Родени:
Рачо Петров (1861 - 1942) - български офицер
Димо Хаджидимов (1875 – 1924) - бъгарски революционер
Константин Соларов (1881 – 1959) - български военен деец
Кирил Янчулев (1896 – 1961) - български военен деец
Йордан Стубел (1897 – 1952) - български поет
Асен Даскалов (1899 – 1925) - български революционер
Борис Попов (1906 - ?) - български политик
[caption id="attachment_64053" align="alignleft" width="300"]
снимка: cross[/caption]
Петко Бочаров (1919) - български журналист
Роден на 19 февруари 1919 г.
Петко Бочаров е доайен на българската журналистика.
Автор на прословутата фраза "Да, ама не!".
По образование е юрист.
Има богат журналистически опит: публикации и излъчени коментари на вътрешно и външнополитически теми в почти всички печатни и електронни медии. Водил редовни седмични рубрики по радио "Свободна Европа" и "Дойче веле". Дълги години работи в БТА като журналист-международник.
Бил е един от водещите на "Всяка неделя" по БНТ и председател на Академия "Черноризец Храбър".
Стефана Стойкова (1922) - български фолклорист
Борис Арабов (1925 – 1984) - български актьор
Пламен Вачков (1949) - български политик
Иван Балсамаджиев (1953 – 2010) - български актьор
Петьо Цеков (1968) - български журналист
Детелин Далаклиев (1983) - български боксьор
Калоян Махлянов (1983) - български сумист
Починали:
[caption id="attachment_64054" align="alignleft" width="190"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Цветан Каролев (1890 – 1960) - български оперен певец
Цветан Каролев е роден през 1890 година в Пловдив в семейството на учителя, богослов, книжовник и действителен член на БАН Райчо Каролев и Мария Андрейчева. В годината на раждането му баща му се мести със семейството си от София в Пловдив, като и на двете места е бил учител и директор на мъжката гимназия в града. Цветан има още петима братя и две сестри.
Средното си образование завършва в София през 1909 година. На 25 ноември 1910 година прави дебюта си на сцената на Българската оперна дружба с изпълнение на ролята на разбойника в операта „Сиромахкиня“. Успоредно с това и учи оперно пеене при оперния певец и вокален педагог Иван Вулпе.
От 1915 до 1917 година Каролев специализира при Ф. Щайнер във Виена, а от 1917 до 1919 година — в Берлин. След завръщането си в България през 1919 година продължава изявите си в Българската оперна дружба. Активната му певческа кариера трае до 1937 година, като междувременно изнася оперни постановки в театрите във Виена (1932, 1933), Будапеща (1933), Берлин (1935) и Загреб (1937). От 1938 до 1953 година работи като инспектор в Софийската народна опера.
Гласът на Каролев се е характеризирал със сила и звучност и е бил особено подходящ за драматични арии. Той прави над 45 оперни роли, някои от които за първи път в България.
Димитър Баларев (1885 – 1964) - български химик
Йордан Ковачев (1895 – 1966) - български писател
Петър Завоев (1880 – 1969) - български журналист и писател
Михаил Янков (1928 – 1993) - български футболист
Събития:
1873 г. — На 18 февруари българският революционер Васил Левски е обесен в покрайнините на София. Днес тази годишнина официално се чества на 19 февруари.
Васил Иванов Кунчев - известен като Васил Левски и с прозвищата Дякона, Апостола - е основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Идеолог и организатор на българската национална революция.
Роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово. Учил във взаимно училище в Карлово и в класно училище в Стара Загора; изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. През 1858 г. приема монашеството под името Игнатий, а през 1859 г. става дякон. През 1861 г., под влияние на Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава на революционното дело.
През 1862 г. взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там, заради ловкост и храброст, получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на Легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. Отказва се от монашеския сан и става учител. Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание.
През 1867 г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов.
Участва във Втора българска легия на Раковски (1867-68). След разтурянето й прави опит да премине в България с чета, за да подготви народа за въстание, но е арестуван от сръбските власти и хвърлен в затвора. Освободен, той се прехвърля в Румъния. В края на 1869 г. участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България. В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО - "Привременно правителство в България".
На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но не успява да наложи идеята си
На 26 декември 1872 г. е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Съдът го осъжда на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.
1882 г. — Град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван на град Добрич чрез указ на княз Александър Батенберг.
1886 г. — По стар стил: Сръбско-българската война: След приключване на войната е сключен Букурещки договор между България и Сърбия.
1949 г. — Политическият кръг "Звено" престава да съществува самостоятелно и се влива в Отечествения фронт.
1992 г. — С указ на президента за Главен прокурор на България е назначен Иван Татарчев.
Източници: bg.wikipedia; events.
снимка: cross[/caption]
Петко Бочаров (1919) - български журналист
Роден на 19 февруари 1919 г.
Петко Бочаров е доайен на българската журналистика.
Автор на прословутата фраза "Да, ама не!".
По образование е юрист.
Има богат журналистически опит: публикации и излъчени коментари на вътрешно и външнополитически теми в почти всички печатни и електронни медии. Водил редовни седмични рубрики по радио "Свободна Европа" и "Дойче веле". Дълги години работи в БТА като журналист-международник.
Бил е един от водещите на "Всяка неделя" по БНТ и председател на Академия "Черноризец Храбър".
Стефана Стойкова (1922) - български фолклорист
Борис Арабов (1925 – 1984) - български актьор
Пламен Вачков (1949) - български политик
Иван Балсамаджиев (1953 – 2010) - български актьор
Петьо Цеков (1968) - български журналист
Детелин Далаклиев (1983) - български боксьор
Калоян Махлянов (1983) - български сумист
Починали:
[caption id="attachment_64054" align="alignleft" width="190"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Цветан Каролев (1890 – 1960) - български оперен певец
Цветан Каролев е роден през 1890 година в Пловдив в семейството на учителя, богослов, книжовник и действителен член на БАН Райчо Каролев и Мария Андрейчева. В годината на раждането му баща му се мести със семейството си от София в Пловдив, като и на двете места е бил учител и директор на мъжката гимназия в града. Цветан има още петима братя и две сестри.
Средното си образование завършва в София през 1909 година. На 25 ноември 1910 година прави дебюта си на сцената на Българската оперна дружба с изпълнение на ролята на разбойника в операта „Сиромахкиня“. Успоредно с това и учи оперно пеене при оперния певец и вокален педагог Иван Вулпе.
От 1915 до 1917 година Каролев специализира при Ф. Щайнер във Виена, а от 1917 до 1919 година — в Берлин. След завръщането си в България през 1919 година продължава изявите си в Българската оперна дружба. Активната му певческа кариера трае до 1937 година, като междувременно изнася оперни постановки в театрите във Виена (1932, 1933), Будапеща (1933), Берлин (1935) и Загреб (1937). От 1938 до 1953 година работи като инспектор в Софийската народна опера.
Гласът на Каролев се е характеризирал със сила и звучност и е бил особено подходящ за драматични арии. Той прави над 45 оперни роли, някои от които за първи път в България.
Димитър Баларев (1885 – 1964) - български химик
Йордан Ковачев (1895 – 1966) - български писател
Петър Завоев (1880 – 1969) - български журналист и писател
Михаил Янков (1928 – 1993) - български футболист
Събития:
1873 г. — На 18 февруари българският революционер Васил Левски е обесен в покрайнините на София. Днес тази годишнина официално се чества на 19 февруари.
Васил Иванов Кунчев - известен като Васил Левски и с прозвищата Дякона, Апостола - е основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Идеолог и организатор на българската национална революция.
Роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово. Учил във взаимно училище в Карлово и в класно училище в Стара Загора; изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. През 1858 г. приема монашеството под името Игнатий, а през 1859 г. става дякон. През 1861 г., под влияние на Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава на революционното дело.
През 1862 г. взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там, заради ловкост и храброст, получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на Легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. Отказва се от монашеския сан и става учител. Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание.
През 1867 г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов.
Участва във Втора българска легия на Раковски (1867-68). След разтурянето й прави опит да премине в България с чета, за да подготви народа за въстание, но е арестуван от сръбските власти и хвърлен в затвора. Освободен, той се прехвърля в Румъния. В края на 1869 г. участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България. В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО - "Привременно правителство в България".
На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но не успява да наложи идеята си
На 26 декември 1872 г. е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Съдът го осъжда на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.
1882 г. — Град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван на град Добрич чрез указ на княз Александър Батенберг.
1886 г. — По стар стил: Сръбско-българската война: След приключване на войната е сключен Букурещки договор между България и Сърбия.
1949 г. — Политическият кръг "Звено" престава да съществува самостоятелно и се влива в Отечествения фронт.
1992 г. — С указ на президента за Главен прокурор на България е назначен Иван Татарчев.
Източници: bg.wikipedia; events. 
