Родени:
[caption id="attachment_64490" align="alignleft" width="300"]
снимка: bg-damma[/caption]
Найден Геров (1823 – 1900) - български писател
Роден на 23 февруари 1823 г. в Копривщица. Син на килийния учител Геро Добрович (прототип на Каравеловия Хаджи Генчо от повестта "Българи от старо време").
Найден Геров Хаджиберович е български възрожденски учител, писател, фолклорист, педагог, езиковед и общественик.
Създател на едно от първите класни училища в България.
Завършил Ришельовския лицей в Одеса.
Учителствал в Копривщица и Пловдив. По негова инициатива, за първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. Кирил и Методий" в Пловдив се организира празник на светите братя Кирил и Методий - създатели на славянската писменост.
Взема активно участие в борбата срещу фанариотското духовенство. Публикува статии в периодичния печат в защита на българските национални интереси. По време на Кримската война (1853-1856) подпомага национално-освободителното движение и полага грижи за учебното дело. От 1857 г. е вицеконсул на Пловдив. По време на Априлското въстание (1876) развива дейност в защита на българския народ. След Освобождението е губернатор на Свищов.
Член на БКД (днес БАН) от 1881 г.; от 1884 г. - почетен член.
Автор на първата българска поема "Стоян и Рада" (1845) и на първия художествен пътепис. Като фолклорист записва около 500 народни песни. Най-забележителният му филологически труд е "Речник на блъгарский язик с тлъкование речити на блъгарски и руски" (1895-1904). През 1908 г. излиза Допълнение към речника.
Умира на 9 октомври 1900 г.
Димитър Душанов (1837 – 1904) - български книжовник
Атанас Свещаров (1847 – 1930) - български революционер
Кръстю Златарев (1864 – 1925) - български офицер
Димитър Дичев (1882 – 1934) - български революционер
Димитър Атанасов (1894 – 1979) - български учен
Асен Лазаров (1905 - ?) - български агроном
Георги Чалдъков (1940) - български учен
Здравко Велев (1940) - български дипломат
Илия Раев (1940) - български актьор
Венцеслав Андрейчев (1941 – 2001) - български физик
Вера Ганчева (1943) - българска преводачка
Пламен Вагенщайн (1945 – 1996) - български оператор
Камен Веселинов (1946) - български учен
Димитър Цеков (1947) - български футболист
Борислав Китов (1954) - български политик
Явор Гърдев (1972) - български режисьор
Красимир Гайдарски (1983) - български волейболист
Починали:
[caption id="attachment_64491" align="alignleft" width="212"]
снимка: kae-bg[/caption]
Рафаил Попов (1830 – 1876) - български епископ
Рафаил Попов е български възрожденец, участник в борбата за независима национална църква.
През 1860 г. като епископ на БПЦ той става униат, а по-късно (1864 г.) и апостолически администратор на българите - униати в Османската империя.
Той е роден през 1830 година в Стрелча, Панагюрско. В периода 1849 – 1851 година е учител в с. Попинци, от 1851 година учителствал в Пловдив, а от следващата година – в с. Поибрене. На 24 август 1854 година приел духовен сан в Карлуковския манастир “Света Богородица”, Плевенско и се подстригал за монах. Три години учителствал в Берковица. В началото на януари 1859 година отишъл в Рилския манастир и приел предложението на Авксентий Велешки да бъде ръкоположен за дякон. През декември същата година двамата пристигнали в Цариград. На 3 април 1860 година служил заедно с Иларион Макариополски по време на Великденската акция, когато се отхвърлило името на гръцкия патриарх. На 18 декември 1860 година участвал в тържественото връчване на акта за присъединението в Цариград и се включил в унията. Участвал в делегацията на католиците от източен обред при папа Пий IX през пролетта на 1861 година. През 1862 година станал архимандрит. На 10 февруари 1864 години с берат на Високата порта отец Рафаил Попов бил назначен за “патриаршески наместник и народен главатар на българите, съединени с Римо-католическата Църква”. На 14 март 1864 година папата утвърдил Рафаил Попов за апостолически администратор на съединените българи. На 19 ноември 1865 година бил ръкоположен за епископ в катедралната църква “Свети Йоан Златоуст” в Цариград.
В началото на следващата година неговото епископско седалище се установило окончателно в Одрин. Новият епископ развивал енергична дейност. Голяма помощ му оказвал брат му Софроний, който бил изпратен в Цариград да ръководи канцеларската работа на общината и да осъществява връзката с апостолическия делегат Брюнони. Две години по-късно, поради голямата нужда от свещеници Рафаил Попов ръкоположил брат си за свещеник и го изпратил да се грижи за енорията в Покрован. През април 1866 година Рафаил Попов предприел обширна обиколка в Македония и Тракия. През 1869 – 1870 година предприел пътуване до Рим, за да вземе участие в заседанията на Първия Ватикански събор, който прокламирал папската непогрешимост по въпросите на вярата. В продължение на 15 години служил безкористно и всеотдайно на Католическата църква. Тези успехи и особено перспективите за ново разширение на униатското движение тревожили враговете на българското национално дело. Епископ Рафаил Попов управлявал българския източно-католически викариат 11 години. На 23 февруари 1876 година с последна бележка в дневника си отбелязал литургията, която служил сутринта на този ден. След това в отива в Меджлиса. При връщането си имал сили само да каже, че във вилаетското управление бил почерпен с черешово сладко. Починал още същия ден. Българо-униатското предание носи убеждението за неговата неслучайна и предумишлена смърт, отдавана на гърците. Това убеждение се подсилва от обстоятелството, че неговия брат Софроний, мислен да бъде заместник в управлението на българо-униатските дела, умрял внезапно на 19 май 1876 година със същите симптоми. Епикопът бил погребан в страничния олтар на одринската източно-католическа епископска катедрала “Свети Илия”, където служил приживе.
Александър Георгиев (? – 1908) - български революционер
Зиновия Константинова (? – 1908) - българскa учителка
Рачо Славейков (1931) - български теоретик
Георги Костадиев (1879 – 1942) - български революционер
Георги Колушки (1864 – 1944) - български химик
Моньо Минев (1918 – 1944) - български партизанин
Димо Коларов (1924 – 1997) - български кинооператор
Тончо Жечев (1929 – 2000) - български литературовед
Събития:
1871 г. — В Цариград е свикан Първият църковно-народен събор.
1963 г. — Българската телевизия става член на Интервизия.
1999 г. — Създаден е Съюз на частните здравноосигурителни фондове в България.
2005 г. — За председател на 39-ото Народно събрание е избран Борислав Великов.
[caption id="attachment_64492" align="alignleft" width="300"]
снимка: dnevnik[/caption]
2006 г. — За главен прокурор на Република България е избран Борис Велчев.
Роден на 26 април 1962 г. в София.
Борис Велчев е бивш главен прокурор на РБългария. Съдия в Конституционния съд.
Завършил Право в СУ "Св. Климент Охридски".
Работил като съветник в отдел "Правен" на Министерски съвет.
Бил е асистент, старши асистент, главен асистент и доцент по наказателно право и международно наказателно право в СУ "Св. Климент Охридски"; ръководител на катедра по наказателно-правни науки и доцент по наказателно право във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", председател на Правния съвет на президента Георги Първанов; председател на правната секция на Съюза на учените; член на Консултативния съвет по законодателство в 39-то и 40-то НС.
Главен прокурор на България в периода 2006-2012 г.
Съдия в Конституционния съд от 1 ноември 2012 г.
2007 г. — Подписана е Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между България и САЩ.
Източници: bg.wikipedia; events.
снимка: bg-damma[/caption]
Найден Геров (1823 – 1900) - български писател
Роден на 23 февруари 1823 г. в Копривщица. Син на килийния учител Геро Добрович (прототип на Каравеловия Хаджи Генчо от повестта "Българи от старо време").
Найден Геров Хаджиберович е български възрожденски учител, писател, фолклорист, педагог, езиковед и общественик.
Създател на едно от първите класни училища в България.
Завършил Ришельовския лицей в Одеса.
Учителствал в Копривщица и Пловдив. По негова инициатива, за първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. Кирил и Методий" в Пловдив се организира празник на светите братя Кирил и Методий - създатели на славянската писменост.
Взема активно участие в борбата срещу фанариотското духовенство. Публикува статии в периодичния печат в защита на българските национални интереси. По време на Кримската война (1853-1856) подпомага национално-освободителното движение и полага грижи за учебното дело. От 1857 г. е вицеконсул на Пловдив. По време на Априлското въстание (1876) развива дейност в защита на българския народ. След Освобождението е губернатор на Свищов.
Член на БКД (днес БАН) от 1881 г.; от 1884 г. - почетен член.
Автор на първата българска поема "Стоян и Рада" (1845) и на първия художествен пътепис. Като фолклорист записва около 500 народни песни. Най-забележителният му филологически труд е "Речник на блъгарский язик с тлъкование речити на блъгарски и руски" (1895-1904). През 1908 г. излиза Допълнение към речника.
Умира на 9 октомври 1900 г.
Димитър Душанов (1837 – 1904) - български книжовник
Атанас Свещаров (1847 – 1930) - български революционер
Кръстю Златарев (1864 – 1925) - български офицер
Димитър Дичев (1882 – 1934) - български революционер
Димитър Атанасов (1894 – 1979) - български учен
Асен Лазаров (1905 - ?) - български агроном
Георги Чалдъков (1940) - български учен
Здравко Велев (1940) - български дипломат
Илия Раев (1940) - български актьор
Венцеслав Андрейчев (1941 – 2001) - български физик
Вера Ганчева (1943) - българска преводачка
Пламен Вагенщайн (1945 – 1996) - български оператор
Камен Веселинов (1946) - български учен
Димитър Цеков (1947) - български футболист
Борислав Китов (1954) - български политик
Явор Гърдев (1972) - български режисьор
Красимир Гайдарски (1983) - български волейболист
Починали:
[caption id="attachment_64491" align="alignleft" width="212"]
снимка: kae-bg[/caption]
Рафаил Попов (1830 – 1876) - български епископ
Рафаил Попов е български възрожденец, участник в борбата за независима национална църква.
През 1860 г. като епископ на БПЦ той става униат, а по-късно (1864 г.) и апостолически администратор на българите - униати в Османската империя.
Той е роден през 1830 година в Стрелча, Панагюрско. В периода 1849 – 1851 година е учител в с. Попинци, от 1851 година учителствал в Пловдив, а от следващата година – в с. Поибрене. На 24 август 1854 година приел духовен сан в Карлуковския манастир “Света Богородица”, Плевенско и се подстригал за монах. Три години учителствал в Берковица. В началото на януари 1859 година отишъл в Рилския манастир и приел предложението на Авксентий Велешки да бъде ръкоположен за дякон. През декември същата година двамата пристигнали в Цариград. На 3 април 1860 година служил заедно с Иларион Макариополски по време на Великденската акция, когато се отхвърлило името на гръцкия патриарх. На 18 декември 1860 година участвал в тържественото връчване на акта за присъединението в Цариград и се включил в унията. Участвал в делегацията на католиците от източен обред при папа Пий IX през пролетта на 1861 година. През 1862 година станал архимандрит. На 10 февруари 1864 години с берат на Високата порта отец Рафаил Попов бил назначен за “патриаршески наместник и народен главатар на българите, съединени с Римо-католическата Църква”. На 14 март 1864 година папата утвърдил Рафаил Попов за апостолически администратор на съединените българи. На 19 ноември 1865 година бил ръкоположен за епископ в катедралната църква “Свети Йоан Златоуст” в Цариград.
В началото на следващата година неговото епископско седалище се установило окончателно в Одрин. Новият епископ развивал енергична дейност. Голяма помощ му оказвал брат му Софроний, който бил изпратен в Цариград да ръководи канцеларската работа на общината и да осъществява връзката с апостолическия делегат Брюнони. Две години по-късно, поради голямата нужда от свещеници Рафаил Попов ръкоположил брат си за свещеник и го изпратил да се грижи за енорията в Покрован. През април 1866 година Рафаил Попов предприел обширна обиколка в Македония и Тракия. През 1869 – 1870 година предприел пътуване до Рим, за да вземе участие в заседанията на Първия Ватикански събор, който прокламирал папската непогрешимост по въпросите на вярата. В продължение на 15 години служил безкористно и всеотдайно на Католическата църква. Тези успехи и особено перспективите за ново разширение на униатското движение тревожили враговете на българското национално дело. Епископ Рафаил Попов управлявал българския източно-католически викариат 11 години. На 23 февруари 1876 година с последна бележка в дневника си отбелязал литургията, която служил сутринта на този ден. След това в отива в Меджлиса. При връщането си имал сили само да каже, че във вилаетското управление бил почерпен с черешово сладко. Починал още същия ден. Българо-униатското предание носи убеждението за неговата неслучайна и предумишлена смърт, отдавана на гърците. Това убеждение се подсилва от обстоятелството, че неговия брат Софроний, мислен да бъде заместник в управлението на българо-униатските дела, умрял внезапно на 19 май 1876 година със същите симптоми. Епикопът бил погребан в страничния олтар на одринската източно-католическа епископска катедрала “Свети Илия”, където служил приживе.
Александър Георгиев (? – 1908) - български революционер
Зиновия Константинова (? – 1908) - българскa учителка
Рачо Славейков (1931) - български теоретик
Георги Костадиев (1879 – 1942) - български революционер
Георги Колушки (1864 – 1944) - български химик
Моньо Минев (1918 – 1944) - български партизанин
Димо Коларов (1924 – 1997) - български кинооператор
Тончо Жечев (1929 – 2000) - български литературовед
Събития:
1871 г. — В Цариград е свикан Първият църковно-народен събор.
1963 г. — Българската телевизия става член на Интервизия.
1999 г. — Създаден е Съюз на частните здравноосигурителни фондове в България.
2005 г. — За председател на 39-ото Народно събрание е избран Борислав Великов.
[caption id="attachment_64492" align="alignleft" width="300"]
снимка: dnevnik[/caption]
2006 г. — За главен прокурор на Република България е избран Борис Велчев.
Роден на 26 април 1962 г. в София.
Борис Велчев е бивш главен прокурор на РБългария. Съдия в Конституционния съд.
Завършил Право в СУ "Св. Климент Охридски".
Работил като съветник в отдел "Правен" на Министерски съвет.
Бил е асистент, старши асистент, главен асистент и доцент по наказателно право и международно наказателно право в СУ "Св. Климент Охридски"; ръководител на катедра по наказателно-правни науки и доцент по наказателно право във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", председател на Правния съвет на президента Георги Първанов; председател на правната секция на Съюза на учените; член на Консултативния съвет по законодателство в 39-то и 40-то НС.
Главен прокурор на България в периода 2006-2012 г.
Съдия в Конституционния съд от 1 ноември 2012 г.
2007 г. — Подписана е Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между България и САЩ.
Източници: bg.wikipedia; events. 
