в Русия никой не може да разчита, добавя историкът.
„Но най-важното е друго: отричането на западните ценности в Русия вече се е превърнало в цялостен светоглед. Тамошните хора дори се гордеят, че олицетворяват точно обратното на Европа", казва Снайдър, който в едно свое есе в „Тагесшпигел" сравнява днешна Русия с имагинерния режим от „1984" на Джордж Оруел. Пропагандата, политическата шизофрения, та чак до „Евразия" като една от световните сили - всичко това го има още при Оруел, припомня Снайдър.
Тъкмо във връзка с „Евразия" историкът обяснява защо в момента големият план на Русия е да разруши ЕС: „Руската външна политика взе този курс още преди събитията на Майдана - той произтича от плана за Евразийски съюз. Идеята на Евразийския съюз е, че ЕС представлява идеологическа заплаха за Русия. Разбира се, руското ръководство никога няма да признае, че иска да разруши ЕС. Вместо това признание то изтъква аргумента, че ЕС е декадентен, прогнил и хедонистичен. В действителност обаче Кремъл смята ЕС за заплаха, включително и икономическа. В Москва се опасяват например, че ЕС може да разработи своя собствена, координирана енергийна политика".
Пропагандни клишета
Продължавайки аналогията с „1984" на Оруел, Снайдър дава още примери за противоречивостта на руската пропаганда. Кремъл твърди, че Украйна е попаднала в ръцете на националисти и фашисти, но крайно десните в страната спечелиха едва 2 процента на президентските избори, пише той и обръща внимание на още няколко противоречия. Ако Украйна всъщност не съществува като нация и държава - как тогава може да се твърди, че националистите са толкова силни? И още: московските политици повтарят обвинението във фашизъм, но то е абсурдно. Най-малкото поради това, че приятелите на Путин в ЕС са именно крайно десни партии и политици като Марин льо Пен.
„Как е възможно при това положение да обвиняваш украинците, че са фашисти?", пита Снайдър и взима под лупа още едно от кремълските пропагандни клишета: „Украйна не е получавала покана за членство в НАТО. Преди руската агресия повечето украинци бяха против такова членство. Именно руското нахлуване промени тази нагласа. Нека да го кажа пак: Русия смята за свой главен враг не другиго, а ЕС. Но руското ръководство предпочита да сочи с пръст именно НАТО и по този начин да прехвърля върху САЩ отговорността за случилото се в Украйна. По ирония на съдбата тъкмо във времето, когато САЩ се оттеглят от Европа, Русия ги обвинява, че дърпат конците."
Крайната цел
В интервюто си за „Ди Цайт" Тимъти Снайдър прави дисекция на стратегията на Москва за разрушаването на ЕС - дисекция, в която по адрес на България се изказва едно неочаквано и доста стряскащо предположение: "Първо - Кремъл разчита на подкрепата на крайно десните в Европа, чиято цел е да разрушат институциите на ЕС. Второ - Путин се опитва да си сътрудничи в енергийната сфера с няколко правителства на европейски държави, с които има и идеологическа близост - Унгария е добър пример за това. Трето - руският режим полага усилия да купи парламентите на някои по-слаби страни-членки на ЕС като България и Хърватия. И накрая - Русия води информационна война. Тази война цели не само да попречи на европейците да защитават собствените си интереси, но и да им наложи идиотско-конспиративния наглед на Москва към случващото се по света. Всичко това се върши с една цел: да се разрушат връзките между националните държави в ЕС, защото поотделно те са много по-слаби и уязвими", посочва Снайдър.
