Родени:
Васил Диамандиев (1839 – 1912) - български общественик и революционер
Емануил Иванов (1857 – 1925) - български математик
Стефан Бончев (1870 – 1947) - български геолог
Атанас Буров (1875 – 1954) - български финансист и държавник
Климент Шапкарев (1875 – 1949) - български революционер и учител
Никола Михайлов (1876 – 1960) - български художник
Дончо Лазаров (1878 – 1950) - български революционер
Теодор Траянов (1882 – 1945) - български поет
Божидар Здравков (1884 – 1959) - български политик
Георги Попхристов (1889 – 1959) - български журналист
Борис III (1894 – 1943) - цар на България
Надежда (1899 – 1958) - българска княгиня
Тодор Боров (1901 – 1993) - български библиограф
Борислав Габровски (1910 – 1977) - български футболист
Борис Машалов (1914 – 1962) - български народен певец
Димитър Димитров (1932 – 2002) - български политик
Благой Шклифов (1935 – 2003) - български езиковед
Цветана Манева (1944) - българска актриса
Светлозар Игов (1945) - български литературен критик
Божидар Финков (1948) - български лекар, политик
Светлозар Жеков (1951) - български литературен критик, преводач и издател
Златин Тръпков (1957) - български дипломат
Борис Чаталбашев (1974) - български шахматист
[caption id="attachment_62299" align="alignleft" width="300"]
снимка: zasada[/caption]
Димитър Бербатов (1981) - български футболист
Димитър Иванов Бербатов е български футболист, централен нападател на ФК Фулъм. Притежава отлично пласиране, техника на овладяване на топката, перфектен пас и поглед върху играта. Избиран 7 пъти за Футболист № 1 на България.
Капитан на националния отбор до 2010 г. На 28-годишна възраст надминава постижението на Христо Бонев (47 гола за националния отбор на България) и става рекордьор по брой отбелязани голове. Избиран седем пъти за Футболист № 1 на България - друг рекорд в българския футбол. Състезавал се е за "Пирин" (Благоевград), ЦСКА, "Байер" (Леверкузен) английския "Тотнъм Хотспър".
Дебютира в националния отбор през 1999 г. Първия си гол за националния тим отбелязва на 13 февруари 2000 г. срещу Чили. До края на 2007 г. за националния отбор има 39 гола в 61 мача, което му отрежда *2-ро място в класацията на най-добрите голмайстори на всички времена, изравнявайки го с Христо Стоичков (пред него е единствено Христо Бонев с 47 гола). В "А" ПФГ е вкарал 25 гола в 50 мача за ЦСКА. За купата на страната има 5 гола в 9 мача. Отбелязал 68 гола в 152 мача в Бундеслигата. В евротурнирите има 26 гола в 48 срещи
Носител на Купата на България през 1999 г. с ЦСКА. Вицешампион през 2000 г. Обявен е за Футболист № 1 на България за 2002, 2004, 2005, 2007, 2008, 2009 и 2010 г. (рекорден седми път). През 2006 г. печели наградата "Най-добър нападател на България", както и "Футболист на феновете на годината" за трети пореден път.
През 2008 г. печели Купата на Лигата с "Тотнъм" и финала на Световното клубно първенство с "Манчестър Юнайтед".
Починали:
[caption id="attachment_62298" align="alignleft" width="300"]
снимка: ald-bg.narod.ru[/caption]
Петър I (ок. 900 – 970) - цар на България
Свети цар Пе?тър (роден 912 г. или около 900 г., починал на 30 януари 970 г. ), познат с прозвището Орела, е български цар и светия, управлявал България от 927 г. до 969 г. Петър е вторият син на цар Симеон Велики.
Петър сключва църковен брак на 8 октомври 927 г. в Константинопол с внучката на император Роман I Лакапин, дъщерята на Христофор Лакапин от Византия и София — Мария Лакапена, която била прекръстена на Ирина Лакапина в чест на „дълбокия мир“, който настъпва между двата народа. По силата на сключения договор Българската архиепископия е издигната в ранг на Патриаршия. Тогавашният архиепископ на Дръстър (днес Силистра) — Дамян, става първият български патриарх. Освен това Византия официално признава царската титла на българския владетел. Първородният син на цар Петър от брака му с Мария (Ирина) е цар Борис II. Те имат и още един син — Роман-Симеон, кръстен на славните си прадеди.
С подписването на „дълбокия мир“ недоволството в преславския двор нараства. Срещу действията на Петър се обявяват всички, които поддържат политиката на цар Симеон, разчитаща главно на военните действия срещу Византия. През 928 г. Иван (или Йоан), по-малкият брат на Петър, опитва да вдигне бунт срещу новия владетел, но действията му съвсем скоро са осуетени. Две години по-късно, през 930 г., подобен опит прави и първородният Симеонов син, Михаил, като дори успява да спечели известен брой привърженици в района на Долна Струма. Цар Петър обаче бързо се справя и с тази заплаха, с което се утвърждава на престола.
Петър не успява да се справи със запазването на обширната държава, която наследява от баща си. Около 931 г. сръбският владетел Чеслав избягва от Преслав и вдига въстание. Цар Петър е принуден да се примири с възстановяването на сръбската автономия. Маджарите нахлуват многократно - 934 г., 943 г., 948 г. и 958 г. Петър не съумява да се справи с тях; първо се задължава да им плаща данък, а по-късно се принуждава да сключи мирен договор, който е насочен срещу Византия.
През 968 и 969 г. в България нахлуват руските дружини на киевския княз Светослав I, подстрекаван от император Никифор II Фока. През 969 г. те достигат до Велики Преслав. Цар Петър не издържа на напрежението и получава апоплектичен удар. Петър управлява най-дълго в историята на Първото българско царство. По негово време по българските земи се разпространяват ереси, една от които е богомилството. Освен това като форма на социален протест все по-големи размери придобива отшелничеството.
Той отделя голямо внимание на Българската църква и след смъртта си е канонизиран като светец.
През управлението на цар Петър Българката църква за пръв път получава състояние на автокефалност, изравнявайки се с другите независими църкви по онова време. Така българската патриаршия успява да постигне големи успехи по отношение на интеграцията и разпространението на старобългарската култура и език сред останалите славянски народи. Благодарение на усилията на цар Петър българската църква (с прекъсване през византийското владичество) остава най-могъщия стълб на православието сред славяните.
Мария-Луиза Бурбон-Пармска (1870 – 1899) - българска княгиня
Милка Ламбрева (1893 – 1943) - българска актриса
Антон Кецкаров (1865 – 1945) - български революционер
Петър Тодоров (1881 – 1955) - български политик
Иван Братанов (1920 – 1968) - български актьор
Христо Евтимов (1921 – 2005) - български футболист
Събития:
1856 г. — В Свищов е създадено първото българско читалище.
[caption id="attachment_62296" align="alignleft" width="200"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
1912 г. — Шведският писател Алфред Йенсен номинира Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература.
На тази дата, през 1912 година, шведският писател Алфред Йенсен номинира Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература.
Поради преждевременната смърт на Славейков (28 май 1912 г.),
предложението на шведския професор и преводач на "Кървава песен"
не е разгледано от Нобеловия комитет.
Пенчо Славейков е български поет. Един от дейците на кръга "Мисъл", наред с д-р Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов. Роден на 27 април 1866 г. в Трявна. Син на поета-общественик Петко Славейков.
Следвал Философия в Лайпциг. Първата му книга - "Момини сълзи" е създадена под влияние на Хайне. През 1892 г. в сп. "Мисъл" се появяват първите редакции на поемите "Cis moll", "Сърце на сърцата", "Успокоения", "Фрина". Следват публикации на поемите "Ралица", "Бойко", "Неразделни", първите глави на епопеята "Кървава песен", много от миниатюрите в "Сън за щастие". През 1896 г. излизат сборникът "Епически песни" и стихосбирката "Сън за щастие".
От 1898 г. Славейков става близък помощник на д-р Кръстьо Кръстев в редактирането на сп. "Мисъл" и е в центъра на литературния кръг "Мисъл". Поддиректор (1901-1909) и директор (1909-1911) на Народната библиотека, директор на Народния театър (1908-1909). През 1911 г. е командирован в Цариград, Атина, Неапол, Рим, за да се запознае с развитието на библиотечното дело. След завръщането си завършва ч. 2 на "Кървава песен" и подготвя антологията "Немски поети". На 10 юли 1911 г. министърът на просвещението Стефан Бобчев го уволнява от поста директор на Народната библиотека и го назначава уредник на училищния музей при Министерството на народното просвещение. Славейков не заема длъжността и заминава за чужбина.
През ноември пристига в Италия. Установява се в малкото курортното градче Брунате, където умира на 28 май 1912 г.
1934 г. — Българското правителство въвежда държавен монопол върху пшеницата и ръжта.
Източници: bg.wikipedia; events.
снимка: zasada[/caption]
Димитър Бербатов (1981) - български футболист
Димитър Иванов Бербатов е български футболист, централен нападател на ФК Фулъм. Притежава отлично пласиране, техника на овладяване на топката, перфектен пас и поглед върху играта. Избиран 7 пъти за Футболист № 1 на България.
Капитан на националния отбор до 2010 г. На 28-годишна възраст надминава постижението на Христо Бонев (47 гола за националния отбор на България) и става рекордьор по брой отбелязани голове. Избиран седем пъти за Футболист № 1 на България - друг рекорд в българския футбол. Състезавал се е за "Пирин" (Благоевград), ЦСКА, "Байер" (Леверкузен) английския "Тотнъм Хотспър".
Дебютира в националния отбор през 1999 г. Първия си гол за националния тим отбелязва на 13 февруари 2000 г. срещу Чили. До края на 2007 г. за националния отбор има 39 гола в 61 мача, което му отрежда *2-ро място в класацията на най-добрите голмайстори на всички времена, изравнявайки го с Христо Стоичков (пред него е единствено Христо Бонев с 47 гола). В "А" ПФГ е вкарал 25 гола в 50 мача за ЦСКА. За купата на страната има 5 гола в 9 мача. Отбелязал 68 гола в 152 мача в Бундеслигата. В евротурнирите има 26 гола в 48 срещи
Носител на Купата на България през 1999 г. с ЦСКА. Вицешампион през 2000 г. Обявен е за Футболист № 1 на България за 2002, 2004, 2005, 2007, 2008, 2009 и 2010 г. (рекорден седми път). През 2006 г. печели наградата "Най-добър нападател на България", както и "Футболист на феновете на годината" за трети пореден път.
През 2008 г. печели Купата на Лигата с "Тотнъм" и финала на Световното клубно първенство с "Манчестър Юнайтед".
Починали:
[caption id="attachment_62298" align="alignleft" width="300"]
снимка: ald-bg.narod.ru[/caption]
Петър I (ок. 900 – 970) - цар на България
Свети цар Пе?тър (роден 912 г. или около 900 г., починал на 30 януари 970 г. ), познат с прозвището Орела, е български цар и светия, управлявал България от 927 г. до 969 г. Петър е вторият син на цар Симеон Велики.
Петър сключва църковен брак на 8 октомври 927 г. в Константинопол с внучката на император Роман I Лакапин, дъщерята на Христофор Лакапин от Византия и София — Мария Лакапена, която била прекръстена на Ирина Лакапина в чест на „дълбокия мир“, който настъпва между двата народа. По силата на сключения договор Българската архиепископия е издигната в ранг на Патриаршия. Тогавашният архиепископ на Дръстър (днес Силистра) — Дамян, става първият български патриарх. Освен това Византия официално признава царската титла на българския владетел. Първородният син на цар Петър от брака му с Мария (Ирина) е цар Борис II. Те имат и още един син — Роман-Симеон, кръстен на славните си прадеди.
С подписването на „дълбокия мир“ недоволството в преславския двор нараства. Срещу действията на Петър се обявяват всички, които поддържат политиката на цар Симеон, разчитаща главно на военните действия срещу Византия. През 928 г. Иван (или Йоан), по-малкият брат на Петър, опитва да вдигне бунт срещу новия владетел, но действията му съвсем скоро са осуетени. Две години по-късно, през 930 г., подобен опит прави и първородният Симеонов син, Михаил, като дори успява да спечели известен брой привърженици в района на Долна Струма. Цар Петър обаче бързо се справя и с тази заплаха, с което се утвърждава на престола.
Петър не успява да се справи със запазването на обширната държава, която наследява от баща си. Около 931 г. сръбският владетел Чеслав избягва от Преслав и вдига въстание. Цар Петър е принуден да се примири с възстановяването на сръбската автономия. Маджарите нахлуват многократно - 934 г., 943 г., 948 г. и 958 г. Петър не съумява да се справи с тях; първо се задължава да им плаща данък, а по-късно се принуждава да сключи мирен договор, който е насочен срещу Византия.
През 968 и 969 г. в България нахлуват руските дружини на киевския княз Светослав I, подстрекаван от император Никифор II Фока. През 969 г. те достигат до Велики Преслав. Цар Петър не издържа на напрежението и получава апоплектичен удар. Петър управлява най-дълго в историята на Първото българско царство. По негово време по българските земи се разпространяват ереси, една от които е богомилството. Освен това като форма на социален протест все по-големи размери придобива отшелничеството.
Той отделя голямо внимание на Българската църква и след смъртта си е канонизиран като светец.
През управлението на цар Петър Българката църква за пръв път получава състояние на автокефалност, изравнявайки се с другите независими църкви по онова време. Така българската патриаршия успява да постигне големи успехи по отношение на интеграцията и разпространението на старобългарската култура и език сред останалите славянски народи. Благодарение на усилията на цар Петър българската църква (с прекъсване през византийското владичество) остава най-могъщия стълб на православието сред славяните.
Мария-Луиза Бурбон-Пармска (1870 – 1899) - българска княгиня
Милка Ламбрева (1893 – 1943) - българска актриса
Антон Кецкаров (1865 – 1945) - български революционер
Петър Тодоров (1881 – 1955) - български политик
Иван Братанов (1920 – 1968) - български актьор
Христо Евтимов (1921 – 2005) - български футболист
Събития:
1856 г. — В Свищов е създадено първото българско читалище.
[caption id="attachment_62296" align="alignleft" width="200"]
