Милен Христов е треньор на елитната юношеска група до 15 години на Нефтохимик. Роден е на 20 март 1977 г., в Сопот. Футболната му кариера минава през отборите на Металик (1995-1998), Нефтохимик (1998-2000, 2001/02), Слънчев бряг (2000/01), Спартак (Варна) (2002-2005) и Черноморец (2005/06). Играл е за Търговище и Хасково, след което отново влиза в отбора на „шейховете“, където играе до края на 2012 г. Финалист е за купата на страната през 2000 г. с Нефтохимик. Има 3 мача за младежкия национален отбор.
Докато е футболист на клуба, през 2011 г., поема най-малката група деца и ги тренира една година. В края на 2012 г. решава да сложи край на футболната си кариера и в началото на следващата година става треньор на набор 2001 г., които води и до днес.Вижте какво сподели пред клубния сайт за работата си като треньор, за удовлетворението, което му носи професията и за трудностите, които среща.
До края на 2012 г. сте футболист на Нефтохимик. Трудно ли взехте решението да сложите край на футболната си кариера?
Реших, че трябва да дам път на младите футболисти. Тогава се състезавахме във „В“ група, помогнах на отбора с каквото мога и влязохме в „Б“ група. Една година помагах да се стабилизираме в „Б“ група и през следващата година ми беше предложена работа в школата и приех. Сметнах, че е време да започна да помагам на клуба като треньор.
Как дойде предложението да бъдете сред треньорите на школата? Имаше ли колебания дали ще се справите?
Първото предложение дойде през 2011 г. от тогавашния директор на клуба Благо Митрев. Докато се състезавах като футболист започнах да тренирам най-малките деца, което продължи един сезон. Той ми се обади един ден между тренировките, извика ме и ми предложи да взема една малка група. До тогава не се бях замислял дали ще мога да се справя с треньорската професия, но той ме убеди и приех. Много ми помогнаха мои бивши колеги футболисти - Малин Орачев и Антон Спасов, дадоха ми полезни идеи и съвети. Тренирах с малките един сезон, но ме помолиха да остана още една година в отбора и ги пое друг треньор. През 2013 г., след като прекратих футболната си кариера ми предложиха да поема набор 2001 г., които тренирам и до днес.
Какви методи използвате в работата си и на какво наблягате в подготовката?
Тренировките са поетапни, набляга се на всичко – правят се обемни тренировки, интензивни, скоростни и силови тренировки. Аз наблягам много на техниката, но всичко е комплексно и трябва да се случва поетапно. В зависимост от мача и противника се избира и тактиката. Подготвяме се за всеки мач по различен начин. Ходим по лагери и провеждаме контролни среши, за да се подготвим максимално добре преди първенствата.
Колко деца тренират в отбора? Има ли интерес към футболисти от други клубове?
В момента сме 21 човека. Има интерес към нашите деца от клубове, които не са по-големи от Нефтохимик, но са с по-добри бази и това привлича децата. Има деца, които бяха поканени в Ботев и Литекс и в момента тренират там. Капитанът на Ботев – Кристиян Добрев е наш възпитаник, също и Тодор Петков, който е титуляр, централен защитник на Ботев Пловдив. Избраха по-добрите условия. На местно ниво има доста желаещи да се включат в отбора на Нефтохимик. От Черноморец имаме около 5 деца в отбора в момента. Винаги са добре дошли, те са бургазлии.
Какво е най-специфичното в работата с 15-годишни младежи?
Те са в трудна възраст и освен, че трябва да бъдеш треньор, трябва да бъдеш и психолог. Това са 21 деца с 21 различни характера. Някои са по-стеснителни, други са по-общителни, затова към всеки трябва да се прилага различен подход. Трудно е, защото не могат да играят всички. Аз избирам тези които показват, че се справят и в това отношение съм безкомпромисен. Всички са еднакви за мен, еднакво ги обичам и уважавам, те знаят, но във футбола е така. Трябва да пуснеш най-добрите, да вземеш решението. Затова сме треньори, за да определим кои са най-добрите. Всичко се прави във името на отбора, за победата.
След 4 години работа с деца, чувствате ли се удовлетворен от треньорската професия?
Да, тази работа ми носи огромно удовлетворение. Професията е трудна, но си заслужава да дадеш време и усилия и да видиш след това как отборът побеждава. Ще се опитам да израсна още като треньор. Имам лиценз „Б“, ще изкарам и „А“. Всеки има някакъв предел на възможностите си и ще дам всичко от себе си да израсна максимално и да достигна най-високо ниво.
Какви са най-големите трудности, които срещате в работата си?
Най-големите трудности са свързани с липсата на база. Това е голям проблем при нас и се отразява на подготовката на футболистите. Тренираме на малки игрища, на които не могат да се проведат качествени тренировки и нямаме хубави тревни настилки. За футбола в България като цяло е много важно да се влагат средства в бази и терени. Треньорите също трябва да бъдат стимулирани да работят. Само така ще има качествени кадри за мъжкия отбор, както и за националния отбор.
Какво още трябва да се промени в базата на Нефтохимик?
Трябва да си имаме едни стадион с нормални размери, на който да тренираме и да играем мачове. Община Бургас има такъв проект и се надяваме се да се реализира. И ние треньорите и деца, всички се надяваме този проект да се осъществи, за да може да се вдигне качеството на тренировките и на мачовете.
Елитната юношеска група U15 постига доста успехи. Последните са победите над Хасково с 3:0 и над Черноморец с 2:0. Какъв е коментарът Ви за тези срещи?
На мача с Черноморец доминирахме през цялото време, владеехме повече топката, създадохме повече голови положения, повече търсехме победата и логично стигнахме до нея, с желание и агресивна игра. Срещата с Хасково премина по същия начин. Естествено, че те са още във фаза на развитието си като футболисти, нормално е да има грешки, но сега е моментът тези грешки да бъдат поправени, за да може да излязат подготвени за мъжкия футбол още от юноши, да знаят тактически правилно как да играят. Важно е когато стигнат до големите първенства да са готови за тях. Това ще улесни работата на треньорите, с които ще работят. Когато влязат в старшата възраст и в мъжкия футбол няма как тепърва да започнат да се учат на тактически системи и на тактическо движение вътре на терена, защото ще излезе че треньорите преди това не са си свършили работата. Така, че е много важно за бъдещите футболисти, които ще преминат в мъжкия футбол да бъдат тактически грамотни.
До момента U15 е на пета позиция във временното класиране. На кое място очаквате да застанат на финала на първенството? Какви са амбициите Ви?
За първа година играем в такова силно първенство и за нас целта е да се класираме в първите пет места, за да може да играем на републиканско първенство от лятото. Момчетата са съсредоточени в тази цел. До сега в мачовете никой не ни е превъзхождал тотално, всички отбори сме стояли равностойно на терена, но не може един отбор само да побеждава, има загуби и равни мачове. Надяваме се да са повече победите и положителните резултати, за да може с времето децата да играят само за победа, както Нефтохимик е играл винаги. Опитваме се да им внушим, че независимо срещу кой отбор играят ,трябва да търсят победата и мисля че го осъзнават и чакат всеки мач с нетърпение. Треньорът на U15 на Нефтохимик Милен Христов: Независимо срещу кoго играем, трябва да търсим победата
Милен Христов е треньор на елитната юношеска група до 15 години на Нефтохимик. Роден е на 20 март 1977 г., в Сопот. Футболната му кариера минава през отборите на Металик (1995-1998), Нефтохимик (1998-2000, 2001/02), Слънчев бряг (2000/01), Спартак (Варна) (2002-2005) и Черноморец (2005/06). Играл е за Търговище и Хасково, след което отново влиза в отбора на „шейховете“, където играе до края на 2012 г. Финалист е за купата на страната през 2000 г. с Нефтохимик. Има 3 мача за младежкия национален отбор.
Докато е футболист на клуба, през 2011 г., поема най-малката група деца и ги тренира една година. В края на 2012 г. решава да сложи край на футболната си кариера и в началото на следващата година става треньор на набор 2001 г., които води и до днес.Вижте какво сподели пред клубния сайт за работата си като треньор, за удовлетворението, което му носи професията и за трудностите, които среща.
До края на 2012 г. сте футболист на Нефтохимик. Трудно ли взехте решението да сложите край на футболната си кариера?
Реших, че трябва да дам път на младите футболисти. Тогава се състезавахме във „В“ група, помогнах на отбора с каквото мога и влязохме в „Б“ група. Една година помагах да се стабилизираме в „Б“ група и през следващата година ми беше предложена работа в школата и приех. Сметнах, че е време да започна да помагам на клуба като треньор.
Как дойде предложението да бъдете сред треньорите на школата? Имаше ли колебания дали ще се справите?
Първото предложение дойде през 2011 г. от тогавашния директор на клуба Благо Митрев. Докато се състезавах като футболист започнах да тренирам най-малките деца, което продължи един сезон. Той ми се обади един ден между тренировките, извика ме и ми предложи да взема една малка група. До тогава не се бях замислял дали ще мога да се справя с треньорската професия, но той ме убеди и приех. Много ми помогнаха мои бивши колеги футболисти - Малин Орачев и Антон Спасов, дадоха ми полезни идеи и съвети. Тренирах с малките един сезон, но ме помолиха да остана още една година в отбора и ги пое друг треньор. През 2013 г., след като прекратих футболната си кариера ми предложиха да поема набор 2001 г., които тренирам и до днес.
Какви методи използвате в работата си и на какво наблягате в подготовката?
Тренировките са поетапни, набляга се на всичко – правят се обемни тренировки, интензивни, скоростни и силови тренировки. Аз наблягам много на техниката, но всичко е комплексно и трябва да се случва поетапно. В зависимост от мача и противника се избира и тактиката. Подготвяме се за всеки мач по различен начин. Ходим по лагери и провеждаме контролни среши, за да се подготвим максимално добре преди първенствата.
Колко деца тренират в отбора? Има ли интерес към футболисти от други клубове?
В момента сме 21 човека. Има интерес към нашите деца от клубове, които не са по-големи от Нефтохимик, но са с по-добри бази и това привлича децата. Има деца, които бяха поканени в Ботев и Литекс и в момента тренират там. Капитанът на Ботев – Кристиян Добрев е наш възпитаник, също и Тодор Петков, който е титуляр, централен защитник на Ботев Пловдив. Избраха по-добрите условия. На местно ниво има доста желаещи да се включат в отбора на Нефтохимик. От Черноморец имаме около 5 деца в отбора в момента. Винаги са добре дошли, те са бургазлии.
Какво е най-специфичното в работата с 15-годишни младежи?
Те са в трудна възраст и освен, че трябва да бъдеш треньор, трябва да бъдеш и психолог. Това са 21 деца с 21 различни характера. Някои са по-стеснителни, други са по-общителни, затова към всеки трябва да се прилага различен подход. Трудно е, защото не могат да играят всички. Аз избирам тези които показват, че се справят и в това отношение съм безкомпромисен. Всички са еднакви за мен, еднакво ги обичам и уважавам, те знаят, но във футбола е така. Трябва да пуснеш най-добрите, да вземеш решението. Затова сме треньори, за да определим кои са най-добрите. Всичко се прави във името на отбора, за победата.
След 4 години работа с деца, чувствате ли се удовлетворен от треньорската професия?
Да, тази работа ми носи огромно удовлетворение. Професията е трудна, но си заслужава да дадеш време и усилия и да видиш след това как отборът побеждава. Ще се опитам да израсна още като треньор. Имам лиценз „Б“, ще изкарам и „А“. Всеки има някакъв предел на възможностите си и ще дам всичко от себе си да израсна максимално и да достигна най-високо ниво.
Какви са най-големите трудности, които срещате в работата си?
Най-големите трудности са свързани с липсата на база. Това е голям проблем при нас и се отразява на подготовката на футболистите. Тренираме на малки игрища, на които не могат да се проведат качествени тренировки и нямаме хубави тревни настилки. За футбола в България като цяло е много важно да се влагат средства в бази и терени. Треньорите също трябва да бъдат стимулирани да работят. Само така ще има качествени кадри за мъжкия отбор, както и за националния отбор.
Какво още трябва да се промени в базата на Нефтохимик?
Трябва да си имаме едни стадион с нормални размери, на който да тренираме и да играем мачове. Община Бургас има такъв проект и се надяваме се да се реализира. И ние треньорите и деца, всички се надяваме този проект да се осъществи, за да може да се вдигне качеството на тренировките и на мачовете.
Елитната юношеска група U15 постига доста успехи. Последните са победите над Хасково с 3:0 и над Черноморец с 2:0. Какъв е коментарът Ви за тези срещи?
На мача с Черноморец доминирахме през цялото време, владеехме повече топката, създадохме повече голови положения, повече търсехме победата и логично стигнахме до нея, с желание и агресивна игра. Срещата с Хасково премина по същия начин. Естествено, че те са още във фаза на развитието си като футболисти, нормално е да има грешки, но сега е моментът тези грешки да бъдат поправени, за да може да излязат подготвени за мъжкия футбол още от юноши, да знаят тактически правилно как да играят. Важно е когато стигнат до големите първенства да са готови за тях. Това ще улесни работата на треньорите, с които ще работят. Когато влязат в старшата възраст и в мъжкия футбол няма как тепърва да започнат да се учат на тактически системи и на тактическо движение вътре на терена, защото ще излезе че треньорите преди това не са си свършили работата. Така, че е много важно за бъдещите футболисти, които ще преминат в мъжкия футбол да бъдат тактически грамотни.
До момента U15 е на пета позиция във временното класиране. На кое място очаквате да застанат на финала на първенството? Какви са амбициите Ви?
За първа година играем в такова силно първенство и за нас целта е да се класираме в първите пет места, за да може да играем на републиканско първенство от лятото. Момчетата са съсредоточени в тази цел. До сега в мачовете никой не ни е превъзхождал тотално, всички отбори сме стояли равностойно на терена, но не може един отбор само да побеждава, има загуби и равни мачове. Надяваме се да са повече победите и положителните резултати, за да може с времето децата да играят само за победа, както Нефтохимик е играл винаги. Опитваме се да им внушим, че независимо срещу кой отбор играят ,трябва да търсят победата и мисля че го осъзнават и чакат всеки мач с нетърпение. 
