На днешния ден… Карнобат е освободен от турско робство. И още от 24.01

На днешния ден… Карнобат е освободен от турско робство. И още от 24.01 - E-Burgas.com
karnobat Родени: Иван Батаклиев (1891 – 1973) - български учен Симеон Коков (1897 – 1974) - български духовник и монах Коста Църнушанов (1903 – 1996) - български общественик Камен Попдимитров (1904 – 1992) - български цигулар, музикален педагог, професор Елена Николай (1905 – 1993) - българска певица Стефан Попов (1906 – 1989) - български писател Стефан Марков (1907 – 1978) - български партизанин Георги Батаклиев (1910 – 1994) - български литератор Ангел Столинчев (1917 – 2003) - български църковен деятел Добри Жотев (1921 – 1997) - български писател Благовеста Карнобатлова-Добрева (1936) - българска певица Георги Чапкънов (1943) - български художник Хасан Адемов (1953) – български политик Роден на 24 януари 1953 г. в Исперих. ademovД-р Хасан Ахмед Адемов е български лекар и политик от ДПС. Министър на труда и социалната политика в правителството на Пламен Орешарски. По професия е лекар-анестезиолог. Депутат от ДПС в 38-то, 39-то, 40-то и 41-во Народно събрание. Образование: 1969-1971 г. – ПГ „Васил Левски”, Исперих 1973-1979 г. – магистър по медицина от Висшия медицински институт – Варна 1984 г. – придобива специалност „Анестезиология и реанимация” Притежава квалификации по стопанско управление и здравен мениджмънт. Владее руски и турски езици. Професионална кариера: 1980-1984 г. – ординатор в отделение по анестезиология, реанимация и интензивно лечение 1984-1997 г. – завеждащ отделение по анестезиология, реанимация и интензивно лечение 1997-2001 г. – народен представител в 38-ото Народно събрание, член на комисиите по труда и социалната политика и по здравеопазване 2001-2005 г. народен представител в 39-ото Народно събрание, член на Комисията по здравеопазване 2005-2009 г. – народен представител в 40-ото Народно събрание, член на Комисията по здравеопазване 2009-2013 г. – народен представител в 41-ото Народно събрание, заместник-председател на Комисията по труда и социалната политика, член на Комисията по здравеопазване 2013 г. – народен представител в 42-ото Народно събрание Избран за министър на труда и социалната политика от 42-ото Народно събрание на 29 май 2013 г. Камелия Касабова (1957) - български политик Починали: Стефан Ильев (1859 – 1913) - български военен деец Mihail_Takev снимка bg.wikipediaМихаил Такев (1864 – 1920) - български политик Михаил Такев Юнаков е български майор и политик, един от водачите на Демократическата партия. Като вътрешен министър през 1918 участва активно в прекратяването на Владайското въстание. Михаил Такев е роден на 22 март (10 март стар стил) 1864 в Пещера. Учи в родния си град, а след това завършва гимназия в Пловдив. През 1883 година постъпва във Военното училище в София, по време на Сръбско-българската война (1885) участва в боевете при Сливница и Пирот в редовете на 7-и пехотен преславски полк. Заедно с юнкерите от Военното училище взима участие в детронирането на княз Александър I, за което е разжалван, но на следващата година наказанието му е отменено. На 27 април 1887 година завършва Военното училище с осми випуск, произведен е в чин подпоручик и зачислен в 3-и артилерийски полк. Заподозрян в участие в заговора на майор Коста Паница, през 1890 е уволнен от армията. През 1892 Такев завършва право във Франция, след което е адвокат в Пазарджик. След падането на Стефан Стамболов се включва в дейността на Демократическата партия, участва и в дейността на Македонската организация. На 25 юни 1895 година става председател на новоучреденото Пещерско македоно-одринско дружество. През декември 1895 година е делегат от Пещерското македонско дружество на Втория, а през юли-август 1901 година на Деветия македоно-одрински конгрес. Дейността на Пещерското македоно-одринско дружество обаче бързо заглъхва, тъй като Такев живее в Пазарджик и на 2 април 1902 година на общо събрание Такев е сменен с Димитър Писарев. На 23 май 1897 година срещу Михаил Такев е извършен атентат, при който загива придружаващият го негов съпартиец Алеко Константинов. Той е извършен от група жители на село Радилово, които имат отдавнашен спор за собствеността на гори и общински мери с общината на Пещера. След смъртта на лидера на демократите Петко Каравелов през 1903, Михаил Такев става заместник на новия председател Александър Малинов, заедно с Андрей Ляпчев. Такев участва в управлението на Демократическата партия като вътрешен министър (1908-1910) и министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1910-1911). По време на Балканските войни служи като офицер от запаса в Първа армия. Отново е вътрешен министър в правителствата на Малинов в края на Първата световна война и твърдо се противопоставя на Владайското въстание в края на 1918. На 24 януари 1920 година, ден преди силно оспорваните парламентарни избори, Михаил Такев е убит близо до родната си къща в Пещера от анархокомуниста Георги Донски. Донски има отдавнашен личен конфликт с Такев и по това време се намира в града с група крайно леви екстремисти. Самото убийство е извършено със съдействието на местната организация на Българския земеделски народен съюз. След кратко укриване Георги Донски се предава на полицията, но е убит при опит за бягство преди завършването на съдебния процес. За съучастие в убийството са осъдени трима членове на групата на Донски, но делото не разкрива техни връзки със Земеделския съюз и правителството. Иван Белчев (1867 – 1921) - български революционер Атила Зафиров (1858 – 1922) - български военен деец Василий Доростоло-Червенски (1847 – 1927) - български духовник Васил Главинов (1869 – 1929) - политически деец Жеко Радев (1875 – 1934) - български географ Паскал Стружев (1913 – 1987) - български художник Стоян Стоев (1941 – 2000) - български актьор Събития: 1878 г. — Град Карнобат е освободен от турско робство. opalchenie1884 г. - Амнистия за участниците в Народното опълчение На тази дата, през 1884 година, е дадена пълна амнистия на всички участници в Народното опълчение. Народното опълчение е спомагателна въоръжена сила, съществувала в България от 1880 до 1891 г., използвана за резервно попълнение на редовната армия. Създадено със специален закон (1880) за осигуряване на военната подготовка на населението, което не може да постъпи във войската, с оглед защитата на бъдещото съединение на Източна Румелия с Княжество България. Ръководството му се осъществява от Военното министерство, което поема и грижата за обучението на опълченците. В провинцията има свои окръжни комитети и чети. Заради участието на някои негови чети (какъвто е случаят в Оряховско), в демонстрациите на населението против установения с държавния преврат през 1881 г. режим на пълномощията, последва разпускане на окръжните опълченски комитети (1882), а през 1883 г. е разтурено и самото Народно опълчение, анулиран е и законът за неговото създаване. Във връзка с подготовката на Съединението, през април 1885 година, с княжески указ, е възстановен законът за Народното опълчение. Сформираните чети (особено в Западна България) вземат активно участие в Сръбско-българската война (1885). Опълчението съществува до 1891 г. 1920 г. — В Пещера е убит от екстремисти на ВМРО политикът и държавникът Михаил Такев. 1933 г. — Дейци на ВМРО убиват в София народния представител, македонист Христо Трайков. 1944 г. — Втората световна война: Англо- американската авиация извършва бомбардировки върху градове Скопие и Враца, и селата Кунино (Врачанска област) и Беглеж (Плевенска област), загиват общо 124 души.
Коментари

Още от последните новини