Предстои ви изпит или презентация пред публика, времето напредва, а вие сте неуверени, става ви горещо, в ума ви се сражават армии от мисли и всички са в посока: „Няма да се справя… ами ако се изложа… ужасно се притеснявам, …” Познат ли ви е този сценарий?
И на мен ми е до болка познат. Но какво се случва с нас в такъв момент? Защо и от какво се страхуваме? Кое ни кара да се чувстваме по този начин? Подготвяли сме се дълго време… научили сме всичко за изпита, няма причина да не се справим с него, но колкото повече времето наближава, ставаме по-неуверени в собствените си способности и знания. И когато се изправим пред публиката или застанем пред празния лист, се случва следното: или изведнъж паниката ни обзема и сякаш всички знания се изпаряват от ума ни или се мобилизираме, вземаме се в ръце, успокояваме се… и се справяме със ситуацията.
А вие как постъпвате в такава ситуация, може би имате други методи за справяне…?
Но нека помислим: Кое ни кара да постъпим по точно определен начин? Защо в единия случай не бихме се справили, а в другия бихме постигнали успех? Каква ли е причината? Сетихте ли се вече?
Това е самооценката! А какво означава самооценка? Тя е отношението, представата и оценката, която имаме за себе си. И защо е толкова важна?
Самооценката се оформя още в най-ранна възраст и за това спомагат околните. Наблюдавали ли сте дете на 2 или 3 годинки, когато вече е проговорило, то говори за себе си в трето лице, например: „Гого иска играчката“ или „Мамо, Катя бие Гого…”. В тази възраст детето още няма осъзнаване за себе си като личност. Началото на това осъзнаване се поставя от най-близките, а това са родителите, братя, сестри, баби, дядовци /ако живеят заедно/. По-късно това са и учителите, приятелите, съучениците и т.н., но в основата винаги са родителите. Нали сега разбирате колко отговорна е ролята на родителите, защото самооценката на детето започва от тях самите. Ако родителите са израснали в семейство, в което е имало уважение между членовете му, ако са насърчавали детето и са го хвалили за успехите или дори само за усилията, които е полагало, ако е била налице добра комуникация и разбиране, тогава тези родители ще възпитат едно дете с добра самооценка, което ще се справи и с най-трудната ситуация, защото ще има увереността, че може да го постигне.
Ако обаче същите тези родители са израснали в семейна среда, наситена с негативно отношение между членовете, неразбиране, обиди, недоверие и несигурност, ако често повтарят на детето, че то не може да се справи, дори че е глупаво и неспособно или от друга страна, ако е налице прекалено голяма загриженост, не позволяваща на детето да се научи да се справя само със ситуациите, да развива своя потенциал, уменията и знанията си, то в по-късна възраст най-вероятно ще изгради една доста ниска самооценка. Именно такива хора, които са възпитавани по този начин са развили неувереност в собствените си способности и именно те или изобщо няма да се справят, или ще се откажат, преди да са опитали.
Оказва се, че самооценката е основната движеща сила в нас, която или ни помага в живота, или ни създава пречки и прегради.
Какво можем да направим в случая? Пораженията вече са нанесени? Има ли начин да повишим самооценката си, за да имаме по-голям шанс в живота си? Истината е, че човек сам много трудно би могъл да повиши самооценката си, дори смея да твърдя, че почти е невъзможно.
Но ще побързам да ви успокоя – ИМА НАЧИН! Нищо не е напълно изгубено. Въпреки, че повишаването на самооценката е процес и няма как да се промени за един ден, имате шанса да се възползвате от уникална техника, която предлагаме в нашия център! Ако сте разпознали себе си, като човек с ниска самооценка, НЕ ГУБЕТЕ ВРЕМЕ! Не отлагайте, сега имате възможността да се освободите от неувереността, срама и липсата на достойнство, които толкова години са ви създавали неудобства и проблеми. Не забравяйте, ВИЕ СТЕ ВАЖНИ И ЗАСЛУЖАВАТЕ НАЙ-ДОБРОТО!
Автор: Антоанета Георгиева, психолог 
Предстои ви изпит или презентация пред публика, времето напредва, а вие сте неуверени, става ви горещо, в ума ви се сражават армии от мисли и всички са в посока: „Няма да се справя… ами ако се изложа… ужасно се притеснявам, …” Познат ли ви е този сценарий?
И на мен ми е до болка познат. Но какво се случва с нас в такъв момент? Защо и от какво се страхуваме? Кое ни кара да се чувстваме по този начин? Подготвяли сме се дълго време… научили сме всичко за изпита, няма причина да не се справим с него, но колкото повече времето наближава, ставаме по-неуверени в собствените си способности и знания. И когато се изправим пред публиката или застанем пред празния лист, се случва следното: или изведнъж паниката ни обзема и сякаш всички знания се изпаряват от ума ни или се мобилизираме, вземаме се в ръце, успокояваме се… и се справяме със ситуацията.
А вие как постъпвате в такава ситуация, може би имате други методи за справяне…?
Но нека помислим: Кое ни кара да постъпим по точно определен начин? Защо в единия случай не бихме се справили, а в другия бихме постигнали успех? Каква ли е причината? Сетихте ли се вече?
Това е самооценката! А какво означава самооценка? Тя е отношението, представата и оценката, която имаме за себе си. И защо е толкова важна?
Самооценката се оформя още в най-ранна възраст и за това спомагат околните. Наблюдавали ли сте дете на 2 или 3 годинки, когато вече е проговорило, то говори за себе си в трето лице, например: „Гого иска играчката“ или „Мамо, Катя бие Гого…”. В тази възраст детето още няма осъзнаване за себе си като личност. Началото на това осъзнаване се поставя от най-близките, а това са родителите, братя, сестри, баби, дядовци /ако живеят заедно/. По-късно това са и учителите, приятелите, съучениците и т.н., но в основата винаги са родителите. Нали сега разбирате колко отговорна е ролята на родителите, защото самооценката на детето започва от тях самите. Ако родителите са израснали в семейство, в което е имало уважение между членовете му, ако са насърчавали детето и са го хвалили за успехите или дори само за усилията, които е полагало, ако е била налице добра комуникация и разбиране, тогава тези родители ще възпитат едно дете с добра самооценка, което ще се справи и с най-трудната ситуация, защото ще има увереността, че може да го постигне.
Ако обаче същите тези родители са израснали в семейна среда, наситена с негативно отношение между членовете, неразбиране, обиди, недоверие и несигурност, ако често повтарят на детето, че то не може да се справи, дори че е глупаво и неспособно или от друга страна, ако е налице прекалено голяма загриженост, не позволяваща на детето да се научи да се справя само със ситуациите, да развива своя потенциал, уменията и знанията си, то в по-късна възраст най-вероятно ще изгради една доста ниска самооценка. Именно такива хора, които са възпитавани по този начин са развили неувереност в собствените си способности и именно те или изобщо няма да се справят, или ще се откажат, преди да са опитали.
Оказва се, че самооценката е основната движеща сила в нас, която или ни помага в живота, или ни създава пречки и прегради.
Какво можем да направим в случая? Пораженията вече са нанесени? Има ли начин да повишим самооценката си, за да имаме по-голям шанс в живота си? Истината е, че човек сам много трудно би могъл да повиши самооценката си, дори смея да твърдя, че почти е невъзможно.
Но ще побързам да ви успокоя – ИМА НАЧИН! Нищо не е напълно изгубено. Въпреки, че повишаването на самооценката е процес и няма как да се промени за един ден, имате шанса да се възползвате от уникална техника, която предлагаме в нашия център! Ако сте разпознали себе си, като човек с ниска самооценка, НЕ ГУБЕТЕ ВРЕМЕ! Не отлагайте, сега имате възможността да се освободите от неувереността, срама и липсата на достойнство, които толкова години са ви създавали неудобства и проблеми. Не забравяйте, ВИЕ СТЕ ВАЖНИ И ЗАСЛУЖАВАТЕ НАЙ-ДОБРОТО!
Автор: Антоанета Георгиева, психолог 
