От 30-те години на миналия век, когато витамин С за пръв път е изолиран като самостоятелно вещество (именно от лимоните) са широко разпространени различни – верни и неверни теории за това къде съдържанието му е най-високо, как да си го набавим, в какви дози.
Съвсем не е случайно, че витамин С занимава и научните среди и обикновените хора толкова много – неговите свойства са доказани в различни отношения. Той е мощен имуностимулатор; засилва клетъчната и секреторната защита срещу инфекциозни агенти и мутирали клетки; силен антиоксидант и мн. др. Организмът на почти всички бозайници синтезира Витамин С. Хората обаче не са от тях – те разчитат изцяло на набавянето му чрез храната.
В организма, аскорбиновата киселина (витамин С), действа комплексно с другите витамини и микроелементи, а изследвания показват, че натуралната му форма се усвоява по-лесно от организма и съответно действа по-ефективно.
Цитруси
Най-познати у нас като богат източник на витамин С безспорно са цитрусовите плодове. Лидери сред тях са гуавата и кивито. В 100 г гуава има около 180 мг витамин С, а познатото у нас зелено киви съдържа около 100 мг витамин С в 100 г плод (или около 70 мг в 1 бройка). За сравнение – в 100 г лимонов сок има около 50 мг, а в един портокал – приблизително 70.
Ацерола
Далеч по-богати на витамин С са непознати по нашите географски ширини плодове, които растат в Амазония – сливата Какаду, каму каму и ацеролата. В 100 г от тях се съдържат съответно около 2300-3150 мг, 2700 и 1700 мг витамин С, т.е. над 10 пъти повече от цитрусовите плодове.
Шипка
Витамин С спокойно може да бъде наречен капризен – той не издържа на високи и ниски температури, поради което не се запазва в приготвените сладка, компоти, нектари, защото варенето го унищожава напълно. Също така не може да бъде намерен в замразените плодове и зеленчуци заради ниската температура. Шипката е от богатите на витамин С плодове, познати в нашите географски ширини, но при изсушаването и дългото й съхранение количеството му намалява.
Злато в аптеката
Нуждата на човешкия организъм от Витамин С е безспорна. Въпросът е как да си го набавим, и то качествено. Често, поради липса на информираност, предприемаме стъпки, които в последствие се оказват не дотам ефективни, а понякога дори и вредни. Затова е необходимо да се следи за качеството на продуктите и добавките, както и за оптималния баланс между приеманите всекидневно съставки.
ПИК
От 30-те години на миналия век, когато витамин С за пръв път е изолиран като самостоятелно вещество (именно от лимоните) са широко разпространени различни – верни и неверни теории за това къде съдържанието му е най-високо, как да си го набавим, в какви дози.
Съвсем не е случайно, че витамин С занимава и научните среди и обикновените хора толкова много – неговите свойства са доказани в различни отношения. Той е мощен имуностимулатор; засилва клетъчната и секреторната защита срещу инфекциозни агенти и мутирали клетки; силен антиоксидант и мн. др. Организмът на почти всички бозайници синтезира Витамин С. Хората обаче не са от тях – те разчитат изцяло на набавянето му чрез храната.
В организма, аскорбиновата киселина (витамин С), действа комплексно с другите витамини и микроелементи, а изследвания показват, че натуралната му форма се усвоява по-лесно от организма и съответно действа по-ефективно.
Цитруси
Най-познати у нас като богат източник на витамин С безспорно са цитрусовите плодове. Лидери сред тях са гуавата и кивито. В 100 г гуава има около 180 мг витамин С, а познатото у нас зелено киви съдържа около 100 мг витамин С в 100 г плод (или около 70 мг в 1 бройка). За сравнение – в 100 г лимонов сок има около 50 мг, а в един портокал – приблизително 70.
Ацерола
Далеч по-богати на витамин С са непознати по нашите географски ширини плодове, които растат в Амазония – сливата Какаду, каму каму и ацеролата. В 100 г от тях се съдържат съответно около 2300-3150 мг, 2700 и 1700 мг витамин С, т.е. над 10 пъти повече от цитрусовите плодове.
Шипка
Витамин С спокойно може да бъде наречен капризен – той не издържа на високи и ниски температури, поради което не се запазва в приготвените сладка, компоти, нектари, защото варенето го унищожава напълно. Също така не може да бъде намерен в замразените плодове и зеленчуци заради ниската температура. Шипката е от богатите на витамин С плодове, познати в нашите географски ширини, но при изсушаването и дългото й съхранение количеството му намалява.
Злато в аптеката
Нуждата на човешкия организъм от Витамин С е безспорна. Въпросът е как да си го набавим, и то качествено. Често, поради липса на информираност, предприемаме стъпки, които в последствие се оказват не дотам ефективни, а понякога дори и вредни. Затова е необходимо да се следи за качеството на продуктите и добавките, както и за оптималния баланс между приеманите всекидневно съставки.
ПИК
