Всяка втора сделка с ваканционен имот в района на Кавала се сключва с български купувачи. Това съобщи по време на форум на Национално сдружение „Недвижими имоти“ (НСНИ) в София Николаос Куртидис, представител на строителните предприемачи от района, цитиран от Агенция "Монитор".
По думите на гръцкия бизнесмен 95% от нашенци инвестират в недвижимост на брега на Бяло море. Той припомни, че преди 5-6 години заради кризата в съседната страна пазарът в Гърция е бил замрял и появата на българските купувачи е помогнала много на стабилизирането му в района. „Тогава много гърци бяха принудени, заради дългове към банки или други обстоятелства, да изкарат за продажба излишните си имоти и българите улучиха момента за покупка, защото в периода между 2012 и 2015 година цените бяха на дъното“, обясни Куртидис. Според него през миналата година те са се стабилизирали, а през тази вече има и известен ръст. По негова информация между 2500 и 3000 са българите имащи имоти по северното крайбрежие на Гърция.
Вячеслав Горюнов, вицепрезидент на Руската гилдия на риалторите (РГР) обясни спадът на интереса на руснаците към имотите в България с поевтиняването в Испания, където вече също могат да се намерят жилища за 40-50 хил. евро. Другата причина по думите му е сривът на рублата и икономическата криза в страната след наложените от Запада санкции, накарали много от неговите сънародници да продават имотите си зад граница. Руският експерт Александър Санкин посъветва брокерите у нас да се преборят за по-голямо парче от 20-те милиарда долара, давани годишно от руснаците за имотни инвестиции в чужбина. Според него за целта българските агенции трябва да предоставят повече информация на колегите си в Русия.
Очакванията ни за повече чужди купувачи коментира и Игор Балака, вице-президент на Асоциацията на риалторите в Украйна. По думите му за целта България трябва да има силна реклама и да убеди украинците в предимствата си като дестинация за инвестиции. „В нашата страна им много свободни пари. От 2017 г. вече законно може да бъдат изнасяни в чужбина по 50 000 евро на година“, обясни той и припомни за сделки „на зелено“ направени от негови сънародници, след което те са имали проблеми с поддръжката на купените от тях ваканционни имоти. „Жилищата по крайбрежието на България се конкурират с тези в Украйна, Русия и Грузия“, смята украинският брокер.
Проф. Андрю Баум от Said Business Scholl, Oxford University, определи пазарът на имоти у нас като интересен за чуждите инвеститори, но за да стане той по-привлекателен, трябва да направим общи кампании за реклама на продукта ни със съседни страни. Според него обаче в България липсва достатъчно прозрачност. Британският професор съобщи, че половината от големите фондове за инвестиции в имоти са частни. Те имат свободен ресурс от 23 трлн. евро и търсят къде да ги вложат, но с добра доходност. По думите му те инвестират основно в 25 страни от общо 200 държави в света. „По света се инвестира във всякакви имоти. В Австралия дори има фирма, специализирала се да купува и управлява затвори“, каза още той.
Инвестиционният консултант Добромир Ганев, припомни, че ръст на имотния пазар у нас има само в големите градове. „Миграцията към тях и към столицата няма да продължи безкрайно“, прогнозира той и посъветва строителните предприемачи да бъдат внимателни. По думите му отминали са времената, когато хората бързаха да купят каквото има на пазара и сега избират много внимателно.
Българката Мария Белколева, имаща собствена брокерска агенция за недвижими имоти в Канада обясни на колегите си присъстващи в залата на форума на НСНИ, че никога не определя среща с клиента си на мястото за оглед. „Правя всички възможно клиентът да се чувства специален. За това отивам да го взема от другаде и по пътя се старая да науча повече неща за бъдещия купувач. Така ми е по-лесно да реша какво е най-подходящо за него. Винаги предлагам на клиента си да види и други неща в района, където той си е избрал първия имот“, обясни тя. Белколева добави, че в Канада купувачите или продавачите на имоти могат да работят само с един брокер, като посредническият договор е със срок на действие от една година. Нашенката разказа още, че когато банка й предложи полагащата й се комисионна за доведен клиент теглещ ипотека тя съветва банката съответната сума да бъде намалена от таксите на клиента й, които трезорът му начислява за заема.
