Родени:
Херман Шкорпил (1858 – 1923) - чешко-български археолог
Петър Вариклечков (1861 – 1958) - български офицер
Тодор Хвойнев (1872 – 1957) - български революционер
Георги Баждаров (1881 – 1929) - български революционер и учител
Иван Минков (1883 – 1925) - български опълченец
Владимир Поптомов (1890 – 1952) - български политик
Йосиф Йосифов (1911 – 2001) - български композитор
Пенчо Данчев (1915 – 1989) - български критик
Благовест Сендов (1932) - български математик
Лада Галина (1934) - българска писателка
Рашко Младенов (1947) - български актьор
Спас Панчев (1950) - български политик
Константин Тренчев (1955) - български общественик
Марион Колева (1956) - българска журналистка
Симеон Щерев (1959) - български спортист
Едуард Ераносян (1961) - български футболист
[caption id="attachment_63028" align="alignleft" width="300"]
снимка: sporta.bg[/caption]
Христо Стоичков (1966) - български футболист
Христо Стоичков Стоичков, известен още като Камата, е български футболист, треньор и почетен консул на България в Испания. Христо Стоичков е най-успелият български футболист, носител на най-престижните футболни награди (Златна обувка, Златна топка), носител на купата на Европейските шампиони, Купата на носителите на национални купи, избран в идеалния състав и голмайстор на Световното първенство по футбол в САЩ 1994.
Христо Стоичков е трикратен шампион на България, петкратен шампион на Испания.
Роден е на 8 февруари 1966 г. в Пловдив. Първи стъпки в организирания футбол прави в школата на Марица (Пловдив).Дебютът му е в мъжкия отбор на Завод "Юрий Гагарин", а по-късно играе за УСМ и Хеброс.
След добрите мачове които прави за екипа на Хеброс, е привлечен в столичния ЦСКА. Още в първия си сезон в ЦСКА проличава огромният му талант, но и буйният му нрав. В края на сезона, след батални сцени, разиграли се в мач за купата с Левски през месец май 1985 година, е наказан да не играе завинаги, но по-късно наказанието е намалено на една година.
Със завръщането си във футбола става основна фигура в ЦСКА и заедно с Любослав Пенев и Емил Костадинов правят най-силното нападение в България. На 23 септември 1987 година прави дебют за националния отбор по футбол, в квалификация за ЕП (в София) срещу тима на Белгия.
През сезон 1989/90 печели приза „Златна обувка“ за голмайстор на Европа с 38 гола в първенството. С ЦСКА достига до полуфинал за КНК, където отборът отпада от Барселона.
Заради доброто му представяне в мачовете на ЦСКА ФК Барселона закупува Стоичков за сумата от $4,5 млн. Стоичков веднага става любимец на публиката в Барселона и е един от основните играчи на т. нар. „Дрийм Тийм“, с който стига до финал за КНК, а по-късно печели и първата КЕШ за ФК Барселона през 1992 година.
С екипа на червено-сините прави отлични мачове, неговите пробиви завършващи с гол остават завинаги в историята на каталунците и на европейския футбол. Пет пъти става шампион на Испания, 1 път е носител на Купата на Краля, 4 пъти спечелва суперкупата на Испания.
Заедно с националния отбор на България постига запомняща се победа над отбора на Франция в последен и решаващ мач от квалификациите за световните футболни финали в САЩ 94, игран на 17 ноември 1993 година. Тази победа дава началото на най-великия момент в историята на българския футбол.
През лятото на 1994 година, националният отбор губи в първия си мач от груповата фаза с 0-3 от шампиона на Африка Нигерия, но след това прави запомняща се серия от 4 поредни победи, които ги довеждат до малкия финал и престижното 4-то място в турнира. В тези мачове Стоичков отбелязва 6 гола и получава приза за голмайстор на световните финали 94 (заедно с руският футболист Олег Саленко). Отличните му мачове, чудесните му голове и пасове го поставят в идеалната единайсеторка на първенството.
През същата година, френското футболно списание Франс Футбол го поставя на 1-во място в своята годишна класация, печелейки по този начин най-желаната и престижна футболна награда в света - „Златната топка“.
Общо на световни футболни финали Стоичков има 10 мача и 6 гола на световните първенства през 1994 в САЩ и през 1998 г. във Франция, на финали за Европейско първенство има 3 мача и 3 гола (ЕП 1996, Англия).
Постепенно нещата в Барселона се променят. Треньора Йохан Кройф напуска тима а на негово място идва друг холандец - Луис ван Гаал. Ван Гаал има други виждания за тактиката и Стоичков започва да губи все по-често титулярното място в екипа.
Това през 1995 година кара Христо да приеме офертата на тогавашния италиански гранд ФК Парма, като Стоичков остава на стадион „Енио Тардини“ в продължение на един сезон. След края на сезона се завръща в любимата Барселона.
През пролетта на 1998 г. се завръща в ЦСКА под наем където играе само 4 мача и напуска поради неразбирателство с Трифон Иванов и Емил Костадинов. След ЦСКА преминава в Ал-Насър, където печели Азиатската КНК. След това преминава в японския Кашива Рейсол и печели Купата на Япония.
През 1999 г. се отказва от футбола след мача от евроквалификацията България-Англия.
През 2000 г. се връща отново на зеления терен като сключва договор с американския Чикаго Файър. С Чикаго печели Купата на САЩ през 2000 г. През 2003 преминава в ДС Юнайтед, където прекратява кариерата си.
Изиграл е 83 мача и е отбелязал 37 гола за националният отбор.
През 2004 г. е назначен за старши треньор на националният отбор, от където след много скандали през 2007 г. се отказва и става треньор на Селта Виго.
През септември 2007 печели награда Златен крак и е обявен за най-великия български футболист от организаторите на наградата.
Борис Мисирков (1971) - български сценарист
Константин Джамбазов (1971) - български китарист
Димитър Анестев (1979) - български журналист
Камен Асенов (1980) - български актьор
Тодор Енев (1982) - български тенисист
Цветан Генков (1984) - български футболист
Починали:
Иларион Критски (? – 1838) - български духовник
Константин Нунков (1877 – 1905) - български революционер
[caption id="attachment_63027" align="alignleft" width="214"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Йордан Гюрков (1891 – 1931) - български революционер
Йордан Христов Гюрков с псевдоними Еделвайс, Радиков и Йосиф
е български учител, офицер и революционер, запасен член на ЦК на Вътрешната македонска революционна организация.
Йордан Гюрков е роден на 13 октомври 1891 година в Щип, тогава в Османската империя. Син е на революционера Христо Гюрков. През 1910 година завършва българско педагогическо училище в Скопие и учителства там до 1912 година.
При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно- одринското опълчение и служи в 3 рота на 10 прилепска дружина. Награден е с орден „За храброст“ IV степен. През 1913 година постъпва във Военното училище в София и през Първата световна война е ротен командир на 6 полк на 11 дивизия. Участва в Криволашкото сражение. В края на войната е адютант на командира на дивизията Кръстьо Златарев. Уволнява се с чин капитан.
След разгрома във войната Йордан Гюрков учи търговия във Виена. Участва в дейността на Съюза на македонските студентски дружества в чужбина. Прекъсва следването си и става активен член на ВМРО и закратко е четник при Дончо Христов. След убийството на Тодор Александров през 1924 година Йордан Гюрков участва в организирането на Горноджумайските събития. По предложение на Иван Михайлов Йордан Гюрков, Панчо Михайлов и Петър Шанданов съставят организационен съд на ВМРО
. Делегат е на конгреса в Сърбиново и е избран за резервен член на ЦК на ВМРО. По време на Петричкия инцидент през октомври 1925 година в качеството си на временен пълномощник на ЦК за Петрички окръг е изпратен в града да координира местната отбрана. Участва и на конгреса в Крупник от 1928 година, като е избран за окръжен пълномощник на Централния комитет за Пиринска Македония. Гюрков поддържа международните контакти на ВМРО. След разцеплението на ВМРО застава на страната на Иван Михайлов.
Йордан Гюрков е убит на 8 февруари 1931 година в София от протогеровистите във ВМРО.
Македонската младежка организация в Горна Джумая приема името „Йордан Гюрков“ и в 1932 - 1934 година издава няколко броя от вестник със същото име.
Йордан Миланов (1867 – 1932) - български архитект
Иван Зонков (1890 – 1938) - деец на БКП
Христо Паков (1859 – 1941) - български военен деец
Христо Михайлов (1893 – 1944) - деец на БКП
Събития:
[caption id="attachment_59511" align="alignleft" width="300"]
снимка: razuznavane[/caption]
1990 г. — Андрей Луканов съставя правителство на България, а на 7 август същата година подава оставката му.
Андрей Карлов Луканов е български политик от БКП и БСП. Роден през 1938 г. в Москва, Русия. Завършил Международни отношения в МГИМО, Москва. Работил в МВнР, в Министерство на външната търговия,
в представителството на България в ООН - Женева. Бил е зам.-министър и първи зам.-министър на външната търговия, вицепремиер и първи вицепремиер, министър на външноикономическите връзки; министър -председател на България в 76-то (1990) и 77-мо (1990) правителства; депутат в VII-мо, VIII-мо и IX-то НС, VII-мо ВНС, XXXVI-то и XXXVII-мо НС.
Играе важна роля в отстраняването на Тодор Живков от ръководството на БКП, след което заема ръководни постове в партията и оглавява нейното правителство през 1990 г. Правителството на Луканов пада след публични протести, предизвикани от тежката икономическа криза в страната.
На 7 юли 1992 г., по искане на главния прокурор Иван Татарчев и с решение на Народното събрание му е отнет депутатският имунитет. На 9 юли 1992 г. е подведен под отговорност. Не е осъден и делото е прекратено. Освободен на 30 декември 1992 г.
На 2 октомври 1996 г. е застрелян пред дома си в София.
Източници: bg.wikipedia; events.
снимка: sporta.bg[/caption]
Христо Стоичков (1966) - български футболист
Христо Стоичков Стоичков, известен още като Камата, е български футболист, треньор и почетен консул на България в Испания. Христо Стоичков е най-успелият български футболист, носител на най-престижните футболни награди (Златна обувка, Златна топка), носител на купата на Европейските шампиони, Купата на носителите на национални купи, избран в идеалния състав и голмайстор на Световното първенство по футбол в САЩ 1994.
Христо Стоичков е трикратен шампион на България, петкратен шампион на Испания.
Роден е на 8 февруари 1966 г. в Пловдив. Първи стъпки в организирания футбол прави в школата на Марица (Пловдив).Дебютът му е в мъжкия отбор на Завод "Юрий Гагарин", а по-късно играе за УСМ и Хеброс.
След добрите мачове които прави за екипа на Хеброс, е привлечен в столичния ЦСКА. Още в първия си сезон в ЦСКА проличава огромният му талант, но и буйният му нрав. В края на сезона, след батални сцени, разиграли се в мач за купата с Левски през месец май 1985 година, е наказан да не играе завинаги, но по-късно наказанието е намалено на една година.
Със завръщането си във футбола става основна фигура в ЦСКА и заедно с Любослав Пенев и Емил Костадинов правят най-силното нападение в България. На 23 септември 1987 година прави дебют за националния отбор по футбол, в квалификация за ЕП (в София) срещу тима на Белгия.
През сезон 1989/90 печели приза „Златна обувка“ за голмайстор на Европа с 38 гола в първенството. С ЦСКА достига до полуфинал за КНК, където отборът отпада от Барселона.
Заради доброто му представяне в мачовете на ЦСКА ФК Барселона закупува Стоичков за сумата от $4,5 млн. Стоичков веднага става любимец на публиката в Барселона и е един от основните играчи на т. нар. „Дрийм Тийм“, с който стига до финал за КНК, а по-късно печели и първата КЕШ за ФК Барселона през 1992 година.
С екипа на червено-сините прави отлични мачове, неговите пробиви завършващи с гол остават завинаги в историята на каталунците и на европейския футбол. Пет пъти става шампион на Испания, 1 път е носител на Купата на Краля, 4 пъти спечелва суперкупата на Испания.
Заедно с националния отбор на България постига запомняща се победа над отбора на Франция в последен и решаващ мач от квалификациите за световните футболни финали в САЩ 94, игран на 17 ноември 1993 година. Тази победа дава началото на най-великия момент в историята на българския футбол.
През лятото на 1994 година, националният отбор губи в първия си мач от груповата фаза с 0-3 от шампиона на Африка Нигерия, но след това прави запомняща се серия от 4 поредни победи, които ги довеждат до малкия финал и престижното 4-то място в турнира. В тези мачове Стоичков отбелязва 6 гола и получава приза за голмайстор на световните финали 94 (заедно с руският футболист Олег Саленко). Отличните му мачове, чудесните му голове и пасове го поставят в идеалната единайсеторка на първенството.
През същата година, френското футболно списание Франс Футбол го поставя на 1-во място в своята годишна класация, печелейки по този начин най-желаната и престижна футболна награда в света - „Златната топка“.
Общо на световни футболни финали Стоичков има 10 мача и 6 гола на световните първенства през 1994 в САЩ и през 1998 г. във Франция, на финали за Европейско първенство има 3 мача и 3 гола (ЕП 1996, Англия).
Постепенно нещата в Барселона се променят. Треньора Йохан Кройф напуска тима а на негово място идва друг холандец - Луис ван Гаал. Ван Гаал има други виждания за тактиката и Стоичков започва да губи все по-често титулярното място в екипа.
Това през 1995 година кара Христо да приеме офертата на тогавашния италиански гранд ФК Парма, като Стоичков остава на стадион „Енио Тардини“ в продължение на един сезон. След края на сезона се завръща в любимата Барселона.
През пролетта на 1998 г. се завръща в ЦСКА под наем където играе само 4 мача и напуска поради неразбирателство с Трифон Иванов и Емил Костадинов. След ЦСКА преминава в Ал-Насър, където печели Азиатската КНК. След това преминава в японския Кашива Рейсол и печели Купата на Япония.
През 1999 г. се отказва от футбола след мача от евроквалификацията България-Англия.
През 2000 г. се връща отново на зеления терен като сключва договор с американския Чикаго Файър. С Чикаго печели Купата на САЩ през 2000 г. През 2003 преминава в ДС Юнайтед, където прекратява кариерата си.
Изиграл е 83 мача и е отбелязал 37 гола за националният отбор.
През 2004 г. е назначен за старши треньор на националният отбор, от където след много скандали през 2007 г. се отказва и става треньор на Селта Виго.
През септември 2007 печели награда Златен крак и е обявен за най-великия български футболист от организаторите на наградата.
Борис Мисирков (1971) - български сценарист
Константин Джамбазов (1971) - български китарист
Димитър Анестев (1979) - български журналист
Камен Асенов (1980) - български актьор
Тодор Енев (1982) - български тенисист
Цветан Генков (1984) - български футболист
Починали:
Иларион Критски (? – 1838) - български духовник
Константин Нунков (1877 – 1905) - български революционер
[caption id="attachment_63027" align="alignleft" width="214"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Йордан Гюрков (1891 – 1931) - български революционер
Йордан Христов Гюрков с псевдоними Еделвайс, Радиков и Йосиф е български учител, офицер и революционер, запасен член на ЦК на Вътрешната македонска революционна организация.
Йордан Гюрков е роден на 13 октомври 1891 година в Щип, тогава в Османската империя. Син е на революционера Христо Гюрков. През 1910 година завършва българско педагогическо училище в Скопие и учителства там до 1912 година.
При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно- одринското опълчение и служи в 3 рота на 10 прилепска дружина. Награден е с орден „За храброст“ IV степен. През 1913 година постъпва във Военното училище в София и през Първата световна война е ротен командир на 6 полк на 11 дивизия. Участва в Криволашкото сражение. В края на войната е адютант на командира на дивизията Кръстьо Златарев. Уволнява се с чин капитан.
След разгрома във войната Йордан Гюрков учи търговия във Виена. Участва в дейността на Съюза на македонските студентски дружества в чужбина. Прекъсва следването си и става активен член на ВМРО и закратко е четник при Дончо Христов. След убийството на Тодор Александров през 1924 година Йордан Гюрков участва в организирането на Горноджумайските събития. По предложение на Иван Михайлов Йордан Гюрков, Панчо Михайлов и Петър Шанданов съставят организационен съд на ВМРО. Делегат е на конгреса в Сърбиново и е избран за резервен член на ЦК на ВМРО. По време на Петричкия инцидент през октомври 1925 година в качеството си на временен пълномощник на ЦК за Петрички окръг е изпратен в града да координира местната отбрана. Участва и на конгреса в Крупник от 1928 година, като е избран за окръжен пълномощник на Централния комитет за Пиринска Македония. Гюрков поддържа международните контакти на ВМРО. След разцеплението на ВМРО застава на страната на Иван Михайлов.
Йордан Гюрков е убит на 8 февруари 1931 година в София от протогеровистите във ВМРО.
Македонската младежка организация в Горна Джумая приема името „Йордан Гюрков“ и в 1932 - 1934 година издава няколко броя от вестник със същото име.
Йордан Миланов (1867 – 1932) - български архитект
Иван Зонков (1890 – 1938) - деец на БКП
Христо Паков (1859 – 1941) - български военен деец
Христо Михайлов (1893 – 1944) - деец на БКП
Събития:
[caption id="attachment_59511" align="alignleft" width="300"]
снимка: razuznavane[/caption]
1990 г. — Андрей Луканов съставя правителство на България, а на 7 август същата година подава оставката му.
Андрей Карлов Луканов е български политик от БКП и БСП. Роден през 1938 г. в Москва, Русия. Завършил Международни отношения в МГИМО, Москва. Работил в МВнР, в Министерство на външната търговия,
в представителството на България в ООН - Женева. Бил е зам.-министър и първи зам.-министър на външната търговия, вицепремиер и първи вицепремиер, министър на външноикономическите връзки; министър -председател на България в 76-то (1990) и 77-мо (1990) правителства; депутат в VII-мо, VIII-мо и IX-то НС, VII-мо ВНС, XXXVI-то и XXXVII-мо НС.
Играе важна роля в отстраняването на Тодор Живков от ръководството на БКП, след което заема ръководни постове в партията и оглавява нейното правителство през 1990 г. Правителството на Луканов пада след публични протести, предизвикани от тежката икономическа криза в страната.
На 7 юли 1992 г., по искане на главния прокурор Иван Татарчев и с решение на Народното събрание му е отнет депутатският имунитет. На 9 юли 1992 г. е подведен под отговорност. Не е осъден и делото е прекратено. Освободен на 30 декември 1992 г.
На 2 октомври 1996 г. е застрелян пред дома си в София.
Източници: bg.wikipedia; events.
