Родени:
Атанас Илиев (1827 – 1927) - български просветен деец
Христо Никифоров (1855 – 1918) - български политик
Дядо Благо (1864 – 1938) - български детски писател
Пано Ангелов (1879 – 1903) - български революционер
Стоян Бъчваров (1879 – 1903) - български революционер
Тале Андонов (1890 - ?) - български революционер
Жорж Папазов (1894 – 1972) - български художник и писател
Александър Бурмов (1911 – 1965) - български историк
Димитър Ангелов (1917 – 1996) - български историк
Петър Петров (1919 – 2005) - български шахматист
Ефтим Христов – Змията (1922) - български борец
Стоянка Мутафова (1922) - българска актриса
Родена на 2 февруари 1922 г. в София.
Стоянка Мутафова е гранддамата на родната комедия. Безспорен комедиен талант, реализиран в много незабравими роли в театъра и киното.
Завършила Консерваторията по изкуствата в Прага; Класическа филология в СУ "Климент Охридски" и Държавната театрална школа в София.
Работила в театър в Прага и в Народния театър "Ив. Вазов".
Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър "Ал. Константинов", на чиято сцена играе от основаването му.
Сред театралните й роли се открояват тези в "Госпожа стихийно бедствие", "Шедьовър", "Магистратите също плачат", "Големанов".
Снимала се е във филмите "Специалист по всичко", "Бялата стая", "Кит", "Езоп".
Носителка на: *наградата "Паисий Хилендарски"; *орден "Стара планина" - I степен.
Григор Стоичков (1926) - български политик
Иван Хаджирачев (1927 – 1981) - български актьор
Гошо Гинчев (1969) - български футболист
Петко Петков (1971) - български футболист
Боян Табаков (1990) - български футболист
Починали:
Иларион Ловчански (1800 – 1884) - български екзарх
Емануил Манолов (1860 – 1902) - български композитор
Петър Христов - Германчето (1867 – 1908) - български революционер
Петър Иванов (1847 - 1927) - български просветен деец
Спас Вацов (1856 – 1928) - български метеоролог
Иван Димитриев Гешов (1854 – 1934) - български политик
Григор Попев (1869 – 1938) - български революционер
Янко Сакъзов (1860 – 1941) - български политик
Иван Димитров (1850 – 1944) - български художник
Александър Радолов (1883 – 1945) - български политик
Кирил Преславски (1895 – 1945) - български княз
Сребро Бабаков (1908 – 1950) - български комунист
Трифон Кунев (1880 – 1954) - български поет и фейлетонист
Христо Шалдев (1876 – 1962) - български революционер
[caption id="attachment_62482" align="alignleft" width="219"]
снимка: chudesa[/caption]
Златю Бояджиев (1903 – 1976) - български художник
Златю Георгиев Бояджиев е български художник, известен със своите портрети и пейзажи. Считан е за един от най-самобитните български художници на XX век.
Златю Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в Брезово. Завършва живопис в Национална художествена академия в София при проф. Цено Тодоров (1932 г.) с Васил Бараков, към които се присъединява Давид Перец и образуват легендарната група Бараците.
Неговото творчество обхваща два основни периода, разделени от 1951 г., когато получава тежък инсулт и се парализира дясната му половина. След няколко години започва да рисува с лявата ръка. Първият период се отличава с неокласически маниер при композирането на сцени със сюжети от селския бит. При втория период стилът на художника се променя коренно по посока на гротесковата образност, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност. Организира самостоятелни изложби в София и Пловдив.
Народен художник, Герой на Социалистическия труд. Носител на наградата на Съюза на българските художници „Владимир Димитров - Майстора“. Сред най-известните му творби са: „Село Брезово“, „На трапезата“, „Две сватби“. Голяма част от платната му са подредени в къща-музей в Пловдив.
Умира на 2 февруари 1976 г. в Пловдив.
Тодор Попов (1921 – 2000) - български композитор
Карандаш (1924 – 2010) - български карикатурист
Събития:
1846 г. — Най-богатите квартали на Пловдив са почти унищожени от пожар.
1896 г. — Престолонаследникът на българския трон княз Борис III Търновски приема православието; негов кръстник става руският император Николай II.
1951 г. —Народното събрание приема нов Наказателен кодекс, копиран от съветското законодателство, станал основа за репресиите през 50-те години.
[caption id="attachment_62483" align="alignleft" width="300"]
снимка: klassa[/caption]
1990 г. - Александър Лилов е избран за председател на БКП.
На тази дата през 1990 година завършва извънредният 14-ти конгрес на БКП, на който за председател на Висшия съвет е избран Александър Лилов. Приет е Манифест за демократичен социализъм в България и нов устав на БКП.
Александър Василев Лилов е български философ и виден политик.
Роден на 31 август 1933 г. в с. Граничак, Михайловградска област.
Завършил Българска филология в СУ "Климент Охридски" и Естетика и теория на изкуството в Академията за обществени науки в Москва.
Член-кореспондент на БАН; професор; доктор на философските науки.
До 1989 г. е член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. След отстраняването му от ръководството на БКП, е директор на Института за съвременни социални теории. До 10 ноември 1989 г. е народен представител в 4-то, 6-то, 7-мо и 8-мо НС. След тази дата се ползва с прозвището "Стратега".
Източници: bg.wikipedia; events.
Стоянка Мутафова (1922) - българска актриса
Родена на 2 февруари 1922 г. в София.
Стоянка Мутафова е гранддамата на родната комедия. Безспорен комедиен талант, реализиран в много незабравими роли в театъра и киното.
Завършила Консерваторията по изкуствата в Прага; Класическа филология в СУ "Климент Охридски" и Държавната театрална школа в София.
Работила в театър в Прага и в Народния театър "Ив. Вазов".
Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър "Ал. Константинов", на чиято сцена играе от основаването му.
Сред театралните й роли се открояват тези в "Госпожа стихийно бедствие", "Шедьовър", "Магистратите също плачат", "Големанов".
Снимала се е във филмите "Специалист по всичко", "Бялата стая", "Кит", "Езоп".
Носителка на: *наградата "Паисий Хилендарски"; *орден "Стара планина" - I степен.
Григор Стоичков (1926) - български политик
Иван Хаджирачев (1927 – 1981) - български актьор
Гошо Гинчев (1969) - български футболист
Петко Петков (1971) - български футболист
Боян Табаков (1990) - български футболист
Починали:
Иларион Ловчански (1800 – 1884) - български екзарх
Емануил Манолов (1860 – 1902) - български композитор
Петър Христов - Германчето (1867 – 1908) - български революционер
Петър Иванов (1847 - 1927) - български просветен деец
Спас Вацов (1856 – 1928) - български метеоролог
Иван Димитриев Гешов (1854 – 1934) - български политик
Григор Попев (1869 – 1938) - български революционер
Янко Сакъзов (1860 – 1941) - български политик
Иван Димитров (1850 – 1944) - български художник
Александър Радолов (1883 – 1945) - български политик
Кирил Преславски (1895 – 1945) - български княз
Сребро Бабаков (1908 – 1950) - български комунист
Трифон Кунев (1880 – 1954) - български поет и фейлетонист
Христо Шалдев (1876 – 1962) - български революционер
[caption id="attachment_62482" align="alignleft" width="219"]
снимка: chudesa[/caption]
Златю Бояджиев (1903 – 1976) - български художник
Златю Георгиев Бояджиев е български художник, известен със своите портрети и пейзажи. Считан е за един от най-самобитните български художници на XX век.
Златю Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в Брезово. Завършва живопис в Национална художествена академия в София при проф. Цено Тодоров (1932 г.) с Васил Бараков, към които се присъединява Давид Перец и образуват легендарната група Бараците.
Неговото творчество обхваща два основни периода, разделени от 1951 г., когато получава тежък инсулт и се парализира дясната му половина. След няколко години започва да рисува с лявата ръка. Първият период се отличава с неокласически маниер при композирането на сцени със сюжети от селския бит. При втория период стилът на художника се променя коренно по посока на гротесковата образност, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност. Организира самостоятелни изложби в София и Пловдив.
Народен художник, Герой на Социалистическия труд. Носител на наградата на Съюза на българските художници „Владимир Димитров - Майстора“. Сред най-известните му творби са: „Село Брезово“, „На трапезата“, „Две сватби“. Голяма част от платната му са подредени в къща-музей в Пловдив.
Умира на 2 февруари 1976 г. в Пловдив.
Тодор Попов (1921 – 2000) - български композитор
Карандаш (1924 – 2010) - български карикатурист
Събития:
1846 г. — Най-богатите квартали на Пловдив са почти унищожени от пожар.
1896 г. — Престолонаследникът на българския трон княз Борис III Търновски приема православието; негов кръстник става руският император Николай II.
1951 г. —Народното събрание приема нов Наказателен кодекс, копиран от съветското законодателство, станал основа за репресиите през 50-те години.
[caption id="attachment_62483" align="alignleft" width="300"]
снимка: klassa[/caption]
1990 г. - Александър Лилов е избран за председател на БКП.
На тази дата през 1990 година завършва извънредният 14-ти конгрес на БКП, на който за председател на Висшия съвет е избран Александър Лилов. Приет е Манифест за демократичен социализъм в България и нов устав на БКП.
Александър Василев Лилов е български философ и виден политик.
Роден на 31 август 1933 г. в с. Граничак, Михайловградска област.
Завършил Българска филология в СУ "Климент Охридски" и Естетика и теория на изкуството в Академията за обществени науки в Москва.
Член-кореспондент на БАН; професор; доктор на философските науки.
До 1989 г. е член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. След отстраняването му от ръководството на БКП, е директор на Института за съвременни социални теории. До 10 ноември 1989 г. е народен представител в 4-то, 6-то, 7-мо и 8-мо НС. След тази дата се ползва с прозвището "Стратега".
Източници: bg.wikipedia; events.
