Тези дни хотелиерите проглушиха света с оплакванията си, че в България липсват квалифицирани кадри в туризма и едва ли не се налага да внасяме гастарбайтери, за да вържат сезона.
Ако ситуацията не беше парадоксална, човек наистина да им повярва на искрената загриженост за развитието на отрасъла. Само, че се получава истински "параграф 22". Защото именно от хотелиерите и ресторантьорите зависи главно дали в туризма ще работят образовани кадри, владеещи по няколко езика, а не мутирали "гларуси" с плажен английски и немски, нереализирани шлосери и залязващи спортисти.
Защото според повечето статистики през последните години най-ниската средна заплата по отрасли се пада в туризма. А тя се изчислява по официални ведомости, което означава, че частниците държат персонала си на малко над минималната заплата и оттам каквото си изкарат отгоре като бакшиши. Това означава, а и действителността по морето го потвърждава, че един сервитьор обикнове почва работа с 400 лв. и оттам, за да си докара заветните хиляда лева, започва голямото надписване на сметките. При барманите с бакшиши не става, затова обикновено ги назначават на 600 лв., но пък си наваксват с разреждане на пиячката. За тези пари обикновено се цанят хора едва завършили средно образование от вътрешността на страната, където и толкова няма да изкарат, но идват по морето с надеждата да забогатеят на принципа "ден година храни". А той не подбира обноски, владеени на езици и други квалификации, защото келнерът от Ямбол с опит в местна кръчма край Тунджа не подбира средства да вади пари и го раздава "след мен и потоп". Защото знае, че за 3-4 месеца по морето после не може да се регистрира в Бюрото по труда и след всяко лято се налага да се преквалифицира с каквото дойде.
Някои хотелиери обясняват недостига на кадри заради сезонната заетост на персонала, но дали ще ги назначат целогодишно, зависи от самите тях. А както нашите капиталисти не са от най-дащните и предпочитат да си сменят джипа след два сезона, отколкото да плащат заплати и осигуровки през зимата. В същото време обаче и те са си право - защо трябва да се набутват след като сезонът по морето е 3-4 месеца най-много и то в Слънчев бряг, докато на юг разчитат главно на юли и август. Затова и българските хотелиери са го измислили - масово карат с по-евтиния ол инклузив и евтина пиячка, за да напълнят курортите. За тези "екстри" под средната ръка турист общо взето му е все едно кой ще го обслужи и липсата на квалифицирани кадри не се усеща. Затова и няма смисъл да вкарваме бесарабски българи - колкото и да е мизерия в Молдова и Украйна едва ли толкова напират да носят табли по кръчмите или просто искат да вземат български паспорт и после - адио България, здравей Германия. Където впрочем бягат квалифицираните кадри в България, но там "ден година храни" си е наистина "ден година храни". Затова и колкото специализирани училища по туризъм да откриваме, посоката ще е същата - към Баварските Алпи или обслужващ персонал на круизите по Рейн, вместо по българското Черноморие.
И това хотелиерите много добре го знаят, но като щрауси си затварят главата в пясъка и измислят всевъзможни причини за недостига на качествен персонал. Не си ли развържат кесията обаче, ще върнат "гларусите" по морето с "айн, цу цвай, цу дрън", който вече и за чейнч не става.
Велко Тасев
Deprecated: strlen(): Passing null to parameter #1 ($string) of type string is deprecated in /home/eburgas/public_html/template/default/post.php on line 318
Тези дни хотелиерите проглушиха света с оплакванията си, че в България липсват квалифицирани кадри в туризма и едва ли не се налага да внасяме гастарбайтери, за да вържат сезона.
Ако ситуацията не беше парадоксална, човек наистина да им повярва на искрената загриженост за развитието на отрасъла. Само, че се получава истински "параграф 22". Защото именно от хотелиерите и ресторантьорите зависи главно дали в туризма ще работят образовани кадри, владеещи по няколко езика, а не мутирали "гларуси" с плажен английски и немски, нереализирани шлосери и залязващи спортисти.
Защото според повечето статистики през последните години най-ниската средна заплата по отрасли се пада в туризма. А тя се изчислява по официални ведомости, което означава, че частниците държат персонала си на малко над минималната заплата и оттам каквото си изкарат отгоре като бакшиши. Това означава, а и действителността по морето го потвърждава, че един сервитьор обикнове почва работа с 400 лв. и оттам, за да си докара заветните хиляда лева, започва голямото надписване на сметките. При барманите с бакшиши не става, затова обикновено ги назначават на 600 лв., но пък си наваксват с разреждане на пиячката. За тези пари обикновено се цанят хора едва завършили средно образование от вътрешността на страната, където и толкова няма да изкарат, но идват по морето с надеждата да забогатеят на принципа "ден година храни". А той не подбира обноски, владеени на езици и други квалификации, защото келнерът от Ямбол с опит в местна кръчма край Тунджа не подбира средства да вади пари и го раздава "след мен и потоп". Защото знае, че за 3-4 месеца по морето после не може да се регистрира в Бюрото по труда и след всяко лято се налага да се преквалифицира с каквото дойде.
Някои хотелиери обясняват недостига на кадри заради сезонната заетост на персонала, но дали ще ги назначат целогодишно, зависи от самите тях. А както нашите капиталисти не са от най-дащните и предпочитат да си сменят джипа след два сезона, отколкото да плащат заплати и осигуровки през зимата. В същото време обаче и те са си право - защо трябва да се набутват след като сезонът по морето е 3-4 месеца най-много и то в Слънчев бряг, докато на юг разчитат главно на юли и август. Затова и българските хотелиери са го измислили - масово карат с по-евтиния ол инклузив и евтина пиячка, за да напълнят курортите. За тези "екстри" под средната ръка турист общо взето му е все едно кой ще го обслужи и липсата на квалифицирани кадри не се усеща. Затова и няма смисъл да вкарваме бесарабски българи - колкото и да е мизерия в Молдова и Украйна едва ли толкова напират да носят табли по кръчмите или просто искат да вземат български паспорт и после - адио България, здравей Германия. Където впрочем бягат квалифицираните кадри в България, но там "ден година храни" си е наистина "ден година храни". Затова и колкото специализирани училища по туризъм да откриваме, посоката ще е същата - към Баварските Алпи или обслужващ персонал на круизите по Рейн, вместо по българското Черноморие.
И това хотелиерите много добре го знаят, но като щрауси си затварят главата в пясъка и измислят всевъзможни причини за недостига на качествен персонал. Не си ли развържат кесията обаче, ще върнат "гларусите" по морето с "айн, цу цвай, цу дрън", който вече и за чейнч не става.
Велко Тасев
