Неделя не е просто последният ден от седмицата. Тя е бутонът „Пауза“ в шумния ни живот. Денят, в който можеш да се усмихнеш без причина, да останеш по-дълго в леглото и да не ти пука за часовника.
Неделя е ароматът на кафе, който не бързаш да изпиеш.
Тя е кучето, което се протяга до теб и те гледа с поглед „айде пак да идем навън“.
Тя е гласът на човека до теб, който казва „днес не правим нищо“ – и това „нищо“ се оказва най-хубавото нещо.
Днес не мисли за понеделник. Той ще дойде така или иначе, със своите задачи, имейли и „спешни“ неща, които в 90% от случаите не са чак толкова спешни.
Днес мисли за това колко е хубаво, че си тук. Че можеш да чуеш, да видиш, да усетиш, да споделиш. Че някой те чака, че имаш какво да дадеш и за какво да се усмихнеш.
Светът не е идеален. Но в неделя няма нужда да бъде.
В неделя просто е.
А ти просто бъди.
