200 души излязоха на протестен автопоход в Бургас срещу лошото отношение на България към Русия, което според хотелиери и брокери им носи само негативи - драстичен спад на руските туристи и клиенти за жилища. Независимо от какви подбуди надуха клаксоните, а те са само икономически, акцията на частниците е безпрецедентна в България. От началото на прехода досега не се е случвало една прослойка граждани да излезе и да се обясни в любов към друга държава. Защо това се случи в Бургас, а не в друг български град?
През последните години въпреки кризата доста народ по морето заживя на по-широко покрай руската инвазия. Като почнеш от собствениците на павилиончета и сергии, минеш през МОЛ-ове, мебелни магазини, брокери и стигнеш до крупните хотелиери. Всичко по веригата увеличаваше обороти през летните месеци благодарение на руснаците. Сега изведнъж се оказа, че кранчето може да секне и морето да се опразни. Което означава, че хиляди хора ще останат безработни или ще свият харчовете си, но лошото е, че компенсация от новите ни приятелски страни от Запада не се очакват. Въпреки нашата бузусловна подкрепа на санкциите срещу Русия, обезщетения от добрата стара Европа там няма да видими. Вместо това го раздаваме по светци от папата - решението на президента Плевнелиев да н присътва на паада в Москва на 9 май дори не може да се окачестви като продължение на външната ни политика, а като евтина самоцензура. За капак дори не поканихме руски представители на честванията на 3 март. Нищо чудно след време да излезе, че финландци и румънци са ни освободили от турско робство. Или пък да се окаже, че въобще го е нямало - тъй и тъй вече в учебниците това понятие е заменено с "османско присъствие". Тези две съвкупности - отлива на руснаци с българската непризнателност вървят ръка за ръка от една година насам, което неминуемо поражда друга противоположност - засилване на русофилските настроения, но не от времето на Каравелов, а от икономическа изгода.
През последните години и германците лека по лека се изнесоха от морето ни въпреки уверенията на държавата за ръст с 5% на година, без да се отчита многократно увеличената леглова база. За тях обаче никой не е тръгнал да развява жълто-черно-червени знамена да ги връща по морето ни. За нас немците са точни, акуратни и дисциплинирани, но не са като руснаците - да харчат толкова много и да има за повече българи. Сантиментът към германците отмина в края на 90-те с валутния борд, когато дойче марката бе закотвена за българския лев и чейнчът се обезсмисли. Въвеждането на еврото пък направо го закопа, а с него и чейнчаджии, бармани и сервитьори. С единната валута за българина няма значение вече от кой ще я вземе - дали от германец, французин или грък, важното е да му влиза в джоба. Споменът за свалените германки на плажовете ни от 80-те също не носи пари. Историята също не храни - за присъединяването на Беломорска Тракия и Македония към Балгария при Третия райх няма вече кой да си спомня, а на младите им е все едно колко голяма е била България преди 70 г. Сега за днешния българин руснаците са новите златни кокошки - оставят си парите в родината ти без да се налага да ходиш на гурбет в Германия. Стига да ги има...
Велко Тасев