Николета Петрова е оновател на училище “Френе”, което работи с иновативни методи и разработва мултидисциплинарни програми, в които училището е в пряка връзка с възпитаване на ценности, развиващи личността на детето. Във "Френе" основни движещи сили са спокойната среда, в която децата се развиват, вътрешната им мотивация, радостта от ученето и увереността в собствените възможности.
Училището, заедно с читалище “Хамалогика”, са домакини на кинофестивала “(не)Възможното образование” в Бургас. Миналата година той се проведе за първи път в София под егидата на основния организатор "Общност за демократично образование", а тази година негови домакини ще бъдат общо пет града - София, Бургас, Пловдив, Варна и Добрич. Събитието ще се проведе в дните петък, събота и неделя, а програмата му включва селекция от документални филми, които показват предимствата на алтернативното образование с изпробвани световни практики.
За кого е подходящ фестивалът “(не)Възможното образование”?
Фестивалът е подходящ за широка публика от родители, учители, ученици, представители на неправителствения сектор и всички граждани като цяло. Всички сме представители и всички сме въвлечени в образованието на децата – семейството, училището, обществото. Затова прожекциите и дискусите са преназначени за хора, които се интересуват и вярват в промяна в образованието.
Колко и какви прожекции могат да очакват зрителите?
От цялата палитра, която представи списъкът от София, ние се спряхме на пет филма, които обхващат най-глобалните теми в сферата на образованието. Фестивалът ще бъде открит в петък в читалище “Хамалогика” от зам. кмета по култура и образование Йорданка Ананиева. По два филма ще бъдат прожектирани в събота и неделя, като след всеки от филмите във фестивала ще има дискусия със специалист по съответната тема.
Селекията е подбрана така, че да ни покаже добрите примери в световен мащаб. Филмите не са от тази година и ние виждаме в това силната страна на положителния опит, защото те показват, многообразието от различни начини на учене. Можем да се чувстваме спокойни, че не експериментираме на сляпо с методи, които биха дали неясен резултат.
Какво е посланието на фестивала и защо темата е важна за обществото?
Нашият лайтомотив е – “Образование отвъд учебника и отвъд класната стая”. Светът е толкова динамичен, че образованието нито започва, нито свършва с познатите ни методи на преподаване. Неща, които са били важни преди 20 или 30 години като умения и знания, в момента не са ценените и търсените неща. Системата има нужда от реконструкция. Важно е да се отбележи, че ние вярваме в установения ред, но най-много вярваме в новаторското мислене, което децата и подрастващите налагат като нужди на съвременното и бъдещото общество.
Съществува ли добра връзка между родители, ученици и учители в българските училища?
Добрите примери за тази връзка са все още малко. А тя е изключително важна, защото помага на детето да уважава училището като институция, на родителя да бъде спокоен, че детето му се развива и на учителя да се чувства полезен и да знае, че неговата компетентност е ценена. Голяма част от учителите се чувствват затворени и слабо мотивирани, най-вече заради подценяването на труда им.
Какво е мнението ви за нивото на образованието в България и от какви реформи се нуждае то?
Когато говорим за реформа в образованието, бих искала да уточня, че това не бива да се отделя като процес от всички останали процеси по веригата реформи. Аз вярвам във взаимовръзката – за това не можем да отделим нуждата от реформа в образователната система, без да се вложат усилия в реформи и на всички други нива в държавата и в обществото.
Затова хората трябва да се замислим за ценностната си система и от там да бъдат направени първите стъпки към промяната. Когато това се случи, то непременно ще даде резултат и в образователната ни система.
Противоричат ли методите, които се лансират във филмите с тези, които се практикуват в момента в българските училища?
Не мисля, че влизат в някакво противоречие. По-скоро са надграждащи към сегашните изисквания. Всеки един от филмите, които ще се прожектира на фестивала може да внесе нов пример и нова практика, която всеки учител да използва в работата си.
Не мисля, че един учебник може да събере всичко, което можеш да научиш – да не говорим за различните начини, по които всеки учи – те са далеч повече, отколкото текста в учебника. Учебникът не е основен носител на знанието. В момента, благодарение на новите технологии, информацията е лесно достъпна и е буквално навсякъде. Освен това постоянно излизат нови изследвания, които водят до нови резултати и формират нови решения за съществуващи проблеми.
Затова мисля,че най-добрият избор, който може да направи един учител или родител, е да бъде информиран.
