Родени:
Никола Иванов (1861 – 1940) - български генерал
Калин Найденов (1865 – 1925) - български генерал
Гиньо Ганев (1928) - български политик
Александър Костов (1938) - български футболист
Йоаникий Сливенски (1939) - митрополит на Сливенска митрополия
[caption id="attachment_65333" align="alignleft" width="300"]
снимка: bsport[/caption]
Таню Киряков (1963) - български спортист
Таню Киряков е български спортист стрелец с пистолет. Единствения спечелил олимпийски златни медали в 50-метровата стрелба с малокалибрен пистолет и в 10-метровата стрелба с пневматичен пистолет.
Роден е на 2 март 1963 г. в град Русе. Живее близо до р. Дунав, на не повече от 500-600 м. В Средно спортно училище „майор Атанас Узунов“ играе футбол. Започва с баща си да се занимава със стрелба в 8 клас (1977). Запалва се покрай баща си Христо Киряков. Един ден той му задава въпроса: „Искаш ли да дойдеш да гръмнеш?”. Отива с него на стрелбището в квартал „Кулата”. Там му дават една пушка и това е първият му изстрел.
Завършва Механотехникум „Юрий Гагарин” с една тетрадка. Любимият му предмет е чертането и има висока оценка. Харесва също историята и литературата. Специалността му е студена обработка на металите.
Първото му състезание е на турнир в Силистра, стреля 295 т. на въздушен пистолет. Първият му международен успех е през 1984 г. на европейското в Братислава, където се класира на четвърто място. Най-много лични и републикански рекорди има в студентските си години.
За финала на летните олимпийски игри в Сеул през 1988 г. се класира с 585 т. Постига 9,9 т. и печели златен медал.
Участва на летните олимпийски игри в Барселона през 1992 г. Класира се за финал с много висок резултат. Но пистолетът му е дефектен, с преместен мерник и така му се изплъзва медала.
На летните олимпийски игри в Аталанта през 1996 г. заема трето място.
Златен медал печели на летните олимпийски игри в Сидни през 2000 г. в дисциплина пистолет на 50 м.
На летните олимпийски игри в Атина през 2004 г. е четвърти в стрелбата с въздушен пистолет и седми с малокалибрен пистолет на 50 м.
На летните олимпийски игри в Пекин през 2008 г. само една точка раздели 45-годишния българин от финала в дисциплината 10 метра.
Таню Киряков е депутат в 42-рото народно събрание от БСП.
Европейски шампион на 50 метра пистолет в Талин (1998)
Европейски шампион на 50 метра пистолет в Москва (2006)
Европейски шампион на 50 метра пистолет в Гранада (2007)
Спортист №2 на България за 2000 г.
В Топ-10 при определяне на най-добър спортист на България за 1988 г.
Георги Вачев (1977) - български актьор
Починали:
[caption id="attachment_65334" align="alignleft" width="220"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Николай Палаузов (1819 – 1899) - български възрожденец
Николай Христофорович Палаузов (също понякога и като Никола Палаузов) е български възрожденец, общественик и просветен деец. Спомагателен член от 1869 г. и почетен член от 1884 г. на Българското книжовно дружество (днес БАН).
Роден е на 9 май 1819 г. в Габрово. Начално образование получава в родното си място при килийния учител даскал Калинича.
В началото на 1830-те год. e бил извикан от своя чичо Николай Степанович Палаузов в Одеса и след предварителна подготовка постъпва в Ришельовския лицей. Завършва Юридическия факултет на Ришельовския лицей в Одеса през 1842 г., а след дипломирането си е сред първите българи, завършили руско висше училище.
На 21 години приема руско поданство и е назначен на държавна служба в Одеса (1842-1899). Става служител и член на Управителния съвет на Одеската митница, губернски секретар, колежки секретар, надзирател на Тирасполската митница.
През 1845 г. е изпратен от Васил Априлов и Николай Ст. Палаузов в Габрово, за се погрижи за подобряване на работата в училищата (от 1860 г. до края на живота си е попечител на Габровското училище).
През 1854 г. е аташиран към щаба на руската Южна армия в Букурещ като служител с особено назначение по българските въпроси. Полага грижи за устройването на българите преселници в Южна Русия.
През 1861 г. става цензор на славянските вестници и книги, които пристигат в Русия през Одеса.
През 1883 г. е утвърден за действителен статски съветник.
Пише статии, доклади, с които запознава руското правителство, политическите и държавни дейци и обществеността с положението на българския народ, като се стреми да привлече вниманието им към делото за освобождението на България.
Димитър Добрович (1846 – 1905) - български художник
Димитър Страшимиров (? – 1939) - български филолог
Евтим Дабев (1864 – 1946) - български политик
Иван Иванов (1935 – 1993) - български музикант
Илия Пенев (1933 – 2006) - български актьор
Събития:
1896 г. — Великите сили признават Фердинанд I за княз на България.
На тази дата, през 1896 година, княз Фердинанд І е признат от Великите сили и получава султански фермани за княз на България и главен управител на Източна Румелия.
Фердинанд I Сакскобургготски е роден във Виена. Син на австрийския генерал княз Август и княгиня Клементина (дъщеря на френския крал Луи Филип).
Фердинанд I е подпоручик в австро-унгарската армия, когато българската депутация, изпратена из европейските държави да търси княз, се спира на него. На 25 юни 1887 г. кандидатурата му е одобрена от Трето ВНС (1886-1887). Първоначално неговият избор не е признат от Русия и Великите сили. Стефан Стамболов (1887-1894) полага големи усилия за утвърждаването на Фердинанд I на престола. През 1893 г. е променена Търновската конституция, с което се създават условия князът да сключи брак с княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска. След преминаването на престолонаследника Борис към източноправославната вяра и възстановяването на дипломатическите отношения с Русия през 1896 г., Фердинанд I е признат от европейските държави за български княз. В края на ХIХ и началото на ХХ в. князът постепенно засилва своята власт и налага т. нар. личен режим.
На 22.09. 1908 г. става провъзгласяването на независимостта на България и Фердинанд I приема титлата цар.
По време на неговото управление България води Междусъюзническата война (1913) и претърпява своята първа национална катастрофа. Под негово влияние страната ни се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война (1914-1918). Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фeрдинанд I да абдикира от българския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на своя син Борис III. След като напуска страната, той се завръща в родовите си имения в Кобург (Германия), където умира.
1951 г. — Пощенска спестовна каса и множество по-малки банки са обединени в Държавна спестовна каса (сега Банка ДСК).
Източници: bg.wikipedia; events.
снимка: bsport[/caption]
Таню Киряков (1963) - български спортист
Таню Киряков е български спортист стрелец с пистолет. Единствения спечелил олимпийски златни медали в 50-метровата стрелба с малокалибрен пистолет и в 10-метровата стрелба с пневматичен пистолет.
Роден е на 2 март 1963 г. в град Русе. Живее близо до р. Дунав, на не повече от 500-600 м. В Средно спортно училище „майор Атанас Узунов“ играе футбол. Започва с баща си да се занимава със стрелба в 8 клас (1977). Запалва се покрай баща си Христо Киряков. Един ден той му задава въпроса: „Искаш ли да дойдеш да гръмнеш?”. Отива с него на стрелбището в квартал „Кулата”. Там му дават една пушка и това е първият му изстрел.
Завършва Механотехникум „Юрий Гагарин” с една тетрадка. Любимият му предмет е чертането и има висока оценка. Харесва също историята и литературата. Специалността му е студена обработка на металите.
Първото му състезание е на турнир в Силистра, стреля 295 т. на въздушен пистолет. Първият му международен успех е през 1984 г. на европейското в Братислава, където се класира на четвърто място. Най-много лични и републикански рекорди има в студентските си години.
За финала на летните олимпийски игри в Сеул през 1988 г. се класира с 585 т. Постига 9,9 т. и печели златен медал.
Участва на летните олимпийски игри в Барселона през 1992 г. Класира се за финал с много висок резултат. Но пистолетът му е дефектен, с преместен мерник и така му се изплъзва медала.
На летните олимпийски игри в Аталанта през 1996 г. заема трето място.
Златен медал печели на летните олимпийски игри в Сидни през 2000 г. в дисциплина пистолет на 50 м.
На летните олимпийски игри в Атина през 2004 г. е четвърти в стрелбата с въздушен пистолет и седми с малокалибрен пистолет на 50 м.
На летните олимпийски игри в Пекин през 2008 г. само една точка раздели 45-годишния българин от финала в дисциплината 10 метра.
Таню Киряков е депутат в 42-рото народно събрание от БСП.
Европейски шампион на 50 метра пистолет в Талин (1998)
Европейски шампион на 50 метра пистолет в Москва (2006)
Европейски шампион на 50 метра пистолет в Гранада (2007)
Спортист №2 на България за 2000 г.
В Топ-10 при определяне на най-добър спортист на България за 1988 г.
Георги Вачев (1977) - български актьор
Починали:
[caption id="attachment_65334" align="alignleft" width="220"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Николай Палаузов (1819 – 1899) - български възрожденец
Николай Христофорович Палаузов (също понякога и като Никола Палаузов) е български възрожденец, общественик и просветен деец. Спомагателен член от 1869 г. и почетен член от 1884 г. на Българското книжовно дружество (днес БАН).
Роден е на 9 май 1819 г. в Габрово. Начално образование получава в родното си място при килийния учител даскал Калинича.
В началото на 1830-те год. e бил извикан от своя чичо Николай Степанович Палаузов в Одеса и след предварителна подготовка постъпва в Ришельовския лицей. Завършва Юридическия факултет на Ришельовския лицей в Одеса през 1842 г., а след дипломирането си е сред първите българи, завършили руско висше училище.
На 21 години приема руско поданство и е назначен на държавна служба в Одеса (1842-1899). Става служител и член на Управителния съвет на Одеската митница, губернски секретар, колежки секретар, надзирател на Тирасполската митница.
През 1845 г. е изпратен от Васил Априлов и Николай Ст. Палаузов в Габрово, за се погрижи за подобряване на работата в училищата (от 1860 г. до края на живота си е попечител на Габровското училище).
През 1854 г. е аташиран към щаба на руската Южна армия в Букурещ като служител с особено назначение по българските въпроси. Полага грижи за устройването на българите преселници в Южна Русия.
През 1861 г. става цензор на славянските вестници и книги, които пристигат в Русия през Одеса.
През 1883 г. е утвърден за действителен статски съветник.
Пише статии, доклади, с които запознава руското правителство, политическите и държавни дейци и обществеността с положението на българския народ, като се стреми да привлече вниманието им към делото за освобождението на България.
Димитър Добрович (1846 – 1905) - български художник
Димитър Страшимиров (? – 1939) - български филолог
Евтим Дабев (1864 – 1946) - български политик
Иван Иванов (1935 – 1993) - български музикант
Илия Пенев (1933 – 2006) - български актьор
Събития:
1896 г. — Великите сили признават Фердинанд I за княз на България.
На тази дата, през 1896 година, княз Фердинанд І е признат от Великите сили и получава султански фермани за княз на България и главен управител на Източна Румелия.
Фердинанд I Сакскобургготски е роден във Виена. Син на австрийския генерал княз Август и княгиня Клементина (дъщеря на френския крал Луи Филип).
Фердинанд I е подпоручик в австро-унгарската армия, когато българската депутация, изпратена из европейските държави да търси княз, се спира на него. На 25 юни 1887 г. кандидатурата му е одобрена от Трето ВНС (1886-1887). Първоначално неговият избор не е признат от Русия и Великите сили. Стефан Стамболов (1887-1894) полага големи усилия за утвърждаването на Фердинанд I на престола. През 1893 г. е променена Търновската конституция, с което се създават условия князът да сключи брак с княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска. След преминаването на престолонаследника Борис към източноправославната вяра и възстановяването на дипломатическите отношения с Русия през 1896 г., Фердинанд I е признат от европейските държави за български княз. В края на ХIХ и началото на ХХ в. князът постепенно засилва своята власт и налага т. нар. личен режим.
На 22.09. 1908 г. става провъзгласяването на независимостта на България и Фердинанд I приема титлата цар.
По време на неговото управление България води Междусъюзническата война (1913) и претърпява своята първа национална катастрофа. Под негово влияние страната ни се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война (1914-1918). Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фeрдинанд I да абдикира от българския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на своя син Борис III. След като напуска страната, той се завръща в родовите си имения в Кобург (Германия), където умира.
1951 г. — Пощенска спестовна каса и множество по-малки банки са обединени в Държавна спестовна каса (сега Банка ДСК).
Източници: bg.wikipedia; events.
