Quo vadis е брилянтен исторически роман на полския писател Хенрик Сенкевич. В превод това означава буквално - къде отиваш. Самият роман засяга историческата епоха от упадъка на Римската империя по време на управлението на император Нерон. Това заглавие с пълна сила може да бъде приложено и за управленито на Община Бургас в последните години. Всъщност на Нерон е приписана и крилатата сентенция - "След мен и потоп". Това вече започва да важи в пълна степен и за кмета Димитър Николов и свитата от мнозинството на ГЕРБ в местния парламент.
Вижда се, че градът е в положение на свободно падане. Финансите на общината са в трагично състояние, а в същото време се поема нов дълг от 21 милиона лева. Да, действително тези пари имат обезпечение на книга в КТБ, но тази банка е в изключително неясно положение. Още повече, че сигналите, които идват от нея са все по-тревожни. Така, че съвсем не е ясно кога и дали въобще общината ще си получи тези 21 милиона, които са били депозирани и са блокирани там. Въпреки бодрият тон на Димитър Николов, че става въпрос за "счетоводна операция", поемането на нов дълг вече започва да става опасно. Нека да припомним, че кредитите, които Бургас дължи като община вече са над 65 милиона лева. Наистина висока сума. С новия заем тя ще доближи 90 милиона, което вече е стряскащо.
По-стряскащо обаче е чувството на непогрешимост и откровената арогантност, която лъха от мнозинството. Странно е поведението на общински съветник, който застава и твърди, че проблемите на общината и на КТБ идвали от управлението на правителството на Орешарски. Нека да си спомним, че по времето на мандата на Бойко Борисов същата тази банка се ползваше с невероятно протекции. Тя получи огромчен ресурс от държавата, като депозити, но и раздаде кредити в колосални размери. И точно тогава финнасите й започнаха да светят на червено. Това ставаше именно по време на мандата на ГЕРБ. Твърденията на въпросния съветник са колкото наивни, толкова и смешни. Защото показват една пълна некомпетентност по темата.
Управлението на Димитър Николов се определя като много успешно. Действително за града беше направено много. Това става обаче на твърде висока цена. Голямите дългове, провалените имотни сделки, пилеенето на много пари, както и съмнителните търгове по капиталовата програма са вече съпътсваща част именно от това управление. Нека кметът да обясни какво става с плувния басейн в "Славейков", с Океанариума или пък със стадион Черноморец. Има още много примери, които няма нужда да бъдат изброявани. Защо беше допуснато общината да загуби десетки милиони именно по този начин. Защо стотици декари златна земя реално беше подарена без никаква възвръщаемост. Защо в Бургас няма инвеститори, въпреки високият кредитен рейтинг? Защо няма и социална политика, а нивото на спорта и спортните клубове е потресаващо ниско.
В града се завъртяха стотици милиони, които обаче отлетяха по фирми от различни кръгове и обкръжения. В същото време се натрупаха големи дефицити и дългове, които някой ще трбява да плаща. Това, разбира се ще бъдат обикновените бургазлии. В същото време в местния парламент ГЕРБ и лично председателят на общинския съвте Костантин Луков вече създават условия за пълна диктатура. Луков се държи като господар спрямо съветниците от опозицията и действа от позицията на непогрешим центурион. Това поведение приляга повече на ислямски диктатор, отколкото на демократичен политик, за какъвто той се смята. Чувството на непогрешимост и всесилност у мнозинството вече е явно изразено. То обаче може да изиграе лоша шега на герберите.
В последно време усилено се говори, че кметът Димитър Николов ще стане министър при едно бъдещо правителство на Бойко Борисов. Това може би е неговото желание за кариерно политическо развитие. Въпросът е в какво състояние той ще остави общината и дали наистина неговото управление няма да завърши с фразата на Нерон. Или в да го кажем в съвременен вариант - "След ГЕРБ и потоп."
Quo vadis е брилянтен исторически роман на полския писател Хенрик Сенкевич. В превод това означава буквално - къде отиваш. Самият роман засяга историческата епоха от упадъка на Римската империя по време на управлението на император Нерон. Това заглавие с пълна сила може да бъде приложено и за управленито на Община Бургас в последните години. Всъщност на Нерон е приписана и крилатата сентенция - "След мен и потоп". Това вече започва да важи в пълна степен и за кмета Димитър Николов и свитата от мнозинството на ГЕРБ в местния парламент.
Вижда се, че градът е в положение на свободно падане. Финансите на общината са в трагично състояние, а в същото време се поема нов дълг от 21 милиона лева. Да, действително тези пари имат обезпечение на книга в КТБ, но тази банка е в изключително неясно положение. Още повече, че сигналите, които идват от нея са все по-тревожни. Така, че съвсем не е ясно кога и дали въобще общината ще си получи тези 21 милиона, които са били депозирани и са блокирани там. Въпреки бодрият тон на Димитър Николов, че става въпрос за "счетоводна операция", поемането на нов дълг вече започва да става опасно. Нека да припомним, че кредитите, които Бургас дължи като община вече са над 65 милиона лева. Наистина висока сума. С новия заем тя ще доближи 90 милиона, което вече е стряскащо.
По-стряскащо обаче е чувството на непогрешимост и откровената арогантност, която лъха от мнозинството. Странно е поведението на общински съветник, който застава и твърди, че проблемите на общината и на КТБ идвали от управлението на правителството на Орешарски. Нека да си спомним, че по времето на мандата на Бойко Борисов същата тази банка се ползваше с невероятно протекции. Тя получи огромчен ресурс от държавата, като депозити, но и раздаде кредити в колосални размери. И точно тогава финнасите й започнаха да светят на червено. Това ставаше именно по време на мандата на ГЕРБ. Твърденията на въпросния съветник са колкото наивни, толкова и смешни. Защото показват една пълна некомпетентност по темата.
Управлението на Димитър Николов се определя като много успешно. Действително за града беше направено много. Това става обаче на твърде висока цена. Голямите дългове, провалените имотни сделки, пилеенето на много пари, както и съмнителните търгове по капиталовата програма са вече съпътсваща част именно от това управление. Нека кметът да обясни какво става с плувния басейн в "Славейков", с Океанариума или пък със стадион Черноморец. Има още много примери, които няма нужда да бъдат изброявани. Защо беше допуснато общината да загуби десетки милиони именно по този начин. Защо стотици декари златна земя реално беше подарена без никаква възвръщаемост. Защо в Бургас няма инвеститори, въпреки високият кредитен рейтинг? Защо няма и социална политика, а нивото на спорта и спортните клубове е потресаващо ниско.
В града се завъртяха стотици милиони, които обаче отлетяха по фирми от различни кръгове и обкръжения. В същото време се натрупаха големи дефицити и дългове, които някой ще трбява да плаща. Това, разбира се ще бъдат обикновените бургазлии. В същото време в местния парламент ГЕРБ и лично председателят на общинския съвте Костантин Луков вече създават условия за пълна диктатура. Луков се държи като господар спрямо съветниците от опозицията и действа от позицията на непогрешим центурион. Това поведение приляга повече на ислямски диктатор, отколкото на демократичен политик, за какъвто той се смята. Чувството на непогрешимост и всесилност у мнозинството вече е явно изразено. То обаче може да изиграе лоша шега на герберите.
В последно време усилено се говори, че кметът Димитър Николов ще стане министър при едно бъдещо правителство на Бойко Борисов. Това може би е неговото желание за кариерно политическо развитие. Въпросът е в какво състояние той ще остави общината и дали наистина неговото управление няма да завърши с фразата на Нерон. Или в да го кажем в съвременен вариант - "След ГЕРБ и потоп."
