Родени:
Димитър Кирков (1861 – 1918) - български военен деец
Михаил Апостолов (1871 – 1902) - войвода
Иван Дипчев (1885 – 1954) - български военен деец
Славчо Пирчев (1886 – 1973) - български революционер
Богомил Андреев (1891 – 1939) - български режисьор
Йорданка Чанкова (1911 – 1944) - деятелка на младежкото революционно движение
Хаим Оливер (1918 – 1986) - български писател
Йордан Томов (1924 – 1998) - български футболист
Стефан Савов (1924 – 2000) - български политик
Иван Абаджиев (1930 – 2006) - български партиен деец
Илия Чубриков (1935) - български рали пилот
Георги Данаилов (1936) - български писател
Ангел Марин (1942) - вицепрезидент на България
[caption id="attachment_61132" align="alignleft" width="300"]
снимка: bezpartien[/caption]
Валя Балканска (1942) - българска певица
Родена на 8 януари 1942 г. в с. Арда.
Валя Младенова Балканска е българска народна певица.
Започва като солистка в Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Родопа" - Смолян през 1960 г. В репертоара й, представян по цял свят, влизат песни като "Шар планино", "Девойко, бално ли ти е", "Триста са пушки пукнали", "Хайдути не се молеха", "А бре, юначе лудо и младо", "Горо ле, горо зелена", "Майчинко, стара майчинко".
Най-известното й изпълнение "Излел е Делю хайдутин" е повод за национална гордост, след като през 1977 г. запис на песента е включен в Златната плоча, изпратена в Космоса с двата американски космически кораба "Вояджър", които през 2004 г. напуснаха пределите на Слънчевата система.
Удостоена с: Орден "Стара планина" (2002); Държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" за 2005 г.
През 2005 г. получава своята Звездна плоча в българската Алея на славата.
За нея Елена Хайтова (дъщеря на Николай Хайтов) написа книгата "Сама сред звездите".
Филип Колев (1976) - български футболист
Николай Атанасов (1978) - български поет
Илиян Гаров (1984) - български футболист
Орлин Старокин (1987) - български футболист
Павел Виданов (1988) - български футболист
Починали:
[caption id="attachment_61133" align="alignleft" width="250"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Димитър Гешов (1860 – 1922) - български военен деец
Димитър Иванов Гешов е български офицер (генерал от пехотата), командир на 2
-ра пехотна тракийска дивизия през Балканската и Междусъюзническата война.
Димитър Гешов е роден на 14 септември 1860 г. в Свищов. Взема участие в Руско-турската война (1877-1878) като доброволец в 55
-и пехотен подолски полк. След Освобождението, през 1880 г. завършва Одеското военно училище. Служи в 11-а пехотна орханийска дружина.
През Сръбско-българска война (1885) е ротен командир в 11-та рота от 3
-ти пехотен бдински полк и участва в боевете при Брезник и Пирот.
През Балканската война (1912-1913) командва 1-ва бригада от 2
-ра пехотна тракийска дивизия, а от 24 декември 1912 г. е началник на 2
-ра пехотна тракийска дивизия, като за особено бойно отличие при Криволак на 22 юни 1913 г. е произведен в чин генерал-майор.
През Първата световна война (1915-1918) командва 2
-ра пехотна тракийска дивизия, а от 11 септември 1916 командва 1
-ва отделна армия. През 1918 е назначен за началник на Моравската военноинспекционна област.
След Солунското примирие при демобилизацията на армията заема длъжността инспектор на Граничните войски. След Ньойския договор, на 1 юли 1919 г. е произведен в чин генерал от пехотата и излиза в запаса.
Генерал от пехотата Димитър Гешов умира на 8 януари 1922 г. в София.
Илия Балтов (1877 – 1934) - български военен и революционер
Борис Дякович (1868 – 1937) - български археолог от Бесарабия
Иван Кепов (1870 – 1938) - български историк и журналист
Неофит Скопски (1870 – 1938) - български духовник
Дочо Пенков Маринов (1924 – 1944) - български партизанин
Войдан Чернодрински (1875 – 1951) - български театрален деец и писател
Иван Романов (1878 – 1953) - български католически епископ
Иван Хаджимарчев (1897 – 1957) - български писател
Тодор Дермонски (1910 – 1988) - български футболист
Неделчо Чернев (1923 – 2000) - български режисьор
Стефан Савов (1924 – 2000) - български политик
Събития:
1878 г. – Открити са първите български пощенски станции
1996 г. — В България стартира масовата приватизация
Програмата за масовата приватизация е приета с решение на 37-ото Народно събрание от 19 декември 1995 г. Обявена официално на 4 януари 1996 г. Целта е прехвърляне на собствеността на акции от капитала на 1063 търговски дружества от държавата върху гражданите на обща стойност по номинал 80,439 млрд. лв.
Първият етап започва на 8 януари 1996 г. с продажба на бонови книжки. Отпечатани са 1 млн. бонови книжки, включени са 6 700 000 души, разпределени по регистрационни бюра. Крайният срок за закупуване на бонови книжки е 5 юни 1996 г.
От 20 юни 1996 г. до 31 юли 1996 г. започва вторият етап на масовата приватизация, който се изразява с прехвърляне на боновете на роднини и внасяне във фондове.
Източници: bg.wikipedia; ndt1
снимка: bezpartien[/caption]
Валя Балканска (1942) - българска певица
Родена на 8 януари 1942 г. в с. Арда.
Валя Младенова Балканска е българска народна певица.
Започва като солистка в Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Родопа" - Смолян през 1960 г. В репертоара й, представян по цял свят, влизат песни като "Шар планино", "Девойко, бално ли ти е", "Триста са пушки пукнали", "Хайдути не се молеха", "А бре, юначе лудо и младо", "Горо ле, горо зелена", "Майчинко, стара майчинко".
Най-известното й изпълнение "Излел е Делю хайдутин" е повод за национална гордост, след като през 1977 г. запис на песента е включен в Златната плоча, изпратена в Космоса с двата американски космически кораба "Вояджър", които през 2004 г. напуснаха пределите на Слънчевата система.
Удостоена с: Орден "Стара планина" (2002); Държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" за 2005 г.
През 2005 г. получава своята Звездна плоча в българската Алея на славата.
За нея Елена Хайтова (дъщеря на Николай Хайтов) написа книгата "Сама сред звездите".
Филип Колев (1976) - български футболист
Николай Атанасов (1978) - български поет
Илиян Гаров (1984) - български футболист
Орлин Старокин (1987) - български футболист
Павел Виданов (1988) - български футболист
Починали:
[caption id="attachment_61133" align="alignleft" width="250"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Димитър Гешов (1860 – 1922) - български военен деец
Димитър Иванов Гешов е български офицер (генерал от пехотата), командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия през Балканската и Междусъюзническата война.
Димитър Гешов е роден на 14 септември 1860 г. в Свищов. Взема участие в Руско-турската война (1877-1878) като доброволец в 55-и пехотен подолски полк. След Освобождението, през 1880 г. завършва Одеското военно училище. Служи в 11-а пехотна орханийска дружина.
През Сръбско-българска война (1885) е ротен командир в 11-та рота от 3-ти пехотен бдински полк и участва в боевете при Брезник и Пирот.
През Балканската война (1912-1913) командва 1-ва бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия, а от 24 декември 1912 г. е началник на 2-ра пехотна тракийска дивизия, като за особено бойно отличие при Криволак на 22 юни 1913 г. е произведен в чин генерал-майор.
През Първата световна война (1915-1918) командва 2-ра пехотна тракийска дивизия, а от 11 септември 1916 командва 1-ва отделна армия. През 1918 е назначен за началник на Моравската военноинспекционна област.
След Солунското примирие при демобилизацията на армията заема длъжността инспектор на Граничните войски. След Ньойския договор, на 1 юли 1919 г. е произведен в чин генерал от пехотата и излиза в запаса.
Генерал от пехотата Димитър Гешов умира на 8 януари 1922 г. в София.
Илия Балтов (1877 – 1934) - български военен и революционер
Борис Дякович (1868 – 1937) - български археолог от Бесарабия
Иван Кепов (1870 – 1938) - български историк и журналист
Неофит Скопски (1870 – 1938) - български духовник
Дочо Пенков Маринов (1924 – 1944) - български партизанин
Войдан Чернодрински (1875 – 1951) - български театрален деец и писател
Иван Романов (1878 – 1953) - български католически епископ
Иван Хаджимарчев (1897 – 1957) - български писател
Тодор Дермонски (1910 – 1988) - български футболист
Неделчо Чернев (1923 – 2000) - български режисьор
Стефан Савов (1924 – 2000) - български политик
Събития:
1878 г. – Открити са първите български пощенски станции
1996 г. — В България стартира масовата приватизация
Програмата за масовата приватизация е приета с решение на 37-ото Народно събрание от 19 декември 1995 г. Обявена официално на 4 януари 1996 г. Целта е прехвърляне на собствеността на акции от капитала на 1063 търговски дружества от държавата върху гражданите на обща стойност по номинал 80,439 млрд. лв.
Първият етап започва на 8 януари 1996 г. с продажба на бонови книжки. Отпечатани са 1 млн. бонови книжки, включени са 6 700 000 души, разпределени по регистрационни бюра. Крайният срок за закупуване на бонови книжки е 5 юни 1996 г.
От 20 юни 1996 г. до 31 юли 1996 г. започва вторият етап на масовата приватизация, който се изразява с прехвърляне на боновете на роднини и внасяне във фондове.
Източници: bg.wikipedia; ndt1 
