Родени:
Иван Евстратиев Гешов (1849 – 1924) - министър-председател на България
Георги Марчин (1859 – 1930) - български военен деец
Иван Петров (1863 – 1923) - български военен деец
Страшимир Дочков (1873 – 1936) - български революционер
Трифон Кунев (1880 – 1954) - български писател
Борис Йоцов (1894 – 1945) - български учен
Георги Гизов (1905 - ?) - български лекар
Стоян Стоименов (1908 - 1993) - български книгоиздател
Паскал Стружев (1913 – 1987) - български художник
Георги Панков (1923) - български политик
Невена Стефанова (1923) - българска поетеса
Георги Стойков Делийски (1931) - български писател
[caption id="attachment_64155" align="alignleft" width="300"]
снимка: 24chasa[/caption]
Николай Колев – Мичмана (1932 – 2004) - български спортен коментатор
Николай Колев, по прякор Мичмана, е български спортен коментатор. Работил дълги години в БНТ и за кратко в телевизия "Диема".
Негова е фразата "Господ е българин", изречена след гола на Емил Костадинов срещу Франция, с който националният отбор на България се класира на световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ.
Свидетел на 9 олимпийски, 8 световни и 7 европейски първенства по футбол.
Според него, най-емблематичните мачове на българския национален отбор по футбол са тези срещу Англия на Албиона (1:1, с гол на Георги Аспарухов) и срещу Германия на СП през 1994 г. в САЩ (2:1 за България)
Починал на 10 юни 2004 г.
Димитър Парапанов (1939) - български общественик
Ружа Маринска (1944) - български изкуствовед
Виктория Колева (1960) - българска актриса
Ивайло Савов (1961) - български скулптор
Ферарио Спасов (1962) - български футболист и треньор по футбол
Виктор Чучков (1971) - български актьор
Здравко Лазаров (1976) - български футболист
Ангел Пумпалов (1978) - български скиор
Починали:
Петър Малков (? – 1908) - български революционер
Симеон Сиин (1863 – 1929) - български революционер
[caption id="attachment_64153" align="alignleft" width="224"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Димитър Тончев (1859 – 1937) - български политик
Димитър Стоянов Тончев е български юрист и политик. Той е един от водачите на Либералната (радославистка) партия, а през 1904 г. сформира собствена Младолиберална партия, която оглавява до края на нейното съществуване през 1920 г. По време на Първата световна война е финансов министър на България и един от лидерите на управляващата коалиция.
Димитър Тончев е роден е на 7 ноември (26 октомври стар стил) 1859 г. в Калофер. Завършва реално училище в Николаев (1880) и Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса (1883). След завръщането си в България е съдия в Пловдив, от 1884 г. е адвокат, а след Съединението се премества в София. Привърженик е на Либералната партия и от 1884 до 1886 г. е подпредседател на IV Обикновено Народно събрание. От 1886 до 1907 г. издава вестник „Пловдив“.
След извършения преврат срещу княз Александър I Батенберг става част от течението, оглавено от Стефан Стамболов, което започва да бъде наричано Народнолиберална партия. Той е председател на парламента (1887-1888) и министър на правосъдието (1888-1891). През 1891 г. напуска правителството и се присъединява към Радославистката партия. През следващите няколко години, в които участва в опозицията, той пише няколко труда по гражданско право.
През 1899-1901 г. Димитър Тончев участва в правителствата на либералите. През 1900 г. става действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. През 1903 г. е осъден на 8 месеца затвор за злоупотреби от Държавен съд заедно с други министри от кабинета на Тодор Иванчов. Амнистиран е от Народното събрание след падането на прогресисткото правителство през май същата година. През 1904 г. Тончев сформира своя политическа формация, наречена Младолиберална партия, лидер на която е до нейното вливане в Националлибералната партия през 1920 г.
Заедно с Васил Радославов и Никола Генадиев, Димитър Тончев е лидер на една от трите партии в либералната коалиция, управлявало по време на Първата световна война. На 4 ноември 1919 г. е арестуван, след което е осъден от Третия държавен съд на доживотен затвор като един от главните виновници за включването на България във войната на губещата страна и за последвалата Втора национална катастрофа. В затвора е до 1924 г., когато е амнистиран. Пуснат на свобода, прави опит да се включи в дейността на Националлибералната партия, но това не е допуснато от нейните водачи, които се опитват да се разграничат от старите компрометирани лидери на либералните партии. През следващите години Тончев се оттегля от активна политическа дейност и пише осемтомен коментар на Закона за задълженията и договорите.
Димитър Тончев умира на 20 февруари 1937 г. в София.
Йосиф Кондов (1868 – 1944) - български революционер
Любомир Золотович (1890 – 1945) - български актьор
Георги Попхристов (1876 – 1962) - български революционер
Найден Шейтанов (1890 – 1970) - български философ
Живко Сталев (1912 – 2008) - български юрист
Събития:
1881 г. — Избрани са членовете на първия след Освобождението Свети синод.
1897 г. — Открита е жп линията София - Роман с дължина 109 км.
1912 г. — Излиза първият брой на българския седмичен вестник "Югозападна защита".
1927 г. — На Конференцията на безпартийните работнически групи е учредена легална форма на Българска комунистическа партия — Работническа партия.
1945 г. — В Царство България е основано държавното издателство Народна просвета.
1961 г. — Създадена е Контролно-техническа инспекция към Министерството на земеделието на Народна република България.
1964 г. — Учредена е Българска външнотърговска банка.
[caption id="attachment_11802" align="alignleft" width="300"]
снимка: БГНЕС[/caption]
2013 г. — Управляващото правителство на Бойко Борисов подава оставка.
На 20 февруари 2013 г., под натиска на протестиращите, министър-председателят Бойко Борисов депозира оставката на правителството на ГЕРБ в парламента. Недоволството обаче не стихва, тъй като за протестиращите това не е решение на проблемите. Протестите продължават. Антимонополните протести в България започват на 5 февруари 2013 г. първоначално в Благоевград, а впоследстие на територията на цялата страна. Протестите са насочени срещу енергийните монополи и високите сметки за топло- и електроенергия за месеците декември 2012 и януари 2013 г. Протестите продължават и през следващите дни, като от антимонополни се превръщат в масови протести срещу цялата политическа класа след 1989 г. и политическата система.
На 21 февруари оставката на правителството е приета. Настроенията в обществото по отношение на оставката са силно поляризирани.Организиран е контрапротест в подкрепа на правителството от симпатизанти на ГЕРБ.
Същия ден президентът Росен Плевнелиев прави официално изявление. Обсъжда се свикването на служебно правителство.
Източници: bg.wikipedia; events.
снимка: 24chasa[/caption]
Николай Колев – Мичмана (1932 – 2004) - български спортен коментатор
Николай Колев, по прякор Мичмана, е български спортен коментатор. Работил дълги години в БНТ и за кратко в телевизия "Диема".
Негова е фразата "Господ е българин", изречена след гола на Емил Костадинов срещу Франция, с който националният отбор на България се класира на световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ.
Свидетел на 9 олимпийски, 8 световни и 7 европейски първенства по футбол.
Според него, най-емблематичните мачове на българския национален отбор по футбол са тези срещу Англия на Албиона (1:1, с гол на Георги Аспарухов) и срещу Германия на СП през 1994 г. в САЩ (2:1 за България)
Починал на 10 юни 2004 г.
Димитър Парапанов (1939) - български общественик
Ружа Маринска (1944) - български изкуствовед
Виктория Колева (1960) - българска актриса
Ивайло Савов (1961) - български скулптор
Ферарио Спасов (1962) - български футболист и треньор по футбол
Виктор Чучков (1971) - български актьор
Здравко Лазаров (1976) - български футболист
Ангел Пумпалов (1978) - български скиор
Починали:
Петър Малков (? – 1908) - български революционер
Симеон Сиин (1863 – 1929) - български революционер
[caption id="attachment_64153" align="alignleft" width="224"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Димитър Тончев (1859 – 1937) - български политик
Димитър Стоянов Тончев е български юрист и политик. Той е един от водачите на Либералната (радославистка) партия, а през 1904 г. сформира собствена Младолиберална партия, която оглавява до края на нейното съществуване през 1920 г. По време на Първата световна война е финансов министър на България и един от лидерите на управляващата коалиция.
Димитър Тончев е роден е на 7 ноември (26 октомври стар стил) 1859 г. в Калофер. Завършва реално училище в Николаев (1880) и Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса (1883). След завръщането си в България е съдия в Пловдив, от 1884 г. е адвокат, а след Съединението се премества в София. Привърженик е на Либералната партия и от 1884 до 1886 г. е подпредседател на IV Обикновено Народно събрание. От 1886 до 1907 г. издава вестник „Пловдив“.
След извършения преврат срещу княз Александър I Батенберг става част от течението, оглавено от Стефан Стамболов, което започва да бъде наричано Народнолиберална партия. Той е председател на парламента (1887-1888) и министър на правосъдието (1888-1891). През 1891 г. напуска правителството и се присъединява към Радославистката партия. През следващите няколко години, в които участва в опозицията, той пише няколко труда по гражданско право.
През 1899-1901 г. Димитър Тончев участва в правителствата на либералите. През 1900 г. става действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. През 1903 г. е осъден на 8 месеца затвор за злоупотреби от Държавен съд заедно с други министри от кабинета на Тодор Иванчов. Амнистиран е от Народното събрание след падането на прогресисткото правителство през май същата година. През 1904 г. Тончев сформира своя политическа формация, наречена Младолиберална партия, лидер на която е до нейното вливане в Националлибералната партия през 1920 г.
Заедно с Васил Радославов и Никола Генадиев, Димитър Тончев е лидер на една от трите партии в либералната коалиция, управлявало по време на Първата световна война. На 4 ноември 1919 г. е арестуван, след което е осъден от Третия държавен съд на доживотен затвор като един от главните виновници за включването на България във войната на губещата страна и за последвалата Втора национална катастрофа. В затвора е до 1924 г., когато е амнистиран. Пуснат на свобода, прави опит да се включи в дейността на Националлибералната партия, но това не е допуснато от нейните водачи, които се опитват да се разграничат от старите компрометирани лидери на либералните партии. През следващите години Тончев се оттегля от активна политическа дейност и пише осемтомен коментар на Закона за задълженията и договорите.
Димитър Тончев умира на 20 февруари 1937 г. в София.
Йосиф Кондов (1868 – 1944) - български революционер
Любомир Золотович (1890 – 1945) - български актьор
Георги Попхристов (1876 – 1962) - български революционер
Найден Шейтанов (1890 – 1970) - български философ
Живко Сталев (1912 – 2008) - български юрист
Събития:
1881 г. — Избрани са членовете на първия след Освобождението Свети синод.
1897 г. — Открита е жп линията София - Роман с дължина 109 км.
1912 г. — Излиза първият брой на българския седмичен вестник "Югозападна защита".
1927 г. — На Конференцията на безпартийните работнически групи е учредена легална форма на Българска комунистическа партия — Работническа партия.
1945 г. — В Царство България е основано държавното издателство Народна просвета.
1961 г. — Създадена е Контролно-техническа инспекция към Министерството на земеделието на Народна република България.
1964 г. — Учредена е Българска външнотърговска банка.
[caption id="attachment_11802" align="alignleft" width="300"]
снимка: БГНЕС[/caption]
2013 г. — Управляващото правителство на Бойко Борисов подава оставка.
На 20 февруари 2013 г., под натиска на протестиращите, министър-председателят Бойко Борисов депозира оставката на правителството на ГЕРБ в парламента. Недоволството обаче не стихва, тъй като за протестиращите това не е решение на проблемите. Протестите продължават. Антимонополните протести в България започват на 5 февруари 2013 г. първоначално в Благоевград, а впоследстие на територията на цялата страна. Протестите са насочени срещу енергийните монополи и високите сметки за топло- и електроенергия за месеците декември 2012 и януари 2013 г. Протестите продължават и през следващите дни, като от антимонополни се превръщат в масови протести срещу цялата политическа класа след 1989 г. и политическата система.
На 21 февруари оставката на правителството е приета. Настроенията в обществото по отношение на оставката са силно поляризирани.Организиран е контрапротест в подкрепа на правителството от симпатизанти на ГЕРБ.
Същия ден президентът Росен Плевнелиев прави официално изявление. Обсъжда се свикването на служебно правителство.
Източници: bg.wikipedia; events. 
