Изминалата седмица мина под знака на светещите очи на паметника на Самуил в София. Дали е гаф това хрумване на скулптора или не, е друг въпрос, но неволно свърши работа на правителството. Медии и обществото повече се занимаваха с "ядрения Самуил", както нарекоха монумента по форумите, отколкото с поскъпването на тока. Така властта свободно сърфираше между различни ставки за увеличение на ел. енергията без да се притеснява от общественото мнение - то бе хипнотизирано от червените очи на Самуил. Те засенчиха и протеста на служителите от МВР и надзирателите от затворите заради пенсионната реформа, по-безболезнено минаха и совалките на здравния министър Петър Москов с изявленията за масови сливания на болници по места, както и издадените /продадени/ от квестори и учители теми по матурите.
Затова добре ще е правителството на Бойко Борисов по-често да поръчва паметници със спорни художествени и естетически хрумвания като кметицата на София Йорданка Фандъкова. Така ще може чудеса да направи. Реформите ще се прокарват с едно щракане на пръст. Представете си какво би станало, ако се пръкне паметник на хан Аспарух с къдрава коса. По време на дебатите за прическата на хана правителството спокойно може да приеме закон за пенсиониране на мъже и жени на 70-годишна възраст. В медийния комфорт здравната каса пък ще отреже като касапин от раз без да й мигне окото половината клинични пътеки и ще прати в амбулатория скъпо платените сложни операции.
Въобще въпросът с паметниците може да се превърне в добра стратегия за оцеляване на всяка власт. Не излиза скъпо, а би се задържала цял мандат, ако всеки месец се издигат спорни паметници от българската история. И местните управници биха се възползвали. Ако беше се появил един Александър Коджакафалията кьосе с метросексуална визия на северния изход на Бургас щеше ли да му направи на някой впечатление огромната тапа преди Сарафово заради ремонта на пътя до летището по никое време. В залисията около паметника Областното пътно управление без никакви притеснения можеше да го прокара чак до Поморие, асфалтирайки цяло лято между колони от автобуси и коли с туристи. С такова "чуствително" общество даже кръстовището на "Трапезица" може да се ремонтира през пиковите юли и август и наесен да е готово. Важното е историческата правда да възтържествува по паметниците, а животът все някой ден ще се оправи...
Велко Тасев Ако Коджакафалията беше кьосе, Трапезица щеше да е кръгово кръстовище наесен
Изминалата седмица мина под знака на светещите очи на паметника на Самуил в София. Дали е гаф това хрумване на скулптора или не, е друг въпрос, но неволно свърши работа на правителството. Медии и обществото повече се занимаваха с "ядрения Самуил", както нарекоха монумента по форумите, отколкото с поскъпването на тока. Така властта свободно сърфираше между различни ставки за увеличение на ел. енергията без да се притеснява от общественото мнение - то бе хипнотизирано от червените очи на Самуил. Те засенчиха и протеста на служителите от МВР и надзирателите от затворите заради пенсионната реформа, по-безболезнено минаха и совалките на здравния министър Петър Москов с изявленията за масови сливания на болници по места, както и издадените /продадени/ от квестори и учители теми по матурите.
Затова добре ще е правителството на Бойко Борисов по-често да поръчва паметници със спорни художествени и естетически хрумвания като кметицата на София Йорданка Фандъкова. Така ще може чудеса да направи. Реформите ще се прокарват с едно щракане на пръст. Представете си какво би станало, ако се пръкне паметник на хан Аспарух с къдрава коса. По време на дебатите за прическата на хана правителството спокойно може да приеме закон за пенсиониране на мъже и жени на 70-годишна възраст. В медийния комфорт здравната каса пък ще отреже като касапин от раз без да й мигне окото половината клинични пътеки и ще прати в амбулатория скъпо платените сложни операции.
Въобще въпросът с паметниците може да се превърне в добра стратегия за оцеляване на всяка власт. Не излиза скъпо, а би се задържала цял мандат, ако всеки месец се издигат спорни паметници от българската история. И местните управници биха се възползвали. Ако беше се появил един Александър Коджакафалията кьосе с метросексуална визия на северния изход на Бургас щеше ли да му направи на някой впечатление огромната тапа преди Сарафово заради ремонта на пътя до летището по никое време. В залисията около паметника Областното пътно управление без никакви притеснения можеше да го прокара чак до Поморие, асфалтирайки цяло лято между колони от автобуси и коли с туристи. С такова "чуствително" общество даже кръстовището на "Трапезица" може да се ремонтира през пиковите юли и август и наесен да е готово. Важното е историческата правда да възтържествува по паметниците, а животът все някой ден ще се оправи...
Велко Тасев 
