Родени:
Павел (1882 – 1940) - български духовник и архиерей
Радул Милков (1883 – 1962) - български военен пилот
Никола Алексиев (1889 – 1957) - български писател
Юлия Казаска (1891 – 1976) - българска писателка
[caption id="attachment_65663" align="alignleft" width="240"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Константин Муравиев (1893 – 1965) - министър-председател на България
Роден на 5 март 1893 г. в Пазарджик.
Константин Владов Муравиев е български политик от БЗНС.
Министър-председател на България в 61-во правителство (1944).
Завършил Робърт колеж в Цариград и Военното училище в София.
Член на БЗНС от 1918 г. Участвал в правителствата, свалени при трите преврата в България през първата половина на 20 век. Бил е частен секретар на Александър Стамболийски, при чието управление той е началник на Обществена безопасност (1919-1920), консул в Ротердам (1920), управляващ българската легация в Холандия (1921) и Турция (1922-1923), министър на войната (1923); министър на народното просвещение (1931-1932); министър на земеделието и държавните имоти в правителствата на Народния блок(1932-1934). След Деветоюнския преврат (1923) е арестуван и съден, заедно с други членове на правителството. Освободен през 1926, той е сред водачите на БЗНС Врабча 1.
От 2 до 9 септември 1944 г. той оглавява правителство, съставено от представители на няколко опозиционни партии, което прави последен опит да предотврати обявяването на война от Съветския съюз на България. За няколкото дни, в които то е на власт, България прекъсва дипломатическите си отношения с Германия, иска примирие от САЩ и Великобритания и започва изтеглянето на българските войски от Югославия. Въпреки това, на 5 септември Съветския съюз обявява война на България и правителството е свалено от Деветосептемврийския преврат. Осъден на доживотен затвор от т.нар. Народен съд. Присъдата е отменена, той е освободен от затвора, но през 1956 г. е арестуван и изпратен в концлагера Белене. Остава в затвора до 1961 г.
Народен представител в XX-то, XXII-ро, и XXIII-то ОНС.
Умира на 31 януари 1965 г.
Кръстьо Белев (1908 – 1978) - български писател
Венко Марковски (1915 – 1988) - български писател
Адриана Благоева (1960) - български диригент
Починали:
Ангел Кънчев (1850 – 1872) - български революционер
Върбан Винаров (1856 – 1908) - български военен деец
Кръстю Маринов (1855 – 1927) - български военен деец
Анастасия Головина (1850 – 1933) - първата българска лекарка
[caption id="attachment_65664" align="alignleft" width="250"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Сирак Скитник (1883 – 1943) - български писател
Роден на 22 ноември 1883 г. в Сливен.
Сирак Скитник (псевдоним на Панайот Тодоров Христов) е една от най-ярките фигури в междувоенното българско изкуство. Многоцветен талант - поет, художник, театрал, публицист, общественик.
Завършил Богословското училище в София. Учил Живопис в частното училище на Леон Бакст в Петербург (състудент на Марк Шагал и Василий Кандински).
Член на групата "Мир искусства", която в края на 19 и началото на 20 в. се оформя като център на руския художествен авангард. Запознава се с модерните течения в европейското изкуство, изпитва влияние от Петербургската декоративна школа (Николай Рьорих, Иван Билибин, Кузма Петров-Водкин); изпраща литературно-художествени писма до сп. "Демократически преглед". През 1912 г. участва в Балканската война.
В периода (1913-1917) учителства в Асеновград. Повече от 20 години е съредактор на сп. "Златорог". Драматург и артистичен секретар на Народния театър в София (1923-24), където поставя (1923) пиесата на Морис Метерлинк "Мона Вана" и изработва проектите на декори към нея. В периода (1924-25 г.) е библиотекар в Министерство на просвещението. От 1935 г. до смъртта си (1934) е главен ръководител на Радио София. Председател (1927) на дружество "Родно изкуство". Пръв председател (1931) на Съюза на художниците (дн. СБХ).
С ерудиция и темперамент работи за приобщаване на българската култура към модерните европейски явления. Започва творческия си път като поет и автор на импресивно-лирична проза. Дебютира (1905) със стихове в сп. "Художник". Сътрудничи с поетични творби на списания "Наш живот", "Демокр. преглед", "Наблюдател", "Слънце", "Българан".
Като живописец, художник и театрален критик сътрудничи на списания "Българска реч", "Съвременник", "Везни", "Хиперион", "Златорог", "Художествена култура". Естетически и творчески се противопоставя на миметичния принцип в изкуството и в разбирането си за модерен стил се ориентира към експресионизма (статиите "Старо и ново изкуство", 1919, "Тайната на примитива", 1923).
Автор на: стихосбирката "Изповеди" (1910); Избрани статии (1920-1942).
Починал на 5 март 1943 г.
На негово име, през 2001 г. БНР учредява годишни награди за журналистика "Сирак Скитник". Наградата се дава за принос в 7 категории на журналистиката и радиотворчеството.
Христо Стоянов (1892 – 1970) - български политик
Кръстан Дянков (1933 – 1999) - български журналист, фотограф и преводач на американска литература
Орфей Цоков (1937 – 2002) - български сценарист
Христо Добрев (1923 – 2013) - български военен деец
Събития:
1927 г. — Започва да излиза вестник Работническо дело.
1948 г. — 6 Велико народно събрание на България приема Закон за национализиране на едрата градска недвижима собственост.
1960 г. — Започва излъчването на телевизионната рубрика Лека нощ, деца.
„Лека нощ, деца“ (или повече известна като „Сънчо“) е българска телевизионна рубрика за деца. Излъчва се по Първа програма (впоследствие Канал 1 и БНТ1). Излъчва се всеки ден от седмицата, без неделя, от 19:50 ч. През 2003 г. рубриката е свалена от екран, но година по-късно се завръща.
Рубриката е за децата от 3 до 63 години. В нея всеки може да види любимите си български герои и сюжети, измислени от най-добрите наши писатели и поети, и изиграни от най-известните български драматични и куклени актьори. Сънчо е любимият герой на няколко поколения български деца. Той разказва приказки за Кума Лиса, Зайо Байо, баба Меца, Кумчо Вълчо, Педя-човек, Гинко-Пружинко, Макс и Мориц и много други български и чуждестранни приказни герои. Най- известният чуждестранен сериал излъчван в рубриката е Банани с пижами.
Източници: bg.wikipedia; events.
