Родени:
Николи Минчоолу (1826 – 1892) - български общественик
Петко Горбанов (1846 – 1909) - български педагог
Петър Данчов (1857 – 1913) - български юрист
Младен Стоянов (1896 – 1969) - български политик
Богомил Нонев (1920 – 2002) - български писател
[caption id="attachment_63823" align="alignleft" width="300"]
снимка: dariknews[/caption]
Леон Даниел (1927 – 2008) - български режисьор
Роден на 17 февруари 1927 г. в Русе.
Леон Даниел е забележителен български театрален режисьор.
Завършил Режисура в Ленинградския държавен театрален институт.
Започва творческия си път в Русенския театър - режисьорският му дебют е "Еснафи" на Горки. Работил в театрите в Русе, Бургас, Враца, "Българска армия", "Народна сцена", Театър на поезията и естрадата, Държавен музикален театър, Театър "София", НТ "Иван Вазов"; в БНТ, в Студия за хроникални и документални филми. От 1982 г. е в Театър "Българска армия".
Между забележителните му спектакли са "Три сестри" и "Вишнева градина" на Чехов, "Езоп" на Фигейреду, "Посещението на старата дама" на Дюренмат, "Хамлет", "Както ви се харесва", "Напразните усилия на любовта" и "Дванайста нощ" на Шекспир, "Господин Пунтила и неговият слуга Мати" и "Страх и мизерия в Третия райх" на Брехт, "В очакване на Годо" на Бекет, "Малки трагедии" на Пушкин, "Еснафи" и "На дъното" на Горки, "Ученикът на дявола", "Пигмалион", "Професията на мисис Уорън" на Бърнард Шоу, "Когато розите танцуват" и "Честна мускетарска" на В. Петров, "Великденско вино", "Нирвана", "Босилек за Драгинко", "Одисей пътува за Итака", "Червено вино за сбогом", "Прозорецът" на К. Илиев, "На приказки с Карел Чапек" - авторска композиция, "Аудиенция" и "Вернисаж" на В. Хавел, "Носорози" на Йонеско, "Чудо" на Ив. Радоев, "Жестоки игри", "Години на странстване" на Арбузов, "Последният янки", "Цената", "Поглед от моста" на Ар. Милър, "Изкуство" на Яс. Реза.
Автор на: 3 документални филма, игралния "На чисто" и на книгите "Театър и зрител", "Пътешествие в театъра", "Театрални есета", "Чекмеджето на режисьора", "Игрите. Есеистична проза (Опит за мемоари)".
Сред многобройните му отличия са: *първи награди от прегледа на камерните театри; *награди за режисура на фондация "Аскеер"; *награда на Националната академия на изкуствата - Париж.
Три пъти е бил лауреат на *награди за режисура на Съюза на артистите.
Удостоен с: *титлата Доктор хонорис кауза на НАТФИЗ (2003); *почетния ИКАР на Съюза на артистите за изключителни постижения и цялостен творчески принос към театралното изкуство в България (2007);
*орден "Стара планина" Първа степен за цялостен принос към българската култура (2003).
Починал на 1 декември 2008 г.
Иван Черноземски (1933) - български лекар
Кирил Нешев (1935) - български философ
Тома Трифоновски (1939 – 2010) - български художник
Марин Янев (1943) - български актьор
Антонина Стоянова (1952) - първа дама на България
Ивайло Герасков (1954) - български актьор
Иглика Трифонова (1957) - български режисьор
Донко Ангелов (1965) - български лекоатлет
Антон Станков (1966) - български политик
Васил Спасов (1971) - български шахматист
Милена Буржева (1972) - българска поетеса
Венцислав Айдарски (1991) - български плувец
Починали:
Роман Търновски (? – 1346) - български монах
Иван Александър (1301 – 1371) - български цар
Нешо Бончев (1839 – 1878) - български възрожденец
Тодор Страшимиров (1880 – 1925) - български политик
[caption id="attachment_63824" align="alignleft" width="194"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Панайот Дворянов (1856 – 1937) - български офицер
Панайот Дворянов е български офицер (полковник), командир на Сандровската и Русенската доброволчески чети през Сръбско-българска война (1885) и на 2
-ро отделение от 5
-и нескорострелен полк през Балканската война (1912 - 1913).
Панайот Великов Дворянов е роден на 6 август 1856 година в Русе. Първоначално образование получава в родния си град, след което завършва гимназия в Букурещ. През 1880 година завършва Военното училище в София във втория випуск и е произведен в чин подпоручик.
На 17 октомври 1884 година преминава в запаса до 11 октомври 1885, когато е отново мобилизиран. На 26 октомври с приказ на военния министър поручик Дворянов е изпратен на служба във Видинската крепостна артилерия.
По време на Сръбско-българската война (1885) командва Сандровската и Русенската доброволчески чети. Началник е и на Чупренския участък. Организира отбраната на Белоградчик срещу 4 батальона от 14 резервен сръбски полк. На 5 ноември Сандровската чета на поручик Дворянов успява да се промъкне в Белоградчик, като заедно с отряда на поручик Стефан Чолаков разбива сръбските части, предимно с удар на нож. Предложен е за награждаване с орден „За заслуга“ на военна лента от началника на Северния отряд капитан Атанас Узунов. На 15 ноември взема участие в боевете при Гайтанци, където частите командвани от него разбиват противниковата артилерия. След войната служи в артилерийски части. През 1895 година е произведен в чин полковник.
През Балканската война (1912 - 1913) полковник Дворянов командва 2
-ро отделение от 5
-и нескорострелен полк.
Полковник Панайот Дворянов умира на 17 февруари 1937 година в София.
Димитър Ляпов (1872 – 1941) - български революционер
Сава Ганчев (1920 – 1944) - български офицер
Тодор Луканов (1874 – 1946) - български политик
Ангел Динев (1891 – 1952) - български общественик
Никола Икономов (1896 – 1959) - български актьор
Христо Бърдаров (1899 – 1976) - български офицер
Константин Иванов Робев (1897 – 1977) - български лекар
Иван Врачев (1921 – 1994) - български политик
Христо Данов (1922 – 2003) - български юрист
Събития:
1881 г. — Във Виена се провежда конференция между Австро-Унгария, Сърбия, България и Турция за завършване на международната жп линия Виена — Цариград.
1925 г. — Убит е българският политик и депутат Тодор Страшимиров.
Тодор Тодоров Страшимиров е български политик от БРСДП, по-късно - от БРСДП (ш.с.) и БКП. Роден през 1880 г. във Варна. Завършил Право в Швейцария. През 1903 г. става член на БРСДП. При разцеплението на партията минава на страната на "широките социалисти". Заради участие в освиркването на Фердинанд през 1907 г. е изключен от университета.
След Първата световна война е общински съветник във Варна. През 1920 г., заедно с лявото крило на БРСДП (ш.с.) преминава в БКП.
Арестуван от режима на Цанков няколко дни преди началото на Септемврийското въстание (1923). През ноември 1923 г. е освободен, тъй като е избран за народен представител. От трибуната на Народното събрание разобличава репресиите на режима спрямо опозицията и интелигенцията. На 17 февруари 1925 г. - денят, в който в парламента отправя запитване до министъра на вътрешните работи по въпроса за "неотговорните фактори" (физическите осъществители на правителствените репресии), Страшимиров е убит на улицата. Физическият изпълнител остава неизвестен.
1945 г. — В Първа българска армия е въведена корпусна организация.
1964 г. — Състои се премиерата на български игрален драматичен филм "Ивайло".
1983 г. — Открити са Световните зимни студентски игри в София.
1990 г. — Основана е КНСБ - Конфедерацията на независимите синдикати в България.
1997 г. — Членство на България в НАТО: Служебното правителство с министър-председател Стефан Софиянски обявява желанието на България да стане член на НАТО.
Източници: bg.wikipedia; events.
снимка: dariknews[/caption]
Леон Даниел (1927 – 2008) - български режисьор
Роден на 17 февруари 1927 г. в Русе.
Леон Даниел е забележителен български театрален режисьор.
Завършил Режисура в Ленинградския държавен театрален институт.
Започва творческия си път в Русенския театър - режисьорският му дебют е "Еснафи" на Горки. Работил в театрите в Русе, Бургас, Враца, "Българска армия", "Народна сцена", Театър на поезията и естрадата, Държавен музикален театър, Театър "София", НТ "Иван Вазов"; в БНТ, в Студия за хроникални и документални филми. От 1982 г. е в Театър "Българска армия".
Между забележителните му спектакли са "Три сестри" и "Вишнева градина" на Чехов, "Езоп" на Фигейреду, "Посещението на старата дама" на Дюренмат, "Хамлет", "Както ви се харесва", "Напразните усилия на любовта" и "Дванайста нощ" на Шекспир, "Господин Пунтила и неговият слуга Мати" и "Страх и мизерия в Третия райх" на Брехт, "В очакване на Годо" на Бекет, "Малки трагедии" на Пушкин, "Еснафи" и "На дъното" на Горки, "Ученикът на дявола", "Пигмалион", "Професията на мисис Уорън" на Бърнард Шоу, "Когато розите танцуват" и "Честна мускетарска" на В. Петров, "Великденско вино", "Нирвана", "Босилек за Драгинко", "Одисей пътува за Итака", "Червено вино за сбогом", "Прозорецът" на К. Илиев, "На приказки с Карел Чапек" - авторска композиция, "Аудиенция" и "Вернисаж" на В. Хавел, "Носорози" на Йонеско, "Чудо" на Ив. Радоев, "Жестоки игри", "Години на странстване" на Арбузов, "Последният янки", "Цената", "Поглед от моста" на Ар. Милър, "Изкуство" на Яс. Реза.
Автор на: 3 документални филма, игралния "На чисто" и на книгите "Театър и зрител", "Пътешествие в театъра", "Театрални есета", "Чекмеджето на режисьора", "Игрите. Есеистична проза (Опит за мемоари)".
Сред многобройните му отличия са: *първи награди от прегледа на камерните театри; *награди за режисура на фондация "Аскеер"; *награда на Националната академия на изкуствата - Париж.
Три пъти е бил лауреат на *награди за режисура на Съюза на артистите.
Удостоен с: *титлата Доктор хонорис кауза на НАТФИЗ (2003); *почетния ИКАР на Съюза на артистите за изключителни постижения и цялостен творчески принос към театралното изкуство в България (2007);
*орден "Стара планина" Първа степен за цялостен принос към българската култура (2003).
Починал на 1 декември 2008 г.
Иван Черноземски (1933) - български лекар
Кирил Нешев (1935) - български философ
Тома Трифоновски (1939 – 2010) - български художник
Марин Янев (1943) - български актьор
Антонина Стоянова (1952) - първа дама на България
Ивайло Герасков (1954) - български актьор
Иглика Трифонова (1957) - български режисьор
Донко Ангелов (1965) - български лекоатлет
Антон Станков (1966) - български политик
Васил Спасов (1971) - български шахматист
Милена Буржева (1972) - българска поетеса
Венцислав Айдарски (1991) - български плувец
Починали:
Роман Търновски (? – 1346) - български монах
Иван Александър (1301 – 1371) - български цар
Нешо Бончев (1839 – 1878) - български възрожденец
Тодор Страшимиров (1880 – 1925) - български политик
[caption id="attachment_63824" align="alignleft" width="194"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Панайот Дворянов (1856 – 1937) - български офицер
Панайот Дворянов е български офицер (полковник), командир на Сандровската и Русенската доброволчески чети през Сръбско-българска война (1885) и на 2-ро отделение от 5-и нескорострелен полк през Балканската война (1912 - 1913).
Панайот Великов Дворянов е роден на 6 август 1856 година в Русе. Първоначално образование получава в родния си град, след което завършва гимназия в Букурещ. През 1880 година завършва Военното училище в София във втория випуск и е произведен в чин подпоручик.
На 17 октомври 1884 година преминава в запаса до 11 октомври 1885, когато е отново мобилизиран. На 26 октомври с приказ на военния министър поручик Дворянов е изпратен на служба във Видинската крепостна артилерия.
По време на Сръбско-българската война (1885) командва Сандровската и Русенската доброволчески чети. Началник е и на Чупренския участък. Организира отбраната на Белоградчик срещу 4 батальона от 14 резервен сръбски полк. На 5 ноември Сандровската чета на поручик Дворянов успява да се промъкне в Белоградчик, като заедно с отряда на поручик Стефан Чолаков разбива сръбските части, предимно с удар на нож. Предложен е за награждаване с орден „За заслуга“ на военна лента от началника на Северния отряд капитан Атанас Узунов. На 15 ноември взема участие в боевете при Гайтанци, където частите командвани от него разбиват противниковата артилерия. След войната служи в артилерийски части. През 1895 година е произведен в чин полковник.
През Балканската война (1912 - 1913) полковник Дворянов командва 2-ро отделение от 5-и нескорострелен полк.
Полковник Панайот Дворянов умира на 17 февруари 1937 година в София.
Димитър Ляпов (1872 – 1941) - български революционер
Сава Ганчев (1920 – 1944) - български офицер
Тодор Луканов (1874 – 1946) - български политик
Ангел Динев (1891 – 1952) - български общественик
Никола Икономов (1896 – 1959) - български актьор
Христо Бърдаров (1899 – 1976) - български офицер
Константин Иванов Робев (1897 – 1977) - български лекар
Иван Врачев (1921 – 1994) - български политик
Христо Данов (1922 – 2003) - български юрист
Събития:
1881 г. — Във Виена се провежда конференция между Австро-Унгария, Сърбия, България и Турция за завършване на международната жп линия Виена — Цариград.
1925 г. — Убит е българският политик и депутат Тодор Страшимиров.
Тодор Тодоров Страшимиров е български политик от БРСДП, по-късно - от БРСДП (ш.с.) и БКП. Роден през 1880 г. във Варна. Завършил Право в Швейцария. През 1903 г. става член на БРСДП. При разцеплението на партията минава на страната на "широките социалисти". Заради участие в освиркването на Фердинанд през 1907 г. е изключен от университета.
След Първата световна война е общински съветник във Варна. През 1920 г., заедно с лявото крило на БРСДП (ш.с.) преминава в БКП.
Арестуван от режима на Цанков няколко дни преди началото на Септемврийското въстание (1923). През ноември 1923 г. е освободен, тъй като е избран за народен представител. От трибуната на Народното събрание разобличава репресиите на режима спрямо опозицията и интелигенцията. На 17 февруари 1925 г. - денят, в който в парламента отправя запитване до министъра на вътрешните работи по въпроса за "неотговорните фактори" (физическите осъществители на правителствените репресии), Страшимиров е убит на улицата. Физическият изпълнител остава неизвестен.
1945 г. — В Първа българска армия е въведена корпусна организация.
1964 г. — Състои се премиерата на български игрален драматичен филм "Ивайло".
1983 г. — Открити са Световните зимни студентски игри в София.
1990 г. — Основана е КНСБ - Конфедерацията на независимите синдикати в България.
1997 г. — Членство на България в НАТО: Служебното правителство с министър-председател Стефан Софиянски обявява желанието на България да стане член на НАТО.
Източници: bg.wikipedia; events. 
